По повод отбелязването на 120-годишния юбилей на Националния етнографски музей екипът на музея ви кани на поредица от специални кураторски беседи.
На 10 ноември 2026 г. (вторник) от 18:00 ч. и 3 декември 2026 г. (четвъртък) от 18:00 ч. доц. д-р Иглика Мишкова ще бъде ваш водач в изложбата „130 години Народен музей“. По време на срещите посетителите ще имат възможност да се запознаят с обстоятелствата около създаването на Народния музей, неговото развитие и значението му за съхраняването и популяризирането на културното наследство.
Експозицията проследява историята на институцията, нейните основоположници и идеите, които стоят зад създаването ѝ. Народният музей се обособява през 1892 г., когато се отделя от структурата Публичната библиотека (днешна Национална библиотека „Кирил и Методий“). През 1906 г. той е разделен на два самостоятелни музея – Етнографски и Археологически, а документалното наследство, свързано с Българското възраждане и националноосвободителните борби, постъпва във фондовете на Националната библиотека през 20-те години на ХХ век.
Кураторските беседи ще предложат възможност за по-задълбочен поглед към историческите процеси, институционалните промени и личностите, оформили облика на Народния музей, както и на етнографията. Чрез представените експонати и разказите на куратора посетителите ще могат да открият нови гледни точки към историята на науката и нейното място в развитието на българското общество.
Място: пл. „Княз Александър I“ 1 Макс. посетители – 20 Цена – 8 евро на човек
За да участвате, трябва да попълните предварително регистрационната бланка: https://forms.gle/6JogGpe4nG3Ea7jT7 В момента формата е активна за кураторската беседа, която ще се проведе на 10.11.2026 г. от 18 ч.
Очакваме Ви, за да отбележим заедно юбилея на Националния етнографски музей!
На 29 октомври Националният етнографски музей прие дипломати от различни държави, акредитирани в България. Посещението им бе част от шестото издание на „Въвеждащия семинар за новопостъпили представители на чуждестранния дипломатически корпус“, организиран от Български дипломатически институт. Целта на инициативата е да запознае новоназначените дипломати с културното и историческо богатство на страната ни, като им предостави възможност да опознаят българските традициите и обичаи.
В рамките на посещението си дипломатите имаха възможност да разгледат три тематични изложби – „130 години народен музей“, която проследява развитието на музейното дело и етнографията у нас; „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, представяща любопитни материали за детството и възпитанието през миналия век; както и „Звездното небе – митология и наука“, която съчетава древните вярвания и съвременните научни познания за космоса.
Посещението на Националния етнографски музей е отличен старт за опознаването на българската култура и история. Вече 120 години институцията събира, съхранява и популяризира както материалното, така и нематериалното културно наследство на България и света. В богатите ѝ колекции се пазят хиляди предмети, някои от които уникални. Те разказват за бита, традициите и занаятите на българите през вековете – от традиционни носии и занаятчийски инструменти до домашни уреди и други артефакти, които пресъздават атмосферата на ежедневието в миналото.
Дипломатите получиха възможност да се докоснат до живата история на България и да изградят по-дълбоко разбиране за културата и идентичността ни.
Националният етнографски музей Ви кани на специалното еднократно събитие „Първите 120“, посветено на 120-годишнината от създаването на институцията и на Деня на народните будители.
На 1 ноември 2026 г. всички посетители ще могат да се насладят на богатата експозиция ( на музея при намалена цена на билета – 50%. Освен това, първите 120 гости ще получат ексклузивен подарък от екипа на НЕМ – изненада, която ще разкрием единствено на място.
Изложбите, които ще можете да разгледате са: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ „Звездното небе – митология и наука“
Не пропускайте възможността да бъдете сред първите 120 посетител.
Очакваме ви в неделя, 1 ноември 2026 г., между 10:00 и 17:30 ч., за да отпразнуваме заедно юбилея и да отдадем почит на българските будители.
Цени на билетите на 1 ноември: Възрастни – 2,50 € Ученици/студенти/пенсионери – 1,50 € Семеен билет – 4,00 € Беседите запазват редовната си цена.
На 22 октомври, като част от традиционните есенни издания на Кръжока по астрономия, организиран от Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски”, гл. ас. д-р Илия Вълев изнесе публична лекция на тема “Вселената от древността до наши дни. За проекта “Звездното небе – митология и наука”: от музейната витрина до страниците на албум-каталог”.
Събитието се състоя в лекционната зала на Астрономическата обсерватория на СУ, разположена в Борисова градина, и привлече широк кръг от любители на астрономията, историята и културното наследство. В рамките на лекцията аудиторията имаше възможност да се запознае с българските митологични представи за небесните тела, както и с процеса по създаването на изложбата и каталога към нея „Звездното небе – митология и наука“, реализирана в Националния етнографски музей.
Особено внимание бе отделено на връзката между научния и митологичния поглед към космоса, както и на начина, по който митологията и съвременните научни открития могат да се допълват и обогатяват взаимно. Лекцията предизвика оживена дискусия и интерес сред присъстващите, които имаха възможност да зададат въпроси и да споделят своите впечатления.
Имаме удоволствието да Ви информираме, че Националният етнографски музей отново ще бъде част от снимачния процес на международен пълнометражен филм.
Поради тази причина е възможно някои от експозиционните зали на изложбата „130 години Народен музей“ временно да бъдат недостъпни в съответните дни. След приключване на снимките, те отново ще бъдат отворени.
График: 28.10.2026 г. 29.10.2026 г. 30.10.2026 г. 02.11.2026 г. 03.11.2026 г.
Извиняваме се за неудобството и Ви благодарим за проявеното разбиране и търпение.
С уважение, Екипът на Националния етнографски музей
Сградата на „Двореца“ в София е в критично състояние и има двойна собственост – от една страна – Министерството на културата с Националната галерия, от друга – Българската академия на науките с Националния етнографски музей и институт към БАН и това създава казуси от гледна точка на административното управление на сградата. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в отговор на въпрос на народния представител Тома Биков (ГЕРБ) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите.
Тома Биков попита кога ще бъде изяснена собствеността на сградата, в която се помещават Националният етнографски музей и филиала на Националната галерия – „Двореца“, предвид нуждата от такъв и факта, че липсата на ясна собственост е пречка да се ремонтира тази „емблематична сграда“.
Милошев отбеляза, че Министерството вече работи по въпроса, но не може да поеме конкретен срок за приключване на процедурата по изчистване на документите за собственост, тъй като решението не зависи единствено от Министерството на културата. По думите му обаче чувствителността на темата и упоритостта на администрацията дават основание да се очаква, че въпросът за получаването на актуален документ за собственост ще бъде решен сравнително бързо.
„Аз смятам, че при добро желание и липсата на такъв документ не би била пречка, за да се направят необходимите ремонти. Категорично го казвам това“, каза Милошев.
Според него казусът с Двореца в центъра на София, който е свързан с националната история и представлява недвижимо културно наследство, поставя по-общия въпрос за капиталовото планиране и управлението на капиталовите ресурси в културата.
„Не бих искал да бъда в ситуацията на министъра, който констатира, но наистина въпросът за това, което се вижда пред нас – течащия покрив не само на Двореца, течащия покрив на Националния исторически музей, течащия покрив на Националната библиотека – с очите си видях легените и кофите, които се редят непременно при най-тежките дъждове. Това са казуси, по които работим усилено“, каза той.
Комисията по културата и медиите провежда заседание в сградата на Народното събрание. На снимката: министърът на културата Евтим Милошев. Снимка: Минко Чернев/БТА (БА)
Милошев посочи, че Министерството търси начин управлението на ресурса да намери „най-правното решение“, като работи по създаването на административни и нормативни предпоставки за вземането на дългосрочни и принципни решения. Той определи това като приоритетна тема за Министерството на културата.
Министърът отбеляза, че част от проблемите на културната инфраструктура са известни от години и често получават обществено внимание едва след като бъдат отразени от медиите. Той даде за пример гробницата в Александрово, както и други обекти, чието състояние е проблем от години или десетилетия.
По думите му още преди публичното обсъждане на проблема с гробницата в Александрово Министерството е започнало работа по осигуряването на адекватна електрическа система, която да осигури необходимите условия за опазването на обекта. Той обясни, че става дума за мерки, свързани с контрола на микросредата, влагата и микроклимата.
Милошев подчерта, че тези казуси поставят „много по-глобален въпрос“ за материално-техническото състояние на всички културни институти.
Доц. д-р Пламен Славов допълни, че преди години в „Двореца“ е извършен скъп ремонт на стойност няколко милиона лева, чиито резултати впоследствие са били компрометирани. Това обстоятелство също трябва да бъде взето предвид при обсъждането на причините за сегашното състояние на сградата, посочи той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с покривната конструкция, но не само с нея.
Той уточни, че по този казус особена роля играе и областният управител на област София, с когото са в постоянен диалог, за да може възможно най-бързо да бъде актуализиран актът за собственост. По думите му именно административно-правният въпрос е проблемът, който трябва да бъде решен, но той „по никакъв начин“ не би трябвало да възпрепятства действията по опазването на „Двореца“ като паметник на недвижимото културно наследство. Той определи сградата като „наистина забележителен паметник на недвижимото културно наследство“ и подчерта необходимостта от действия за нейното опазване.
