ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № Р-412 – Бабинден, неизвестно. Заснел Д. Карастоянов, нач. ХХ век.
На 08.01 според народния празничен календар се отбелязва Бабинден. Той се празнува от бабите акушерки – тези, които помагат при раждането и полагат грижи за здравето на новородените, малките деца и на родилката. Всъщност възрастната жена заема специално място в традиционната култура, особено преди повсеместното навлизане на съвременната медицина в България. На някои места за нея се използва синонимът „стара майка“, което показва ръководната ѝ роля и дълбокото уважение към бабите от по-младите в семейството. Също така денят е отреден за предпазване от детската болест „бабици“, „сърдешница“, „мехурки“ – стомашна болест, придружена с колики.
Бабинден се чества навсякъде, като е наситен с обредни действия. Това е последният ден от Водиците (Йордановен и Ивановден). Основните празнични компоненти са: къпането на децата от бабата, трапезата, която тя дава, и къпането на бабата.
Още от Богоявление бабата приготвя масло (прясно биволско или кравешко), мед, просо, китка от здравец и червена вълна. Сутринта на празника тя тръгва да обхожда домовете, в които е бабувала. Първо къпе всяко дете, което е изродила (бабинче), на по-големите деца умива очите, а на момите и младите булки поръсва против уроки. Бабата мазва малко мед по челото на бебето, слага от вълната (на момиченцата – на главата, на момченцата – на брадата) и нарича:
Да се румениш като таз вълна,
да се гоиш като туй просо.
да се роиш като пчели по пчелишник!
В някои краища на страната (напр. Панагюрище), като окъпе детето, бабата маже с масло и просо перчема му, на момченцата докосва брадата и мустаците с бяла вълна – в случая символ на старостта. И благославя:
Да побелееш като бялата вълна,
да остарееш като Рила и Стара планина,
да се гоиш като прасенце,
да си здраво като здравец!
Сутринта на Бабинден бременната или вече майката на дете до тригодишна възраст става рано, та децата ѝ да са ранобудни и работливи. Отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак (много тънък лист от злато, сребро, мед и др., който се употребява за украса), сапун, котле с вода и пешкир. Тук тя целува ръка на бабата, полива ѝ да си измие ръцете, закичва я с китката и ѝ подарява пешкира. Бабата поръсва родилката със кръстената от Йордановден вода, която пази вкъщи.
Бабин ден, с. Бачково, Асеновградско, 1947-48 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № I-52_8
Източник: https://balgarskaetnografia.com/
По обед жените, на които бабата е бабувала, отново отиват в дома ѝ. Всяка носи прясна погача, печено месо, млечна баница и бъклица червено вино. Бабата също е сготвила различни гозби, присъщи за сватба или кръщене. Започва истинско пиршество и бабата седи начело на трапезата. Яденето е съпроводено с много песни и шеги със закачливо-еротично съдържание, които са свързани със символичното стимулиране на женската плодовитост. След шумното и весело угощение често към празненството се присъединяват и мъжете. Играе се хоро, което води бабата.
Къпането на бабата заема важно място в обичайно-празничния комплекс. То се извършва навсякъде, като на места се нарича „влечугане“. Качена върху „колесар“ (кола на две колелета), водят бабата на реката или на селската чешма. Жената е облечена с дебели дрехи и е закичена с наниз от червени чушки и пуканки. Четирима мъже отпред теглят, а четири жени отзад бутат колата, за да стигнат до уреченото място. Всички участващи окъпват бабата, като я поливат с малко вода или я пръскат. След това пак тържествено с музика, песни и хора я връщат у дома й, като я внасят на ръце.
В периода на социализма настъпват значителни промени. Религиозните празници и голяма част от традиционните обичаи са отхвърлени или са обновени така, че да отговарят на нуждите на новата власт. В този контекст през 1951 г. Бабинден, по стар стил 21 януари, е обявен за Ден на родилната помощ – става професионален празник на акушерките и гинеколозите. Днес народният празник е лишен от много от обредите си. Продължава да се отбелязва най-вече по инициатива на читалищните групи, като отново е свързан с много смях и веселие.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23-147.