СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ

Стилиян Чилингиров е роден в Шумен на 26.10.1881 г. в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Получава основното и педагогическото си образование в родния си град, където междувременно разкрива тайните на обущарския и книжарския занаят. След завършването си учителства в селата Мечка, Разградско и Султанлар, Варненско. През 1900 г. заминава да учи философия и педагогика в Софийския университет, като едновременно с това работи в администрацията на сп. „Звездица“ и като коректор на сп. „Училищен преглед“. В периода 1905 – 1907 г. специализира литературна история и естетика в Берлин и Лайпциг.

След завръщането си от Германия, Стилиян Чилингиров развива активна обществена и политическа дейност: инициатор е на създаването на Студентския дом в София; става член на Прогресивно либералната партия, главен секретар и главен редактор на печатния ѝ орган – вестник „България“. В периода 1911 – 1913 г. е избран за народен представител. След като напуска партията и преустановява политическите си ангажименти, става поддиректор и директор на Народната библиотека (1913 – 1921). Участва в Балканските войни като началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. По време на Първата световна война участва в научна експедиция в Добруджа. В периода 1921 – 1923 г. е директор на Народния етнографски музей. Чилингиров е един от инициаторите и създателите на Съюза на българските писатели (1913) и негов председател в периода 1941 – 1944 г.

Автор е на над сто книги – разкази, романи, поезия за деца и възрастни, драми, очерци, пътеписи, мемоари. Сред най-ценните заглавия са: „Какво е дал българинът на другите народи“; „Славянска антология“, „Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация“, „Хляб наш насущний“, „Моите съвременници“; „Българските читалища преди Освобождението“, „Читалищата след Освобождението“; „През Македония“, „Рибният Буквар“; биографиите „Неофит Рилски“, „Драган Цанков“, „Васил Левски. Живот и революционна дейност“, „Панайот Волов“, „Иван Вазов отблизо и далеч“ и др. Автор е на над 1500 статии в сборници и периодичния печат, изнася над 800 сказки и публични речи.

Днес често го наричат „Последният възрожденец“ – заради активната му обществена дейност, заради усилията му за съхраняване на националната памет и идентичност, заради будната му гражданска позиция и непримиримост към неправдите в историческата съдба на българския народ.

След 9 септември 1944 г., Стилиян Чилингиров изпада в забвение, а творчеството му е обявено за посредствено и е извадено от учебните програми. Умира на 23 ноември 1962 г. в София.