Традиционно народно облекло

Колекцията съществува от основаването на  Националния етнографски музей. Попълва се от откупуване на терен и от дарения на родолюбиви българи. Той е най-богатото в страната етнографско музейно хранилище на традиционни носии и наброява над 20 000 инвентарни единици. Музейните образци датират от началото на XIX в. до началото на XX в. Костюмите са от цялата етническа територия на България. Представени са основните типове и разновидности на българските народни носии: женска двупрестилчена, сукманена, саяна, еднопрестилчена, мъжка белодрешна и чернодрешна. Съхраняват се и детски облекла, както и градски костюми от края на ХІХ – началото на ХХ в. Музейната колекция дава представа за функцията на традиционното българско облекло в обществения живот, в делник и празник. Разграничител за женските носии са кройката и начинът на обличане на горната дреха, a за мъжкия костюм – формата и цвета на горните дрехи. Основните типове носии са разпространени в различни географски области и имат своеобразно историческо развитие.

Основните части на женската двупрестилчена носия са: риза, две престилки (предна и задна), колан. Определяща е задната престилка: бръчник, завеска, вълненик, пищимал, кърлянка, с разнообразна орнаментика. Разпространена е в Северна България. Най-впечатляващи са образците от Видинско, Ломско, Разградско, Ловешко, Русенско,Силистренско.
Сукманената носия се състои от риза, сукман, престилка и пояс. Украсата е съсредоточена по полите и пазвите на сукмана. Разпространена е в планинските области и Югоизточна Тракия. Най-богати колекции има от Софийско, Старозагорско, Елховско, Карнобатско,Странджанско,Поморийско.
Саяната носия има за основен елемент разноцветна трапецовидна горна дреха – сая, риза, престилка и пояс. Украсата на саята е по пазвите и ръкавите. Запазва се до средата на XX в. в южна България и Македония. Най-представителни са колекциите от Кюстендилско, Битолско,Дедеагачко,Хасковско.
Еднопрестилчената носия се състои от риза и престилка. Разпространена е в Родопската област сред българомохамеданското население. Съхраняват се единични екземпляри от Златоградско и Ивайловградско.
Етнографският музей съхранява и колекция от възрожденско градско облекло от Панагюрище, Котел, Копривщица. В последните години има попълнения от официални рокли с традиционни шевици, градски рокли и костюми от 20-те години на XX в.
Мъжкото облекло се дели по цвета на горните дрехи на белодрешно и чернодрешно.
Белодрешната носия се състои от риза, гащи (беневреци, димии), пояс и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Горните дрехи определят силуета на носията. Украсата й е от линеарни везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан по пазвите, ръкавите и клиновете. Запазени са представителни образци от Белоградчишко, Трънско, Ломско, Ботевградско, Врачанско, Никополско.
Чернодрешната мъжка носия включва риза, потури, пояс и горна дреха: елек, аба, антерия, изработени от черен вълнен шаяк. Потурите са широки, с богата украса от черен гайтан. Най-впечатляващи са колекциите от Сливенско, Ямболско, Силистренско, Смолянско.
Мъжките носии в западна България са смесица от двата типа – бели беневреци с тъмносини горни дрехи. Такива са костюмите от Софийско.
Фонд “Традиционно народно облекло” съхранява обредни носии на лазарки от Поморийско, Сливенско, Софийско, Санданско, на коледари от Сивенско, Силистренско, Добричко.
Сравнително малка е колекцията от детски облекла. Най-представителни са тези от Софийско, Ломско, Берковско, Елховско, Трънско, Кулско.
Всеки тип женска носия се отличава със специфично забраждане, накити, прическа и допълнителна украса за главата. С ярко изразена регионална специфика са и аксесоарите за глава (шапки, забрадки), обувките и различни допълнения: чорапите, ръкавиците и кожусите през зимния сезон.