Гевгирът или както още се нарича – сито, протък, честина, решето, дърмон – служи в домакинството за пресяване на брашно, жито, ечемик, овес, царевица, боб, просо, грах, леща и др. Тези уреди „от един вид и с еднаква служба, кой повече, кой по-малко, срещат се в народното вярване и в обредите и обичаите“.

„На Бъдни вечер, когато се кади, под трапезата ще бъде и ситото или протъкът (честината), или решетото.

На Игнажден, когато дойде полезникът, посрещат го с решето или протък, в което има просо, жито, ячмик, царевица и друга храна, що се сее в полето и нивите, и той сее това покрай огнището. Вярва се, че ще има берекет от туй, щото се сее през решето край огнището.

Когато се сади квачка, яйцата, които ще бъдат турнати за мътене, трябва да са или в сито, или в протък и решето. Вярването народно утвърждава, че тогава не могат да боравят никакви магии, и квачката ще лежи на яйцата, додето ги измъти, и от яйцата няма да излезне нито едно запъртък.

Когато да се приготвят дрешки за бебето, гуждат ги в сито или в протък и решето, вярва се, че детето няма да се изтрави. (Баба Мича, с. Козар Белене, баба Тодора, с. Литаково).

Когато посрещат невестата, дават ѝ сито или решето, напълнено с жито, ячмик, овес, просо, и тя отива при огнището и тамо сее тия зърна. Вярва се, че с булката влиза в къщата и хлебородие, берекет и ще има изобилие.“

(Д. Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1981, с. 190-191.)