Ивановден
Топене на Ивановден, гр. Пирдоп. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 664
Източник: https://balgarskaetnografia.com/
На 07.01 православната църква отбелязва Събор на св. Йоан Кръстител. Заради неповторимото си служение, трагична смърт, забележителна нравствена чистота и аскетичен живот, светецът има особено място в проповедта и живота на Църквата. При кръщението мнозина виждат идването на Христос, но само св. Йоан е видял, че това е въплътеният Господ. Мнозина са видели и Светия дух, който слиза от небето във вид на гълъб, но само той е разбрал, че това е Светият дух. Мнозина са чули гласа на Господа, когато свидетелства за своя син, но само той ясно разбира това свидетелство, докато за другите това е било просто гръм, който се е понесъл над водата. Мнозина са гледали небето, но само той е видял, че небето е отворено за човешкото спасение.
Св. Йоан Кръстител е почитан от българите. Този ден е наречен Ивановден. Йордановден (06.01) и Ивановден (07.01) поставят края на Мръсните дни (от Коледа до Богоявление), когато се вярва, че през нощта бродят караконджули, вампири, болести и душите на умрелите. Тогава приключват маскарадните игри, свързани с несигурното и опасно време по време на прехода между старата и новата година. В Североизточна България на този ден се поставя краят и на обредния цикъл Коледуване. Тогава ергените, които са били коледари тържествено отвеждат своя водач на селската чешма, кладенец или друг водоизточник, за да го окъпят. След това от своя страна той устройва угощение у дома си.
Йоан Кръстител се приема за покровител на побратимството и кумството – наричан е още Кум Иван. В традиционния период между семейството на кумовете и техните кумци се създава родство, приравнявано дори с кръвното. По традиция младоженците гостуват на кумовете си и им носят краваи, вино, ракия, млин (баница) и месо. От своя страна кумовете ги гощават богато. Кумът ритуално къпе младоженците в реката за здраве – продължават да се изпълняват обичаи и обредни практики, свързани с представата за целебна и пречистваща сила на кръстената на Йордановден вода. Вярва се, че окъпаните няма да настинат, защото водата вече е осветена, пречистваща и каляваща.
Ивановден символизира новото начало, пречистването и духовното обновление. Денят е изпълнен с радост, благодарност и уважение към ближните. В наши дни това е и личен празник за над 320 хиляди именици.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23-147.