Дарения и дарители

 

В началото на 2024 г. Националният етнографски музей получи ценно дарение от Женина Енчева. То включва български тъкани и шевици от XVIII до началото на XX век – престилки, възглавници, покривки, съшити от части от женски ризи, фрагменти от женски колани, губери, мостри от чипровски килими, черги и др. Колекцията е събирана от Паула Танева в довоенния период и съдържа също мостри, изтъкàни от самата нея.

Паула Поточич е хърватка по произход, родена е в Загреб през 1882 г. Завършва художествено училище и следва изобразително изкуство във Виена и Мюнхен, където се запознава с Тачо Иванов Танев – артист от Народния театър. През 1905 г. двамата сключват брак и се установяват да живеят в София.

Паула Танева започва да събира образци на българското народно творчество – „художествени тъкани и шевици“ от 1910 г.

Научната обработка на колекцията е направена от Райко Николов Сефтерски през 1998 г. Поверява му я синът на Паула и Тачо – художникът картограф и изкуствовед Тачо Танев, който е оставил и следното посвещение:

„В памет на милата ми и скъпа майка, която дълбоко милееше за нарoдното творчество на българската жена, през едно време, когато още не му се обръщаше много, много внимание.“

Нейният син Тачо Танев /8 юли 1998 г./

Особено ценни предмети от дарената колекция са губерите/ковьори с две лица… Те правят силно впечатление и на самия Райко Сефтерски, заради непознатата дотогава техника на изпълнение, като ученият им отделя специално внимание в приложената към дарението статия „Български двустранни лицеви губери от края на XIX и началото на XX век“.

Ученият открива губерите/ковьори през 80-те години на миналия век, при посещение в дома на Тачо Танев, който му разказва за тях следното: Тези два губера баща ми и майка ми са ги купували в началото на века, ок. 1910 – 1911 г., когато още не съм бил роден. Губерите ги купували в Котел, наше местно производство, тъй като баща ми и майка ми държаха изключително на българското народно творчество и просто го боготворяха. Така майка ми стана колекционер на такива и други произведения на народното творчество, а и самата тя тъчеше на обикновен селски стан, различни мостри на тъкани… (1982 г.)

В статията си Р. Сефтерски представя за първи път образци на двустранни лицеви губери, тъкани в началото на ХХ век в Казанлък. Двата губера са с „кръгъл вътък“, тъкани на вертикален стан, ръчна изработка, като резултатът е наличие на двустранен плюш с едни и същи цветове, мотиви и композиция и от двете страни. Тези губери се отнасят към т. нар. „женилни килими“, намиращи приложение в домашния бит на българите като постелки за под, покривки за легла и стенни ковьори. За тях именно пише и Георги С. Раковски в своя „Показалец…“ (1859, с. 108): „…девойчини родители постилат нов губер и на него отгоре полагат сички момини дарове…“.

Основата на този тип губери обикновено е памучна или вълнена, добре пресукана, а вътъкът е вълнен от „домашни овчи породи“. Вълнената прежда е била боядисвана с анилинови бои в наситени цветове: черно, тъмносиньо, тъмночервено, масленозелено, жълто – старо злато и светлобежово. Единият ковьор е използван хоризонтално, зад легло, а другият – вертикално, вероятно като завеса за врата. Сред мотивите са: дърво на любовта и дърво на раздялата, поставени в огледална симетрия; детелината – символ на женитба и благополучие; шестлистна розета; геометрични елементи.

 

 Материалът е подготвен от гл. ас. д-р Милена Катошева

 

Паула Танева, 1903 г.

Мостри на български тъкани и шевици

Двустранни лицеви губери от края на XIX и началото на XX век