Когато луната изгрее, светлините на LUNAR ще озарят някои от най-красивите сгради, паркове и площади в София, превръщайки ги в грандиозна и блестяща галерия на открито.
Четвъртото издание на Фестивала на светлините LUNAR ще се състои в продължение на четири вечери – от 8 до 11 май 2025 г., от 21:00 до 00:00 ч. Артисти от различни краища на света ще разказват истории, ще стимулират въображението и ще изненадват жителите и посетителите на града със своите впечатляващи 3D мапинг проекции и светлинни инсталации.
Сградата на Двореца, където се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Национална галерия / National Gallery, ще се превърне в сцена на видеомапинг шоуто „От тогава до сега“ „Впечатляващо визуално пътешествие през еволюцията на технологиите. Светлината и звукът се движат през сградата като жива памет – показвайки как сигналите, системите и връзките се променят с времето. Минало и настояще се преплитат в ритъм, който ни движи напред. Този момент се превръща в пространство, на което да спреш и да се замислиш – за пътя, който сме изминали, и как бъдещето се оформя точно тук, точно сега, от всички, свързани в този споделен миг.“
На Гергьовден, в Деня на храбростта и празника на Българската армия в Регионалния етнографски музей на открито „ЕТЪР” се откри изложбата „Когато момчето става мъж…” Казармата през “ОНЕЗИ” 45 години”. Неин автор е д-р Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Изложбата предоставя подробно изследване върху темата за наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Тя включва разнообразни материали като преки спомени и разкази на хора, които са преминали през този период, както и документи и научни анализи, които допринасят за по-задълбоченото разбиране на темата. Сред експонатите могат да се видят множество фотографии и автентични предмети, които са съхранени от времето на социализма. Временна изложба цели да разкрие някои любопитни факти и детайли, свързани с българската армия през конкретния период, като проследява обичаите, ритуалите и традициите, свързани с казармения преход. Освен това, експозицията разглежда и процеса на възмъжаване на младежите, преминаващи през военната служба, като показва как е протичал вътрешноказарменият всекидневен живот на войниците.
Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на: Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.
Може да бъде разгледана на втория етаж в Шарланджийската работилница в РЕМО „Етър” до 27 юни 2025 г.
Изложбата „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944 г.)“ с автор Григор Хар. Григоров може да бъде разгледана до края на месец май в Националния етнографски музей. Тя не просто разказва „биографиите“ на отделните празници във формата на хроника, а разкрива напреженията и „съперничеството“ между тях, съответно – между идеологиите на честващите ги групи, въплътени в празниците. “Заглавието на изложбата е метафорично: празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар. Съперничеството между празниците са представени чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия”, организаторите на събитието.
Изложбата е структурирана около 13 сюжета, свързани с оспорвани дати в празничния календар на монархическа България:
Неразделна и иновативна част от документалната изложба представлява разработеният към нея каталог „Приказки по календара (по действителни случаи)“, специално предназначен за по-младата музейна публика. Авторът на каталога – Григор Хар. Григоров, прави опит да се „преведе“ тежкия исторически наратив под формата на приказки, разказани увлекателно и на достъпен за децата език. Съперничеството между празниците в изданието е представено чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия. Отпечатан като книжка с черно-бели илюстрации (32 страници, формат А5, тираж 500 бр.), каталогът се предлага безплатно за посетителите на изложбата.
Автор на изложбата е Григор Хар. Григоров, а куратори са Лина Гергова и Светла Казаларска.
Издателство „Лемур“ обявява среща с мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг. Събитието ще се състои в София на 15 май! Поводът е романът ѝ „Морската градина“, който тя ще представи в четвъртък от 18:30 часа в Конферентна зала 1, под куполите на Ларгото (Античен комплекс „Сердика“). Събитието е с ВХОД СВОБОДЕН и негов водещ ще бъде журналистът и водещ на предаването „Панорама“ по БНТ – Бойко Василев.
По време на срещата Софи Бехарано де Голдберг ще покаже интересни снимки, документи и други спомени от описаните в книгата събития и гостите ще могат да се докоснат до истинската и емоционална история на нейното семейство.
„Морската градина“ е носталгичен и вдъхновяващ роман за едно семейство, което се бори за своето оцеляване и копнее отново да се събере. Основава се на спомените на Алберто – бащата на Софи Бехарано де Голдберг. Роман, който покори мексиканските сърца с въздействащ разказ за смелостта на българите и силата на корените.
На премиерата читателите ще могат лично да си поговорят със Софи Бехарано де Голдберг, с преводачката на романа Рада Ганкова и с художника на корицата Хаби ел Мааза Гомес, ще научат повече за книгата и ще може да си я вземат с автограф!
Събитието се осъществява с подкрепата на Институт „Сервантес“, Национален етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и Регионален исторически музей – София.
Имаме удоволствието да отправим покана за семинар, който ще се проведе в рамките на консорциума ИНФРАМАТ на 29 април (вторник) от 14:00 ч. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Асистент, докторант Илия Борисов Николов ще представи свое изследване на тема: „Мултидисциплинарни проучвания на живописни произведения в лабораторията по консервация и реставрация на ИЕФЕМ-БАН“
Резюме: Атрибуцията на кавалетната живопис е сложен процес, който изисква анализ на различни стилови, технологични и исторически фактори. Съвременните методи за идентифициране и определяне на авторството на произведения от различни епохи и художествени школи поставят редица предизвикателства, свързани както с материалните, така и с идеологическите и културни контексти. Изследванията в тази област включват анализ на технико-технологичните характеристики на артефактите, като чрез тях могат да се формулират хипотези в няколко направления. Сред тях са технологичните особености на творбите – съставът на използваните материали и наличието на природни или синтетични компоненти. Освен това, атрибуцията е тясно свързана с въпросите за опазването на културно-историческото наследство, както и с по-широки исторически, етнографски и идеологически влияния върху възприемането и интерпретацията на произведенията.
Настоящото изследване се основава на анализи на обекти, постъпили в Лабораторията по консервация и реставрация към Националния етнографски музей. Проучванията са мултидисциплинарни и се извършват в сътрудничество с екипи от различни институти на Българската академия на науките. Прилагат се физико-химични анализи, спектроскопски, мултиспектрални, микроскопски и други методи, които осигуряват задълбочен и комплексен подход при изучаването на художествените произведения.
Заповядайте! Ще се радваме на Вашето присъствие и участие в дискусията!
Артисти от различни краища на света ще разказват истории, ще стимулират въображението и ще изненадват жителите и посетителите на града със своите впечатляващи 3D мапинг проекции и светлинни инсталации.
