Архангеловден

Народът го нарича Рангеловден и вярва, че св. Архангел е Божи пратеник, който взима душите на мъртвите и ги отвежда на небето. Изографисва се най-често като рицар воин, облечен в желязна ризница, със свити на гърба криле и с гол меч. Под краката му обикновено лежи умиращ човек; мечът е опрян на гърдите на умиращия, а в лявата си ръка св. Рангел държи за косите душичката му: малко голо човеченце. Затова народът нарича св. Архангел „душовадник“ или „вадодушник“. Въпреки това, народът счита св. Архангел за твърде милостив. Той не можел да понася жалбите и оплакванията на осиротелите. Затова, според народа, бил глух. Във връзка с Архангеловден е и есенната задушница. (Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. С., 1943.).

А ето какво е записал етнографът Димитър Маринов за празнуването на Рангеловден: Някога всяка къща е клала курбан – или овен, или шиле. Който не е имал да заколи овен или шиле, трябвало е да има поне овнова глава с четирите крака и малко овнешко месо. Главата и краката трябва да бъдат пърлени на огън, т. е. с кожата без вълната. Тая глава и краката се варят цели, после се кадят също цели и само след прекадването се разчупвали на късове. Тоя ден е била обща служба, т. е. всяка къща е клала жертва, обаче днеска тая служба почнала е да изчезва. На трапезата, при главата с краката и гозбата от заклания овен или шиле, ще име и обредни хлябове с вино. Обредните хлябове на Рангеловден са два: боговица, богова пита или богов хляб, господьов хляб, а другият е Рангелово блюдо, Рангелов хляб.

 

Щампа с изображение на св. Архангел Михаил

Графичните отпечатъци на религиозна или светска тематика с естетическо и възпитателно въздействие са били широко разпространени през XIX в. Тези отпечатъци често замествали рисуваната икона и позволявали да се задоволи нарастващият пазар с добри, но същевременно и по-достъпни като цена продукти. Затова щампи с образ на светия или с религиозен сюжет започват да се продават на поклонници по манастирите.

Българските щампи, както и тези в останалите балкански страни, са изработени от мед или дърво от гравьори или дърворезбари. Често имената на авторите са неизвестни. Понякога се забелязват грешки в правописа. Гравьорът е трябвало да изпише буквите обратно върху плочата.

На снимката е показана медна щампа, притежание на Националния етнографски музей – една от малкото оцелели щампи след бомбардировките над София през март 1944 г. Щампата е двулицева, обгоряла и не е запазена в нейната цялост. От едната страна е изобразен Страшният съд, а от другата – свети Архангел Михаил.