На 2 юли честваме рождения ден на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, който навършва почетните 85 години. Мисията, в която той участва, е представена в специална рубрика в нашата изложба „Звездното небе – митология и наука“. Споделяме специално интервю за в-к „Трета възраст“ на Ема Иванова с гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата, от което ще научите кой е най-често срещаният звезден обект в българския фолклор и други любопитни факти.
Първият български и балкански космонавт Георги Иванов
(Публикуваме без редакции.)
– В Националния етнографски музей в София подредената от вас изложба „Звездното небе – митология и наука“ ще остане до май 2027 г. Тя включва етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, красиви изображения и мултимедия. За нас започва с разказ за астрономическите познания по българските земи. Какво пише в Симеоновия сборник от Х век?
– В него освен текстове в областта на християнската етика, поетика, философия и догматика има и средновековен календар, както и данни по астрономия и астрология (тогава се преплитат). Най-любопитното в сборника са миниатюрите, изобразяващи зодиакалните знаци. От X век имаме още един богат исторически извор – „Шестоднев“ на Йоан Екзарх. Той също свидетелства за съществуващите тогава познания от богословски и от естественонаучен характер, сред които специално място е отредено именно за небето, за астралните тела и тяхното движение.
– Представени са космически храни от България – ние сме третата производителка в света. Имаше таратор, боза, мусака. Опитахте ли ги?
– Не (смее се). Но вече се роди идеята да направим открит семинар с дегустация. Ще поканим колегите от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, които ни предоставиха произведените от тях лиофилизирани храни, именно каквито са тези, изпращани в Космоса.
гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата „Звездното небе – митология и наука“
– Разкажете за митологичните вярвания на българите, свързани с небето. Кой най-често е обект във фолклора и в каква роля?
– В приказките винаги влизат Слънцето и Луната – дневното и нощното светило. Слънцето се представя като юнак, с положителна конотация – то е добро, милее за хората, дава топлина и светлина, за да има живот на планетата. Но когато се разлюти, може да стане лошо и изгаря всичко живо. Луната е представена като брат/сестра на Слънцето. Тя като нощно светило, което вижда всичко, каквото става в тъмните и потайни часове, често се призовава за помощник и пазител. Отделно Луната има роля и в нашите магични обреди, защото се сваля от небосвода под формата на крава, за да се правят магии от нейното „мляко“.
Загадка е, че в нашия фолклор има само три названия на планети. Това са Вечерница (Зорница) за Венера и Лъжекерванката (Юпитер, но в отделни случаи и като Марс във велико противостояние – тогава е по-ярък от Юпитер). На небосвода най-ярки са Слънцето, Луната, Венера, Юпитер, Марс и Сатурн. Със сигурност всички планети от Меркурий до Сатурн са били известни на предците ни, защото са видими с просто, невъоръжено око, но не е ясно, защо има назовани само две от тях. Всъщност във фолклора ни няма понятие „планета“. В песните и приказките ни Вечерницата, Зорницата и Лъжекерванката са описвани като звезди.
– Изложбата обхваща девет зали. Първите две са за древните астрономически обсерватории, първите писмени източници и др. В следващите пет зали са космически обекти – Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения… Използвани са цветови и светлинни ефекти. Чие дело са те?
– Изложбата е плод на голям интердисциплинарен екип, включващ етнолози, астрономи, дизайнери и др. Изображенията са от фонда на музея, както и от партньорските организации. Фотографиите на отделни космически обекти са направени от професионални астрономи, които се занимават с астрофотография, или са свалени от сайтовете на НАСА и ЕСА.
– Особено впечатляващ е филмът със зрелищни картини и космическа музика, който представя в ретроспекция пътя на човечеството към космоса. Кой е авторът?
– Радвам се, че филмът ви е харесал! Сценарият и монтажът му са моя дейност. Музиката и видеокадрите, монтирани в този ретроспективен видеоразказ, са събрани от свободния достъп на сайта pixabay.com, както и отделни сцени от три филма, предоставени от Института по астрономия при БАН.
– Ако трябва да посочете едно нещо от експозицията, което е много скъпо за вас, кое ще е то?
– Може да звучи като местен патриотизъм (смее се), но аз съм от Димитровград и за мен такава стойност има апаратът-планетариум, който експонираме в последната зала. Той е първият планетариум в България, конструиран през 1962 г. от арх. Милко Миланов. За нашата експозиция апаратът за първи път излиза от Димитровград.
Източник: сайтът на в-к „Трета възраст“