Днес на Петковден, се навършват 180 години от рождението на бележития български етнограф, историк и общественик Димитър Маринов. Той е първият директор на Националния етнографски музей (1906 – 1908), който тази година чества своята 120-годишнина. Като директор и изследовател, той поставя основите на научната работа и събирането на богат фонд от народни носии, вещи и фолклорни материали от цялата страна.
Приносите на Маринов към българската култура и наука са много широки и съществени.
Най-значимият му принос е в областта на етнографията. Той е смятан за основоположник на българската етнография и е автор на фундаменталното изследване „Жива старина“, публикувано в седем тома между 1891 и 1914 г. Това произведение представлява своеобразна енциклопедия на народната култура на българското село от края на XIX и началото на XX век. Събраните материали, основно от Северозападна България, обхващат в дълбочина материалната, духовната и социално-нормативната култура – календарни и семейни празници, стопански обичаи, вярвания, родови и семейни отношения, обичайното гражданско и наказателно право, както и почти всички аспекти на бита. И до днес тези трудове запазват своята непреходна стойност като основен извор за научни изследвания.
За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната; на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.
Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом.
„За първото ми завеждане в училище помня живо следното. Беше 24 април 1854 г., денят след Гергьовден. Тогава училищната година почваше и свършваше на Гергьовден. Новият ученик се завеждаше от бащата или от майката. Ученикът трябваше да има кърпа за нос и шарена торбичка. По тая торбичка детето се познаваше, че е ученик…
Беше съботен ден. А в събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат премествани в по-горен чин. Учителят ме изпита: задаваше ми да пиша на песочницата отделни букви, отделни цифри. Отговорих без никакви погрешки. … Когато всичко свърши, учителят извика: „Митко Маринов да излезе! … Ти се преместваш от песочницата на чина. На ти табла и калем. … Взех таблата, като целувах ръка на учителя. … Това всичко се извърши в такава тържествена обстановка, която помня и днес!”.
Димитър Маринов „Спомени из моя живот или моята биография”, АЕИМ, 215, 9-10.
След Първата световна война Димитър Маринов се оттегля от светския живот и приема духовен сан. Прекарва последните си години в Рилския манастир, където умира на 10 януари 1940 г. на преклонната възраст от 93 години.