
Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари)
Свети Атанасий Велики
Според българския традиционен календар Антоновден и Атанасовден са част от цикъла на зимните празници и обичаи. Той се характеризира с преходното време между старата и новата година, като в основата са пожеланията за здраве и плодородие, благоденствие, семейно и лично щастие, успех и късмет. Етнографията определя подпериоди, като с ивановденските празници (Богоявление, Ивановден и Бабинден) приключва богатият в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.
Вихра Баева и Веселка Тончева посочват, че въпреки църковната история на двамата светци, която ги описва като учител и ученик, в традиционните представи, независимо от голямата разлика във възрастта, те се възприемат като братя или близнаци. Изследователките отбелязват, че най-вероятно това е така, заради общото родно място на св. Антоний Велики и св. Атанасий, близостта на празниците им, както и заради сходното звучене на имената (народът ги нарича Андон и Танас).
Антоновден (17.01) се чества в Северна България, където се извършват някои обредни практики за предпазване от болести. Съществува поверие, че чумата се ражда на този ден, наричан още Лелинден, а двамата светци са нейни бащи. Тогава жените правят и раздават пресни питки, намазани с мед, и със забоден стрък босилек, за да умилостивят чумата. На някои места се правят хлебчета във формата на куче, защото болестта се смущава от тях и бяга. Например в Разградско се дават две медени питки на съседите, а третата се оставя на тавана – „за лелята“, „за болята“, т.е. за чумата.
Атанасовден (18.01.) е наричан още Среди зима, защото се смята, че е повелител на зимните снегове и ледове. Също така от този ден постепенно започва да настъпва промяна във времето – затопляне. Вярва се, че светецът се облича в копринена риза и отива в планината, за да прогони зимата и да покани лятото. На някои места се гадае за плодородието през годината – „дебел сняг, дебел комат“.
Характерно и за двата празника е гостуването у именниците и правенето на общоселски курбани за умилостивяване на болестите и Черната чума.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга на българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”. 33–43.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство „Наука и изкуство“. 592 600.
Георгиева, И. 2013. Българска народна митология. София. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 265–273.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95–110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23–147.