На 1-ви март жителите и гостите на София ще имат изключителната възможност да се качат на ретро влак. Специално украсената за празника мотриса ще извърши два курса по маршрут София – Банкя– София. „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и Националният етнографски музей – БАН са подготвили образователни подаръци, които ще разкрият любопитни факти за българските народни обичаи, свързани с 1-ви март и Баба Марта. Пътниците ще могат да се насладят на тематична атмосфера и изненади, които ще ги потопят в традициите на празника.
Мотрисата е произведена през 1960 г. от SGP – Wien, Австрия. Била е една от най-модерните за времето си и впечатлявала със своята елегантност и техническо оборудване.
Шевично пано от селата в Дупнишко и Самоковско. Дарение за НЕМ от сем. Великови, януари 2025 г.
Историите на някои от предметите, които се съхраняват в богатите колекции на Националния етнографски музей, звучат като чудни приказки. Една от последните ценности, която постъпи в началото на 2025 г., има точно такава история.
Преди време във виртуалното пространство, в публикация в социалните мрежи, г-жа В. Великова споделя кадри от витрината на един антиквариат в гр. Базел, Швейцария. Тя си задава въпрос дали едно пано с шевици е с български произход. Без да се колебае започва да търси повече информация. Влиза в кореспонденция с представител на Националния етнографски музей. След разменени съобщения тя успява да разбере повече за историята на паното и го закупува.
Приключенията на паното не са от тези с неочакваните обрати и загадки, но пък са на повече от век и посвоему са ценни. Стояло окачено в къщата на една изтънчена дама в Базел. Било толкова важно за нея и семейството ѝ, че имало свое специално неизменно място на стената – поне 100 години никой не посмял да го премести оттам. Знае се единствено, че е донесено някога от земите на Османската империя. В наши дни новата собственичка на къщата решава да подмени обзавеждането на дома си и да продаде тази реликва. Така то се озовава в антикварния магазин, а в края на януари 2025 г. паното пристигна в София, в нашия музей, след като г-н Великов ни го предостави. За наша огромна радост той реши да ни го подари. Така неочаквано се сдобихме с един прекрасен нов експонат, за което искрено благодарим!
Изразяваме огромна признателност към семейство Великови. Те не само устояха на запитванията и настойчивите увещания на редица частни колекционери и антикварни търговци, а запазиха паното за музея, където може да се ползва за експозиции и бъдещи проучвания. То е изработено от шевици от ръкави и поли от селата в Дупнишко и Самоковско. След като мине през документални процедури и реставрация, то ще бъде показано в залите на Националния етнографски музей.
Скъпи приятели, ето, че дойде моментът да обявим тазгодишната ни образователна програма, свързана с първомартенската обредност „На́ на тебе мартеница, дай на мене здраве“. Елате при нас, за да разберете повече за образа на Баба Марта, кое е нейното семейство, каква е символиката на мартеницата и за обредните действия на празника. Накрая заедно ще усучем бели и червени конци и ще си направим мартеничка.
Очакваме ви от 17.02 до 22.02 (понеделник – събота) от 10 ч. до 17 ч. в нашия Образователен център. Заниманията започват на всеки кръгъл час (последното е с начало 16 ч.) и са подходящи за деца от 7 г. до 15 г.
Снимка на 3-годишно сурвакарче, с. Ярджиловци, община Перник, автор: Албертина Анатолиева, 2025 г.
На 13-ти януари Националният етнографски музей обяви предизвикателство към своите последователи във Facebook от Западна България, както и техните гости за периода на сурвакарските маскарадни игри.
Условията за участие в „да прогоним „лошотиите“ заедно!“ бяха да се сподели или изпрати снимка или кратко видео от сурвакарските маскарадни игри, като се добавят хаштаговете #засНЕМиМаскиран и #засНЕМиМомента. Постъпиха материали от различни населени места – с. Друган, Радомирско; с. Стефаново, Радомирско; гр. Батановци и гр. Перник.
От линковете можете да видите всички материали, които бяха споделени на нашата страница във Facebook:
На 27-ми януари Националният етнографски музей се превърна в бляскав декор на елегантна фотосесия, представяща дизайнерската колекция на Модна Къща Caviar Couture. Няма нищо чудно в избора на мястото – Десислава Тошева, основателка и собственичка на модната къща, е потомка на известния етнограф и пръв дирекор на Етнографскя музей (1906 г.) Димитър Маринов.
Десислава Тошева е включена в класацията „Петте най-добри женски модни дизайнери, които променят играта“ на френското модно сп. L’Officiel Paris. Нейните колекции са селектирани за червените килими в Кан, Париж и Холивуд, а най-влиятелните модни списания в света пишат за марката ѝ.
Вчерашната фотосесия ще бъде публикувана на сайта на модната къща. Очаквайте подробности.
На 24 януари отбелязваме Международния ден на образованието по света. Тази година той е посветен на „ученето за траен мир“, подчертавайки необходимостта от ангажираност към мира в контекста на нарастване на насилието, дискриминацията, расизма и речта на омразата в световен мащаб.
Образованието е основно човешко право. Но освен това то е: – Средство за постигане на цели и решаване на конфликти, кризи и проблеми от различно естество. – Здрава основа за постигане на успехи. – Възможност за развитие и просперитет. – Ключ към напредъка, който желаем.
На днешния ден споделяме с вас част от предговора на сборника „Дебати в музеологията“, Т. 5. „Музей и образование“, и увода на монографията „Образование в музея“, където е синтезирана ролята на музея в процеса на обучение в и извън училище.
„Възможността, която музеите предоставят чрез разнообразните си и богати ресурси дейно да се включат в обучението и израстването на младите, е ключова за осъзнаването на миналото както като наследство, така и като средство за придобиване на нови знания и опит. Това са местата, където културата да бъде възприета като активно поле за личностна и общностна рефлексия, обогатяване и изява. Музейните специалисти отдавна са осъзнали основополагащата образователната функция, която се оказва основен механизъм за връщане на аудиторията и за поддържане на дълготраен интерес. Водещата в световен мащаб идея е музеят да развива творческото начало, да изгражда умения и да организира събития и дейности за създаване на условия за диалог. Тоест той е среда и платформа за комуникация, усъвършенстване, социално свързване и обединяване.“
Кънев, Ст., Водинчар, Е., Петев, Т. (съст.). 2022. Дебати в музеологията. Т. 5. Музей и образование. София. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 7.
„Днес, в началото на ХХI в., се извършва радикално преосмисляне на задачите и дейността на музеите, продиктувано от настъпващите промени в културния, обществения и социалния живот на хората, както и от инвазията на нови информационни, образователни и комуникационни технологии. Ролята в обществото, методологията на работа, перспективите за развитие и управление на музеите също се променят през последните десетилетия. От пространства, в които се представя миналото, от негови „храмове“, музеите се превръщат във „форуми“, в места за дебати. Най-общо казано, три са основните музейни функции – съхранение (което включва придобиването, консервацията и управлението на колекциите), изследване и комуникация. В баланса между тях комуникацията става все по-важна и натоварена със значения. Самата комуникация включва в себе си експозиционната дейност и образование. Несъмнено това е най-видната от музейните функции, защото експозициите са лицeто на всеки музей. При това образователната функция става все по-основна през последните десетилетия и за по-ясно дефиниране на нейната същност към нея се добавят понятията интерпретация и медиация.“
Мишкова, И. 2015. Образование в музея. София. ИК „Гутенберг“. 11–12.
Очакваме ви в Националния етнографски музей, за да напредваме заедно към успехите и мечтите си!