Европейска нощ на музеите – София 2024

Европейска нощ на музеите – София 2024

На 18 май (събота) Националният етнографски музей ще се включи в 20-то издание на инициативата „Европейска нощ на музеите – София 2024“. Часовете със свободен достъп в НЕМ са от 19:00 до 24:00 ч., като посетители ще се допускат до 23:30 ч. Ще могат да бъдат разгледани изложбите: „130 години Народен музей“, „Пътят до трапезата“, „Бежанци“ и „Да надникнем в чеиза на българката от Бесарабия“!
В същия ден, от 10:00 до 17:30 ч., Националният етнографски музей ще работи с платен вход, съгласно установената тарифа.
„Европейска нощ на музеите – София 2024“ се организира от Френския институт в България, в партньорство с Министерство на културата и Столична община.

Mediteller: Участие на НЕМ в международна среща в Потенца, Италия

Mediteller: Участие на НЕМ в международна среща в Потенца, Италия

Сред многото мисии на Националния етнографски музей са опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство. Проектът Mediteller цели точно това. Този международен консорциум спомогна за изграждането на пълноценни партньорства между нашата институция и редица европейски университети и организации. През настоящата седмица тече заключителната среща по проекта в Потенца, Италия, а Музеят е представляван от ръководителя от българска страна – гл. ас. д-р Иглика Мишкова. Новата платформа www.mediteller.eu е във финалната фаза на своята подготовка и ще стартира в пълната си форма съвсем скоро! Освен полезна информация за резултатите от проекта, сайтът ще съдържа по 20 кратки документални филма от България, Италия и Испания, а също така и специална образователна платформа за обучение на културни оператори.
По този начин ИЕФЕМ – БАН / IEFSEM – BAS и в частност Национален етнографски музей – БАН/ National Ethnographic Museum – BAS се утвърждават като надежден партньор в европейското сътрудничество в сферата на културното наследство.
Очаквайте новини!
Представяне на книгата на Светослав Петров „Сокаи“

Представяне на книгата на Светослав Петров „Сокаи“

 Книгата „Сокаи“ – най-новото изследване в етнологията за женското невестинско забраждане

Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките Ви кани на 26 март от 18:30 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН  на представянето на книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Изданието ще бъде представено от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. На събитието авторът на книгата – етнологът Светослав Петров, ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки.
Светослав Петров е роден през 1990 г. в град Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен уредник на Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в Елена, а интересите му са насочени основно към материалната култура на българите и по-конкретно към тяхното облекло и видовете невестински забраждания.
Книгата „Сокаи“ прави преглед на изследванията върху този тип накити до момента. Включени са спомени на реални носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.; разгледани са ценни архивни материали, някои от които се публикуват за първи път – снимки, картини, стенописи. Любопитен и слабо познат факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане „сокай“, което има три разновидности – търновски (килифаревски) – носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки –
разновидност на габровския.
Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящото изследване много пълно и изчерпателно. Ценен принос на изследването е неговата практическа част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични сокаи.
Изданието се разпространява със съдействието на Фондация „Phoenix Perpeticum“.
Националният етнографски музей представя изложбата „Бежанци“, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Националният етнографски музей представя изложбата „Бежанци“, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

На 14.12.2023 г., от 17:30 ч., в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Бежанци“, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязването на годишнината обикновено се свързва с представяне на историческите факти за събития и политически процеси, с разкази за героизъм, победи, загуби и жертви. Но бурното време на Балканите от края на ХIХ – средата на ХХ в. води до размествания на населението, до жестокости и насилия, потеглят бежански кервани. Отварят се рани, които трудно зарастват с поколения, а спомените за напуснатите места остават като колективна болка, макар че се помнят и изяви на човещина и взаимопомощ.

В най-новата си изложба – „Бежанци“ – екипът на Националния етнографски музей обръща внимание на чисто човешката страна на бежанския проблем, представяйки разказ за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.

Чрез документи, снимки, спомени и интервюта експозицията разказва за връзката с родната земя, за травмата, болката, несигурността, недоверието, но също и за проявената смелост, неугасващата надежда и жажда за живот, милостта. Музейният разказ се допълва и от ценни експонати, стигнали до колекциите на НЕМ по пътя на бежанските кервани.

На откриването на изложбата гостите ще имат възможност да чуят и една песен, пренесена от бежанци – „Станке ле, урумбеглийке“, в изпълнение на народната певица Дарина Славчева, музикален съпровод на гъдулка – Христина Белева.

Изложбата, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Българска академия на науките, може да бъде посетена до края на март 2024 г.

Коледни ателиета в НЕМ

Коледни ателиета в НЕМ

ЗАПОЧВАТ ЗАПИСВАНИЯТА ЗА ТРАДИЦИОННИТЕ КОЛЕДНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АТЕЛИЕТА В НАЦИОНАЛНИЯ ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

В периода 16 – 22 декември 2023 г. от 9:00 до 17:30 ч. в Националния етнографски музей ще се проведат коледните образователни ателиета. Тази година те ще включват:

ТРАДИЦИОННАТА КОЛЕДНА ОБРЕДНОСТ
– Изработване на обредни хлябове за Бъдни вечер, Коледа и Нова година
Хлябът е една от най-почитаните храни за българите. Той е присъствал на всеки важен момент от живота на хората, като раждане, кръщене и смърт. Всеки един празник се е посрещал с хляб. Разглеждайки изложбата „Пътят до трапеза“, децата ще се запознаят с дългия път на зърното, с процеса на неговата обработка и начина, по който хлябът е стигал до трапезата на нашите прадеди. Ще научат за направата на обредните хлябове, разнообразието от различни по вид форми и значението на символите в украсата. Участниците в ателието ще имат възможност сами да омесят тесто за хляб и да поставят отгоре просфорен печат или да направят колаче, които след изпичане сладко да похапнат. Наученото ще могат да приложат на практика, когато в домовете им започне подготовката на трапезата за така чаканите Коледни и Новогодишни празници!
– Изработване на сурвачки
В това занимание ще Ви разкажем за подготовката на празниците Бъдни вечер, Коледа, Нова година и как те са се празнували някога. Какви ястия са се слагали на трапезата, каква отговорност е имал всеки член от семейството в подготовката за празника и не на последно място – ще запознаем децата със сурвакарите и сурвачките, които те са използвали. Ще си отговорим на въпросите защо ползваме дрян за тяхната направа; какво е било значението на украсата, поставяна върху тях; кои са магическите думи, с които сурвакаме и какво е било значението им за хората. Ще поговорим за даровете, получавани от децата в знак на благодарност. Същевременно всеки участник ще може да си изработи сурвачка, с която по празниците да потупа гърбовете на своите близки с пожелание за здраве, плодородие, успех и радост.
СЪВРЕМЕННАТА КОЛЕДА
– Изработка на коледни играчки
В традиционната практика нашите прадеди са празнували Коледа по много различен начин от този, който ние познаваме днес. Украсата с коледни играчки, гирлянди и лампички, която за нас сега е неотменна част от празника, навлиза в българския дом късно, под европейско влияние. В хода на заниманието децата ще се запознаят с произхода и символиката на коледната елха, с историята на коледните картички и с чуждестранни вкусове и аромати, които днес са универсално наложени като „коледни“. Децата ще имат възможност да изработят своя коледна играчка.
Ателиетата ще бъдат с продължителност 1 час и 30 минути, в следните часови диапазони:
9:00 – 10:30 ч;
б10:45 -12:15 ч;
12:30 – 14:00 ч;
14:15 – 15:45 ч;
16:00 – 17:30 ч.
Ще се провеждат по две ателиета паралелно, а темите са разпределени по следния начин:
16.12. – сурвачки и обреден хляб;
17.12. – сурвачки и коледни играчки;
18.12. – сурвачки и обреден хляб;
19.12. – сурвачки и обреден хляб;
20.12. – сурвачки и обреден хляб;
21.12. – сурвачки и обреден хляб;
22.12. – обреден хляб и коледни играчки.

Необходимо е предварително записване на телефон: 087 980 7947 от 9 до 18 ч.

Входна такса за едно ателие: 8 лв.

Очакваме Ви в Националния етнографски музей на пл. „Княз Ал. Батенберг“ № 1.