Престилка

Вълнена престилка с извезана украса от множество стилизирани женски фигури, захванати за ръце (на хоро), с растителни и геометрични мотиви.

 Престилката е един от най-старинните и утвърдени елементи от традиционното женско облекло. Среща се при почти всички разновидности на женската носия с изключение на тези от Трънско, Граовско, част от Средногорието, а в Софийско я носят само по големи празници. Престилката говори много за жената, която я носи. Тя е знак за възраст, местопроизход, семейно положение, трудова дейност, а дори и за талант и сръчност. Малките момичетата обикновено не носят престилка. При момите и омъжените жени престилката е пъстра и богато орнаментирана, а при старите жени, изживели периода на полова зрялост, престилката загубва е в преобладаващо тъмни тонове.

Думата „престилка“ произлиза от глагола „стеля“ (пре-стеля, пре-стилам), т.е. покривам, простирам се. Любопитен факт е, че из различни краища на страната престилката има голямо разнообфазие от кройки, цветови шарки, орнаментика и др. Тя притежава и изключително много наименования – пристелкя, препасальник, миндил, ута, фута, хута, опрешка, предник, пресколенка, прегач, скутач, скутник, шелянка, килимка, корянка и т.н.

Новородено, особено ако е момиче, се поема с престилка на майката или бабата. Това се прави не само като пожелание за здраве и дълъг живот, но и като знак за приемане на детето в семейно-родовата и селищна общност.