Дарак

Даракът е уред с железни зъбци, прикрепени на дървено стълбче, който служи за влачене на вълна. Народът ни вярвал, че даракът притежава магически свойства и затова го използвал при баяне срещу уроки, за разваляне магии, за лекуване от уплаха. На Вълчите празници връзвали дарака, за да бъдат вързани устите на вълците през годината. Показаният на снимката експонат е подарен на Националния етнографски музей от Алекси Попов от Трявна през 1949 г.

Вълчи празници

Веднага след Архангеловден започват т. нар. Вълчи празници, Вучи дни, Вучляци. Някъде те започвали на 11 ноември (св. Мина) и били с различно времетраене – на места продължавали три дни, на други – шест, девет или десет. Според народното вярване първият ден от празниците – Дзверинден – е лош ден, но най-зъл и най-опасен е последният – Куцулан. С него е свързана и следната приказка: „Някога дядо господ дал време на вълците да ядат. Всичките се спуснали да грабят и всеки зел овца, овен, кон или вол и се наситили. Един вълк бил куц, та не можал да стигне навреме и  останал най-назад и гладен. Той не намерил никакъв добитък и се спрял под едно крушево дърво, а на дървото имало случайно човек, който брал круши. „Е, рекъл Куцулан, ти си ми на късмет, тебе ще изям.“ Човекът казал: „Това не е право; аз не съм ни овца, ни вол, ни кон. Хайде да питаме дядо господа да видим какво той ще каже!“ „Хайде“, отговорил вълкът. Отишли при бога и му разправили работата. Господ, като изслушал и двамата, рекъл: „Правото е: кой какво е срещнал, негово да бъде. Другите вълци са срещнали овци, коне, говеда, от които са се наяли; тоя куц вълк е срещнал човек, от човек ще се нахрани.“ И Куцулан нападнал на човека и го изял.“ (Маринов, Д., 1981)

За да не ги застига такава съдба, по време на Вълчите празници хората спазвали някои забрани – не тъкат, не шият, не плетат вълнено, не влачат вълна, не предат, не изработват цървули. А ножиците, сгъваемите ножове, дараците се „връзвали“ и скривали, за да не могат вълците да си отварят устите. Около огнището и зад вратата замазвали с кал – така „залепвали“ очите на вълците, за да не виждат овците и стоката. Докато замазвала, жената, обикновено стопанката на къщата, наричала: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката.“