Капан за мишки. Мишинден, Св. Нестор

В ежедневието, за предпазване от мишки, хората най-често разчитали на услугите на котките. Ако това не било достатъчно, прибягвали до поставянето на специални капани за мишки, какъвто е и показаният на снимката експонат. Представлява сложно изработена по американски модел система с дървен с резервоар за вода, в който мишките падат и се давят. Когато и капаните не помагали, особено срещу полските мишки, хората обръщали поглед към своите вярвания и ирационални практики.

На 27 октомври православната църква почита паметта на св. Нестор. Народът ни го нарича Мишинден и вярва, че мишката е лош дух, който може да бъде победен само чрез умилостивяване. Именно заради това се устройвали Мишите празници, които освен на св. Нестор, се отбелязват още на Трифунците (1 – 3 февруари), св. Петка (14 октомври), св. Екатерина (14 ноември) и около Сирница.

Характерен за Мишинден бил следният обичай:  Най-старата жена в къщата отивала рано призори при кравата и взимала от най-пресния кравешки тор. Ако няма крава, взимала от биволицата, ако няма биволица – нещо много рядко срещано в селска къща – тогава взимала от воловете или биволите. С този тор намазвала вкъщи камината на огнището, праговете на вратите; после излизала навън и мазвала по малко на кошовете с царевицата, хамбара с житото, по зимните дрехи, черги и други постелки. През цялото време, докато мажела, след нея вървяла друга жена от къщата и при всяко мазване я питала: „Какво мажеш, бабо?“, а тя отговаряла: „Мажа на мишките очите.“. Като свърши това мазане, остатъкът от кравешкия тор се залепвал над горния праг на къщата. Според народното вярване, мишките няма да правят пакости нито на храната, нито в полето, нито на дрехите, защото оставали слепи. На този ден не се работи – не се преде, не се тъче, не се крои, нито шие.