Захарно петле
„Захарното петле“ е традиционно сладкарско изделие на пръчка. В миналото се изработвало в шекерджийници (сладкарници), където днес още се правят подобни сладки произведения с различни животински, растителни или антропоморфни форми на пръчка, както и халви, локуми, бонбони и др. Откога шекерджийството е занаят по българските земи не е известно. В етнографската литература се посочва, че умението да се правят захарни изделия се привнася от Изтока, от Цариград. Известно е например, че в Габрово първите шекерджийници се откриват още от средата на ХIХ в.
По стара традиционна технология за направата на захарни изделия майсторът сладкар вари сироп от вода, захар и малко оцет. След сваряването на сиропа, той се изсипва върху мраморна плоча, предварително намазана с олио или зехтин, и се меси с ръце, докато не се втвърди. От бялото втвърдено захарно тесто се правят пръчки, топчета, въженца и др. сладки близалки. За захарните петлета се използват специални калъпи, намазани с олио. Бялото захарно тесто се изсипва в калъпите, поставят се дървените пръчки и се изчаква да застинат. След като изстинат напълно, петлетата се изваждат от калъпите готови за продан.
Захарните петлета се продавали по събори, панаири и пазари.
Показаният на снимката експонат е изработен от гипс по оригинален образец.
