Националният етнографски музей в историята

1892 г.

в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският.

 

1906 г.

музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. В продължение на 48 години високо ерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеи. И само за 20 години те успяват да съберат огромна веществена колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите. В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.

 

1944 г.

София преживява най-тежките въздушни нападения. Бомбардировките на 10 януари и 30 март са най-масирани и разрушителни, те завинаги променят облика на столицата. В праха на руините е и Народният етнографски музей. В спомените си за тази трагедия Христо Вакарелски пише: „В началото на октомври се явих в София в „музея“… Но, никакъв музей нямаше… Изгорял беше до дъно!… И така, започна проверката на музейното имущество, което още по мое време, в началото на м. май 1941 г. беше поместено в сутерена на Първа девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“… Евакуираните материали в Първа девическа гимназия се оказаха плувнали във вода от разрушената водна инсталация и канализация.“ Като директор на Народния Етнографски музей Христо Вакарелски поема отговорността да възстанови унищоженото културно наследство. Години наред служителите на Народния етнографски музей в лицето на Райна Кацарова-Кукудова, Евгения Лепавцова, Мария Тодорова-Велева, Росица Ангелова и др. обикалят всички краища на страната с единствената цел – да събират етнографски вещи за бъдещите колекции на музея.

 

1947 г.

към Българска академия на науките се основава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. Негов първи директор е акад. Стоян Романски.

1954 г.

Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

 

Дворецът

1873 г.

върху основите на унищожената от пожар през 1816г. сграда на Сарая на пашата е изграден новия Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен.

1879 г.

сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата – от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 г. там се провежда първият дворцов бал. 

1893 – 1895 г.

1893-1895 г. – Дворецът претърпява ново преустройство през по план на австрийския арх. Грюнангер – разширен е с Източното крило. Сградата съдържа елементи на ренесанс, виенски барок, напомня на френските дворци от ХVІІІ в.

1944 – 1953 г.

40-те и 50-те г-ни на ХХ в. – в сградата са пребивавали МС на НРБ и Висшата партийна школа.

1978 г.

сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.

 

Мисия и цели

Национален етнографски музей към Българска академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са:

          • Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура;
          • Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи;
          • Да представя нетолкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето;
          • Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; 
          • Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали.

Проекти

Инфрамат
Mediteller

Проект, финансиран от програма „Творческа Европа“ и НФК.

След кризата от COVID-19 е нужно да бъдат разработени нови нетрадиционни канали за реализиране и популяризиране на нематериалното наследство в селските райони. Това представлява своеобразно средство за възобновяване на растежа в селските райони и за подкрепа за възстановяването на културния сектор. Повишаването на значимостта на културното наследство може да се превърне във фактор за „съживяване“ на малките населени места. Целта на проекта е да се повиши транснационалната видимост и популярност на локалните традиции, идентичности и нематериално културно наследство чрез дигитализация и креативно разказване на истории, както и обучения, и стратегии за разширяване на публиката и културните оператори в страната. Заложените дейности са свързани с няколко основни концепции: развитие на публиките, концентрирано около план за изграждане на подобрени връзки с обществеността, включително хората с увреждания; дигитализация на нематериалното наследство, което ще бъде достъпно в онлайн платформа; творческо разказване на истории, целящо постигането на общи разкази за различните традиции, свързани с конкретни теми (религиозни процесии, празници, свързани с плодородието и стопанската дейност, фолклорни традиции, занаяти и др.); обучение на културни оператори в съответните страни, с цел подобряване на дигиталните им умения и задълбочаване на връзките им с публиката.

https://mediteller.eu/en/

Образование с наука
Наследство БГ