Европейска нощ на музеите 2025

Европейска нощ на музеите 2025

На 17 май отбелязваме поредното издание на „Европейска нощ на музеите“.

Националният етнографски музей ще предложи на своите гости вълнуващо потапяне в два различни свята: „130 години Народен музей“, „Пътят до трапезата“.

Заповядайте при нас от 19:00 ч. до 00:00 ч.
Локацията е известна: пл. „Княз Александър I“.

Събитието се организира от Френският институт в България, Министерство на културата и Столична община.

Музеят на Алея на книгата – Ботевград

Музеят на Алея на книгата – Ботевград

В периода 9 – 11 май Националният етнографски музей участва в „Алея на книгата“ в Ботевград – в пространството между Часовниковата кула, НЧ „Христо Ботев 1884” и Община Ботевград. Събитието се провежда за втора поредна година.

Програмата ще включва разнообразна културна част с участието на известни гостуващи автори както за възрастни, така и за деца. За най-малките посетители ще бъде организирано забавление с техните любими герои. Освен това, всички почитатели на литературата ще могат да се възползват от възможността да закупят популярни книги от различни издателства, които ще представят своите щандове на място.

На щанда ни ще откриете наши брошури и издания. Книгите, които може да откриете при нас са:

„110 години Национален етнографски музей – минало настояще и перспективи“ (от поредицата „Дебати в музеологията“)

„Музей и образование“ (от поредицата „Дебати в музеологията“)

„Веселата книжа за събирачи на „Жива старина“’

Каталогът „Наследството на Кобургите – из съкровищницата на Националния етнографски музей“

Всички издания са безплатни и ще ги намерите на нашия щанд в центъра на Ботевград. Очакваме Ви!

д-р Стамен Кънев на Алея на книгата в Ботевград

Дворецът ще се превърне в сцена по време на LUNAR 2025

Дворецът ще се превърне в сцена по време на LUNAR 2025

Когато луната изгрее, светлините на LUNAR ще озарят някои от най-красивите сгради, паркове и площади в София, превръщайки ги в грандиозна и блестяща галерия на открито.

Четвъртото издание на Фестивала на светлините LUNAR ще се състои в продължение на четири вечери – от 8 до 11 май 2025 г., от 21:00 до 00:00 ч. 💡 Артисти от различни краища на света ще разказват истории, ще стимулират въображението и ще изненадват жителите и посетителите на града със своите впечатляващи 3D мапинг проекции и светлинни инсталации.

Сградата на Двореца, където се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Национална галерия / National Gallery, ще се превърне в сцена на видеомапинг шоуто „От тогава до сега“ „Впечатляващо визуално пътешествие през еволюцията на технологиите. Светлината и звукът се движат през сградата като жива памет – показвайки как сигналите, системите и връзките се променят с времето. Минало и настояще се преплитат в ритъм, който ни движи напред. Този момент се превръща в пространство, на което да спреш и да се замислиш – за пътя, който сме изминали, и как бъдещето се оформя точно тук, точно сега, от всички, свързани в този споделен миг.“

За повече информация, последвайте този линк: https://lunarlights.eu/ (LUNAR Festival of Lights 2025)

Входът към всички произведения е безплатен.

Изложбата „Когато момчето става мъж…” гостува в РЕМО „ЕТЪР”

Изложбата „Когато момчето става мъж…” гостува в РЕМО „ЕТЪР”

На Гергьовден, в Деня на храбростта и празника на Българската армия в Регионалния етнографски музей на открито „ЕТЪР” се откри изложбата „Когато момчето става мъж…” Казармата през “ОНЕЗИ” 45 години”. Неин автор е д-р Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).

Изложбата предоставя подробно изследване върху темата за наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Тя включва разнообразни материали като преки спомени и разкази на хора, които са преминали през този период, както и документи и научни анализи, които допринасят за по-задълбоченото разбиране на темата. Сред експонатите могат да се видят множество фотографии и автентични предмети, които са съхранени от времето на социализма. Временна изложба цели да разкрие някои любопитни факти и детайли, свързани с българската армия през конкретния период, като проследява обичаите, ритуалите и традициите, свързани с казармения преход. Освен това, експозицията разглежда и процеса на възмъжаване на младежите, преминаващи през военната служба, като показва как е протичал вътрешноказарменият всекидневен живот на войниците.

Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на: Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Може да бъде разгледана на втория етаж в Шарланджийската работилница в РЕМО „Етър” до 27 юни 2025 г.

Изложбата „Празници съперници“ може да бъда разгледана до края на месец май

Изложбата „Празници съперници“ може да бъда разгледана до края на месец май

Изложбата „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944 г.)“ с автор Григор Хар. Григоров може да бъде разгледана до края на месец май в Националния етнографски музей. Тя не просто разказва „биографиите“ на отделните празници във формата на хроника, а разкрива напреженията и „съперничеството“ между тях, съответно – между идеологиите на честващите ги групи, въплътени в празниците. “Заглавието на изложбата е метафорично: празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар. Съперничеството между празниците са представени чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия”, организаторите на събитието.

Изложбата е структурирана около 13 сюжета, свързани с оспорвани дати в празничния календар на монархическа България:

  1. Първите празници на Княжество България (1879 г.)
  2. Празниците на княз Александър Батенберг (1879 – 1886 г.)
  3. Празниците в Източна Румелия (1879 – 1885 г.)
  4. Рожденият ден на султан Абдул Хамид II през 1885 г.
  5. Съединението и Букурещкият мирен договор от 1886 г.
  6. Празниците на княз Фердинанд (1887 – 1918 г.)
  7. Именият ден на княз Фердинанд и празникът на Ботев
  8. Обявяването на Независимостта (1908 г.) и въвеждането на Григорианския календар (1916 г.)
  9. Мирът в Ньойи (27 ноември 1919 г.) и Празникът на победите
  10. Денят на труда и Празникът на цветята
  11. Денят на възшествието на цар Борис и Денят на Независимостта
  12. Празникът на народните будители и именият ден на царица Йоанна
  13. Празникът на българската земя и именият ден на княз Симеон II

Неразделна и иновативна част от документалната изложба представлява разработеният към нея каталог „Приказки по календара (по действителни случаи)“, специално предназначен за по-младата музейна публика. Авторът на каталога – Григор Хар. Григоров, прави опит да се „преведе“ тежкия исторически наратив под формата на приказки, разказани увлекателно и на достъпен за децата език. Съперничеството между празниците в изданието е представено чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия. Отпечатан като книжка с черно-бели илюстрации (32 страници, формат А5, тираж 500 бр.), каталогът се предлага безплатно за посетителите на изложбата.

Автор на изложбата е Григор Хар. Григоров, а куратори са Лина Гергова и Светла Казаларска. 

Източници:

Изложба „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар на монархическа България (1879 – 1944 г.)“ / Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения

Съперничествата между дните в празничния календар ще бъдат във фокуса на изложба в Етнографския музей при БАН / БТА

В България преди 1944 г. е имало съперничество между празниците, свързани с монарха и с исторически събития, каза пред БТА Григор Хар. Григоров / БТА