ИЕФЕМ-АЕИМ 339 – Водосвет на Йордановден в с. Павелско, Пловдивско. Началото на ХХ век.
Фото Братя Кацарови – Пловдив.
Йордановден (06.01) e денят, когато Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Празникът се нарича още Богоявление, защото Бог се явява на света в трите си същности. В богослужебно отношение веднага след светата литургия се извършва Великият водосвет – извън храма, на река, извор или друг водоизточник. С осветената вода се поръсват богомолците, а някои от тях дори се къпят в ледените води. Затова народното название на празника е Водици.
Народните вярвания и обичаи са свързани с множество практики. Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна кадена вечеря (първата е на Бъдни вечер, а втората е вечерта срещу Нова година). Стопанките омесват обредна пита. Според народното вярване през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде. С Богоявление завършват т.нар. погани, мръсни, некръстени дни (от Коледа до Йордановден). Започва периодът на годежите и сватбите (до Заговезни).
На кръстената вода народът приписва целебна и пречистваща сила, затова в нея се къпят болните хора и домашните икони, а също имениците. Момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Всеки взима част от светената вода и я занася в дома си, като през цялата година се пие от нея за здраве.
Там, където след водосвета кръстът се хвърля във водата, мъжът, който го извади, обикаля и благославя селото с него, а в замяна получава дарове от хората. Най-разространеното поверие в тази връзка е, че ако кръстът или китката, с която се ръси, замръзнат, годината ще бъде плодовита и здрава. За богата реколта на нивата след Великото водоосвещение стопаните мият лемежа (желязната част на ралото) във водата.
Йордановден е един от най-почитаните християнски празници у нас. Все още са се запазили различни местни традиции с локално значение. Това показва жизнеността, разнообразието и силното влияние на народната култура и днес. По традиция на следващия ден след Богоявление Църквата отдава почит на Кръстителя на Сина Божи – св. Йоан Предтеча. Затова този празник е известен като Ивановден и също е част от Водици.
Използвани източници:
Боянова, М,, Илиева, Р., Кънев, Ст. 2024. Готови ли сте за Коледа?. София. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Лефтеров,Ж. 2023. За християнския празник Богоявление и неговото отбелязване в Калофер: история и съвременност. София. Издателство на Нов български университет.