По повод отбелязването на 120-годишния юбилей на Националния етнографски музей екипът на музея ви кани на поредица от специални кураторски беседи.
На 10 ноември 2026 г. (вторник) от 18:00 ч. и 3 декември 2026 г. (четвъртък) от 18:00 ч. доц. д-р Иглика Мишкова ще бъде ваш водач в изложбата „130 години Народен музей“. По време на срещите посетителите ще имат възможност да се запознаят с обстоятелствата около създаването на Народния музей, неговото развитие и значението му за съхраняването и популяризирането на културното наследство.
Експозицията проследява историята на институцията, нейните основоположници и идеите, които стоят зад създаването ѝ. Народният музей се обособява през 1892 г., когато се отделя от структурата Публичната библиотека (днешна Национална библиотека „Кирил и Методий“). През 1906 г. той е разделен на два самостоятелни музея – Етнографски и Археологически, а документалното наследство, свързано с Българското възраждане и националноосвободителните борби, постъпва във фондовете на Националната библиотека през 20-те години на ХХ век.
Кураторските беседи ще предложат възможност за по-задълбочен поглед към историческите процеси, институционалните промени и личностите, оформили облика на Народния музей, както и на етнографията. Чрез представените експонати и разказите на куратора посетителите ще могат да открият нови гледни точки към историята на науката и нейното място в развитието на българското общество.
Място: пл. „Княз Александър I“ 1 Макс. посетители – 20 Цена – 8 евро на човек
За да участвате, трябва да попълните предварително регистрационната бланка: https://forms.gle/6JogGpe4nG3Ea7jT7 В момента формата е активна за кураторската беседа, която ще се проведе на 10.11.2026 г. от 18 ч.
Очакваме Ви, за да отбележим заедно юбилея на Националния етнографски музей!
На 29 октомври Националният етнографски музей прие дипломати от различни държави, акредитирани в България. Посещението им бе част от шестото издание на „Въвеждащия семинар за новопостъпили представители на чуждестранния дипломатически корпус“, организиран от Български дипломатически институт. Целта на инициативата е да запознае новоназначените дипломати с културното и историческо богатство на страната ни, като им предостави възможност да опознаят българските традициите и обичаи.
В рамките на посещението си дипломатите имаха възможност да разгледат три тематични изложби – „130 години народен музей“, която проследява развитието на музейното дело и етнографията у нас; „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, представяща любопитни материали за детството и възпитанието през миналия век; както и „Звездното небе – митология и наука“, която съчетава древните вярвания и съвременните научни познания за космоса.
Посещението на Националния етнографски музей е отличен старт за опознаването на българската култура и история. Вече 120 години институцията събира, съхранява и популяризира както материалното, така и нематериалното културно наследство на България и света. В богатите ѝ колекции се пазят хиляди предмети, някои от които уникални. Те разказват за бита, традициите и занаятите на българите през вековете – от традиционни носии и занаятчийски инструменти до домашни уреди и други артефакти, които пресъздават атмосферата на ежедневието в миналото.
Дипломатите получиха възможност да се докоснат до живата история на България и да изградят по-дълбоко разбиране за културата и идентичността ни.
Националният етнографски музей Ви кани на специалното еднократно събитие „Първите 120“, посветено на 120-годишнината от създаването на институцията и на Деня на народните будители.
На 1 ноември 2026 г. всички посетители ще могат да се насладят на богатата експозиция ( на музея при намалена цена на билета – 50%. Освен това, първите 120 гости ще получат ексклузивен подарък от екипа на НЕМ – изненада, която ще разкрием единствено на място.
Изложбите, които ще можете да разгледате са: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ „Звездното небе – митология и наука“
Не пропускайте възможността да бъдете сред първите 120 посетител.
Очакваме ви в неделя, 1 ноември 2026 г., между 10:00 и 17:30 ч., за да отпразнуваме заедно юбилея и да отдадем почит на българските будители.
Цени на билетите на 1 ноември: Възрастни – 2,50 € Ученици/студенти/пенсионери – 1,50 € Семеен билет – 4,00 € Беседите запазват редовната си цена.
В предаването „Портал към световете“ по телевизия „България 24“ гл. ас. д-р Стамен Кънев и гл. ас. д-р Илия Вълев представиха основните предстоящи събития в програмата по случай 120-годишния юбилей на музея, както и митологичните представи за небето и звездите.
Експозицията „Звездното небе – митология и наука“ описва развитието на астрономическото познание по българските земи. Проследява устрема на България към Космоса. Представя по увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос.
В изложбата се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
На 17 октомври светът отбеляза Международният ден на нематериалното културно наследство.
Денят е обявен през 2023 г. по време на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО с цел да насочи общественото внимание към значението на нематериалното културно наследство за съхраняването на културното многообразие и идентичността на общностите по света.
Нематериалното културно наследство представлява съкровищница от живи традиции, обичаи и знания, които се предават от поколение на поколение. То включва не само народните песни и танци, ритуалите и празниците, но и устните предания, легендите, приказките, както и традиционните занаяти и умения, които са част от идентичността на дадена общност. Съществува и се развива чрез хората, които го практикуват, пазят и предават нататък.
Националният етнографски музей вече 120 години събира, съхранява и популяризира както нематериалното, така и материалното културно наследство. В колекциите на музея се съхраняват хиляди уникални предмети от бита, традиционни носии, занаятчийски инструменти, домашни уреди и други артефакти, които разкриват историята на ежедневието на българите през вековете.
Наред с това, институцията активно работи за документиране и съхраняване на нематериалното наследство – народните песни и танци, обредите и празниците, устните предания и традиционните умения, които се предават от поколение на поколение. Специализираните и научно-популярни издания на музея допълват експозициите, като предоставят задълбочена информация и научни изследвания на широката публика и научната общност.
Образователните програми на Националния етнографски музей са ключов елемент от неговата дейност. Те са насочени към различни възрастови групи и имат за цел да разпространяват знанието, което институцията притежава.
Във връзка с отбелязването на Международния ден на нематериалното културно наследство напомняме, че под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ всеки уикенд през октомври от 10:00 ч. до 12:00 ч. музеят обявява вход свободен. Заповядайте и се докоснете до съкровищата, които представяме в нашите експозиции: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ „Общество, спорт и интеграция“ „Звездното небе – митология и наука“
Днес на Петковден, се навършват 180 години от рождението на бележития български етнограф, историк и общественик Димитър Маринов. Той е първият директор на Националния етнографски музей (1906 – 1908), който тази година чества своята 120-годишнина. Като директор и изследовател, той поставя основите на научната работа и събирането на богат фонд от народни носии, вещи и фолклорни материали от цялата страна.
Приносите на Маринов към българската култура и наука са много широки и съществени.
Най-значимият му принос е в областта на етнографията. Той е смятан за основоположник на българската етнография и е автор на фундаменталното изследване „Жива старина“, публикувано в седем тома между 1891 и 1914 г. Това произведение представлява своеобразна енциклопедия на народната култура на българското село от края на XIX и началото на XX век. Събраните материали, основно от Северозападна България, обхващат в дълбочина материалната, духовната и социално-нормативната култура – календарни и семейни празници, стопански обичаи, вярвания, родови и семейни отношения, обичайното гражданско и наказателно право, както и почти всички аспекти на бита. И до днес тези трудове запазват своята непреходна стойност като основен извор за научни изследвания.
За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната; на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.
Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом.
„За първото ми завеждане в училище помня живо следното. Беше 24 април 1854 г., денят след Гергьовден. Тогава училищната година почваше и свършваше на Гергьовден. Новият ученик се завеждаше от бащата или от майката. Ученикът трябваше да има кърпа за нос и шарена торбичка. По тая торбичка детето се познаваше, че е ученик… Беше съботен ден. А в събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат премествани в по-горен чин. Учителят ме изпита: задаваше ми да пиша на песочницата отделни букви, отделни цифри. Отговорих без никакви погрешки. … Когато всичко свърши, учителят извика: „Митко Маринов да излезе! … Ти се преместваш от песочницата на чина. На ти табла и калем. … Взех таблата, като целувах ръка на учителя. … Това всичко се извърши в такава тържествена обстановка, която помня и днес!”. Димитър Маринов „Спомени из моя живот или моята биография”, АЕИМ, 215, 9-10.
След Първата световна война Димитър Маринов се оттегля от светския живот и приема духовен сан. Прекарва последните си години в Рилския манастир, където умира на 10 януари 1940 г. на преклонната възраст от 93 години.
