На 15 август, с тържествена литургия, водосвет и въздигане на хляба, православната църква чества Успение Богородично – един от най-светлите християнски празници. Голяма Богородица или Голяма черква, както я наричат някъде, се радва на огромна почит сред народа. Навсякъде празникът е свързан със старата практика да се устройват курбани – общоселски или семейно-родови. „Всяка къща е длъжна да заколи курбан по едно агне, както на Гергьовден. Понеже свещеникът не може да отиде във всяка къща да благослови и очете туй агне, той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“ (Д. Маринов).
Народът почита Богородица като покровителка на майчинството, брака и семейството, тя е защитница на бедни и онеправдани. Вярва се в нейните лечителски способности и в това, че помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, отиват на църква, палят голяма свещ за Божията майка, окичват цветя, богородички, на иконата и поставят специално изработени метални фигурки – вотиви – във формата на женска фигура, бебе или бебешка люлка. Правят това с молба и надежда, че скоро ще забременеят и ще родят или в знак на благодарност за вече сбъднатото желание.
Характерно за Голяма Богородица са и съборите и панаирите, организирани край всички по-големи църкви и манастири, които имат храмов празник.

На снимката: Молитва/благодарност за рожба. Вотив във формата на женска фигура. Ямболско, кр. на XIX в. Колекция на Националния етнографски музей, инв. № 1262. Изображението е публикувано в Каталог на изложбата „Вотиви“. С., 2016, с. 50. 

По повод Международния ден на детето – 1 юни, Националният етнографски музей ще работи с вход свободен за всички деца!