Визията за развитие на културния туризъм в България бе тема на работна среща на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош с представители на музейни институции, част от сдружение „Български музеи“, която се състоя на 9 януари (петък) в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Сред официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата беше открита от министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който заяви, че независимо кой и как ще продължи да управлява Министерството на туризма, културният туризъм трябва да е големият акцент за следващата година. По думите му България като туристическа дестинация винаги е била развивана в посока на летния и донякъде зимния туризъм. Той посочи още, че се наблюдава изключително голям скок във вътрешния туризъм през последната година.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев заяви, че Агенцията е естествената платформа за информация за всички дейности на българските културни институти. През 2021 година Агенцията създаде специализирана редакция ЛИК, в която публикува информация за културата от България и света, припомни Вълчев. До момента БТА има договори с 12 музея и галерии, които системно предоставят информация за своите календари и събития.
По време на срещата генералният директор на БНР Милен Митев посочи, че медията има желание да подкрепи каузата български туризъм. По негови думи това може да се случи като бъде разработен разказ за българските музеи, в който в отделни епизоди да се обърне внимание на дейността на всеки един музей с видео, което да се разпространява в интернет и социалните мрежи и да се обвърже с ефира.
Д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, отбеляза, че музеите са естествените пазители на нематериалното културно наследство. Д-р Тодорова обясни, че ЮНЕСКО още през 2015 година си постави за категорична цел да инвестира особено много усилия в популяризирането на ролята им не само като пазители на артефакти, а и като средища за образование, култура, гражданското общество.
В днешната дискусия се включи и председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова. Тя се обърна към директорите на музеите с апел да бъдат по-смели и добави, че културното наследство носи и ще носи приходи. Димитрова заяви, че трябва да се покаже, че сме единствената държава в света, която има един непрекъснат континуитет в културно-историческото си наследство и богатството.
В рамките на работната среща председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив д-р Огнян Тодоров очерта трите основни направления, които са приоритети на сдружението. Според д-р Тодоров това са: попадането на 49-те музея, които са с общинско финансиране, в сферата на държавното финансиране; вдигането на жизнения стандарт на работещите, задържане на специалистите и привличане на нови; осигуряването на средства за проектна дейност.
Научната група на Националния етнографски музей ви кани на публична академична лекция на тема „Преосмисляне на колекционирането – етнография на постоянството“. Тя се организира във връзка със заемането на академичната длъжност „доцент“ от Иглика Мишкова (област на висше образование 3. „Социални, стопански и правни науки“, професионално направление 3.1. „Социология, антропология и науки за културата (Музеология)“.
Лекцията е в съответствие с чл. 28 на ЗРАСРБ и чл. 69 ал. 6 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в ИЕФЕМ – БАН.
Лекцията е посветена на корекционната политика на Националния етнографски музей, на нейния обхват и основен обект на събиране. Анализът на процесите, формиращи музейната политика в миналото и настоящето, служи за дефиниране на проблемни звена и/или значими резултати, но и за формиране на бъдещи политики и стимулиране на нови научни изследвания.
Заповядайте на 13 януари 2026 г. от 14.00 часа в зала „Художествена – Зимна градина“ на ул. „Московска” 6А.
На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.
Събитието има своята предистория.
През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.
Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.
„Славки приказки“ за студенти в музея
В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.
Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.
Публикуваме част от интервюто на Максим Караджов с доц. д-р Иглика Мишкова. Целия материал можете да прочетете на сайта „Дневник“ тук.
– В периода, в който бабугерите играят – “мръсните дни”, те също смятат себе си за мръсни същества, защото са сложили кожи и после известно време не посещават църква. – В някои региони държат сабя и когато докоснат с нея (не с ръка) полите на жена, това е знак, че тя ще се сдобие с рожба. – В съседна Гърция са почти същите, но там излизат в деня преди Йордановден, буквално преди Кръщението.
Участието в маскарадни игри на 1 януари, Василовден, вече е традиция в някои райони на страна. В Благоевградско през целия декември се шият бабугерски костюми и маски от специална козя кожа, търговци ги продават или дават под наем в интернет. Ритуалът не е само за гонене на злото, защото в миналото като бабугери са се предрешвали предимно пораснали момчета и участието им е било инициация към новата роля на ергени и да бъдат приети като годни за брак. Те поемали и ред забрани през т.нар. „мръсни дни“, които са от Коледа до Йордановден. Доц. д-р Иглика Мишкова от години изследва магическите маски и ритуали, участва в изследването „Карнавалът – крал на Европа“, проведено в България, Италия, Хърватия, Словения, Испания и Франция.
Защо бабугерите и станчинарите излизат точно на 1 януари? Маскарадните игри са по време на т.нар.„мръсни дни“, които са от Рождество Христово до Кръщението (Йордановден). Вярва се, че това е време със зли сили, които могат да навредят на хората и тогава се появяват маскарадните дружини. Сега на Нова година излизат бабугерите в Банско, в Петрич – станчинарите и русалиите, които се прибавят към тях, но са различни персонажи. Сурвашкарите също са по Нова година, но те празнуват старата Нова година (по стар стил) на 13 срещу 14 януари. В Банско и Разлог излизат на 1 януари, което е предизвикано от туристическата индустрия. До средата на ХХ век те също играят на старата Нова година. Не е случайно, че сред тях има персонажи, в които всичко е обърнато наопаки – мъже се обличат като жени, слагат се маски на лицето. Този символ за обърнатия свят е в по-далечни времена, докато днешният маскарад е по-различен. Тези маскарадни дружини в последните години добиха общо наименование кукери, но те имат много имена: банските бабугери, станчинарите в Петрич, локалните сурвашкари. Всъщност кукерите обикновено излизат на Сирни Заговезни (края на февруари) и те не са същите хора, които се предрешват на Василовден.
Кой е участвал по традиция в тези маскарадни дружини по Нова година? В традиционното общество участието в тези групи е като инициационен ритуал. Това са млади момчета, които трябва да покажат достатъчно познания и след това вече могат да бъдат приети като годни за брак.
Въвежда се порасналото момче в ролята на ергена ли? Да, че тези момчета, които са в дружината, могат да бъдат годни за семейство. Но има много изключения, допълнителни персонажи през различните години. Деца се включват, защото това е начин да научат стъпките на ритуала. В днешно време нещата са променени – маските и костюмите от козя кожа, които сме подбрали (в Националния етнографския музей, ИЕФЕМ-БАН) са последно от 80-те години на ХХ век. И те са изключително различни от днешните – тогава кожата е с къс косъм, докато сега се е превърнало в култ намирането на кожа с колкото се може по-дълъг косъм. Това е сравнително отскоро и се е превърнало в икона – кой ще намери козата с най-дълъг косъм и такива кожи се търгуват на изненадващо висока цена. Преди години бяха по 1000 лева, а сега са в пъти по-скъпи. Всичко се превръща в грандиозна индустрия – дават се под наем облекла, чанове. Когато за първи път изследвах маскарада в Банско, чановете бяха с нормална големина, сега вече стремежът е да са огромни.
Каква промяна претърпява момчето като стане бабугер? Няма видим белег. В традиционното общество всички, които са участвали в този тип ритуали, са имали купища забрани пред себе си. В периода, в който те играят – „мръсни дни“ , те също смятат себе си за мръсни същества, защото са сложили кожи. После известно време те не посещават църква, а като минат 40 дни, отиват да се причестят, за да могат буквално да се върнат в нормалния свят отново като чисти същества. Тази любопитна трансформация днес не съществува, разбира се.
Защо се слага маска и бабугерът остава анонимен? И дори мълчат, само чановете дрънчат. Бабугерите се събират по тъмно и никой не бива да разбира кое е лицето зад маската. Анонимността е защото те обикалят къщите, даряват ги с пари или храна, те се закачат с публиката на мегдана, с момите, с цялото селище. Би могло да се каже, че това е за първи път за новоприетите момчета в дружината. В някои региони те държат сабя и когато докоснат с нея (не с ръка) полите на жена, това е знак, че тя ще се сдобие с рожба. Така се придава и оплождаща функция на целия цикъл от маскарадни игри. Затова има и придружаващи персонажи – разиграва се сватба с булка и младоженец, има свещеник, баба и дядо. Маскираните обясняват, че баба-дядо са старото начало, а булка-младоженец – новото, което идва с Новата година, с новия живот.
Жената разбира ли чия сабя я е докоснала? Не би следвало. Този знак не бива да се приема буквално, това е символика. Днешните маскирани не играят като предходните – докато в миналото маската е пропозон (преграда) и тя ти дава възможност да проникнеш в един друг свят и лице, което е скрито, може да има магическа сила – но трябва да загубиш персонификацията си. Днес маскираните слагат и свалят маската си и дори в социалните мрежи показват лицето си, за да се идентифицира като участник в маскарада.
Кукери, бабугери, станчинари има ли ги и в съседните страни или си е чисто наш фолклор? …
Къде са корените на тези маскарадни игри? …
Автор: Максим Караджов Източник: „Дневник“, 02.01.2026 г. Цялото интервю четете на сайта „Дневник“ тук.
През 2025 г. Националният етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и Националният природонаучен музей – БАН осъществиха съвместния проект „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на една година ви показахме четири малки временни изложби, посветени на четирите сезона и четири български празника, свързани с тях.
Първият празник, който отбелязахме заедно, беше Благовещение, традиционно празнуван на 25 март. На специалната консткурция, разположена в централните фоайета на двата музея, показахме обредните дейтвия по време на празника (в НЕМ) и мястото в природата на свързаните с него животни – кукувицата, усойницата, смока и гущера (в НПМ) На 24 юни представихме поверията и познанията за обичая Пеперуда, както и едноименните насекоми. От 10 октомври в имахте възможност да разберете повече за мишките и празника Мишинден, отбелязван традиционно в някои райони на страната на 27 октомври. От 10 декември до 1 февруари 2026 г. в централното фоайе на Националния етнографски музей-БАН можете да се запознаете с поверията и познанията за празника Андреевден/Мечкинден, а във фоайето на Националния природонаучен музей-БАН – с мечките.
За всяка една от изложбите екипите на двата музея подготвиха брошура (на български и английски език) и образователен лист, които се разпространяват безплатно. Сега предлагаме всички материали със свободен достъп.
Проектът се осъществи в партньорство между Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и Националния природонаучен музей – БАН и е финансиран по Столична програма „Култура“.