Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
На 25 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) се включи за поредна година в международната инициатива „Европейска нощ на учените“. Събитието, което има за цел да популяризира науката и да я направи по-достъпна за широката публика, започна в 16 ч. и продължи до 22 ч. в сърцето на София пред Регионалния исторически музей. То е част от богатата културна програма, с която НЕМ отбелязва своята 120-годишнина.
Посетителите имаха възможност да се запознаят с изложбата „Звездното небе – митология и наука“ и каталога към нея. Разбраха повече на нашите образователни програми и интерактивни занимания, които обогатяват преживяването в музея. Докоснаха се до до последните научно-популярни издания на екипа на НЕМ: „Веселата книжка за събирачи на Жива старина“, „София в багрите на времето: наръчник за откриватели“, „Готови ли сте за Коледа“ и „Готови ли сте за Великден“. Последните две книжки бяха и награди в специален куиз, който предизвика гостите да проверят знанията си за традиционната култура.
Не на последно място бяха представени и актуалните научни проекти, които се разработват в ИЕФЕ-БАН:
Въпреки хладното време, събитието привлече значителен интерес. Екипите на Националния етнографски музей и ИЕФЕМ-БАН ще продължат да популяризират науката сред широката публика, тъй като именно чрез нея опознаваме себе си и различни гледни точки към живота.
На 25 септември Националният етнографски музей ще се включи за поредна година в международната инициатива „Европейска нощ на учените“. Събитието, което има за цел да популяризира науката и да я направи по-достъпна за широката публика, ще започне в 16 ч. и ще продължи до 22 ч. в сърцето на София. То е част от богатата културна програма, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
Посетителите ще могат да се срещнат с представители на музея на специално обособен щанд, разположен в сградата на Регионалния исторически музей – София. Там ще бъдат представени най-новите и актуални изложби, както и разнообразни издания, свързани с българската етнография и културно наследство. Ще имате възможност да научите повече за текущите проекти на ИЕФЕМ-БАН, както и за неговите образователни програми на музея, насочени към различни възрастови групи.
Особено внимание ще бъде отделено на празничната програма, посветена на 120-годишнината от създаването на Националния етнографски музей. 25 септември, 16:00-22:00 ч. пл. “Бански”, пред РИМ-София Вход свободен
Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.
Източник: БТА Снимки: екип на Националния етнографски музей
Заповядайте на 25 септември (петък) от 18:30 часа в сградата на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН; входът откъм ул. „Московска“ 6А), където ще се състои представянето на романа „Жертвени макове“ от Стефка Станчева (изд. „Лемур“).
Събитието е с вход свободен и е част от богатата културна програма, с която Националният етнографски музей отбелязва своята 120-годишнина.
Водещ на премиерата ще бъде Иван Русланов, журналист и водещ в предаванията „Нощен хоризонт“ и „Понеделник вечер“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
Повече за книгата: Флоренция, 2022 г. Срещаме се с Елия, Моника и Даная, три талантливи, млади жени, които обичат пътешествията, изкуството и удобствата на съвременния живот, но имат мисия да открият истината за миналото на техните предци. Еникьой, 1940 г. Три неразделни приятелки, Елена, Мона и Дана, са изправени пред жестоките последствия от Крайовския договор – те трябва да загърбят младежките си вълнения, да оставят топлината на родния си дом в Северна Добруджа и да се отправят към отговорностите на зрелостта и неизвестното бъдеще. Прескачайки в различни времеви и пространствени пластове, повествованието на романа проследява живота на съвременното поколение и неговите предци, преселените севернодобруджанци, в отрязък от по четири години. В здрава плетеница от минало и настояще са представени и синхронизирани мислите и действията на хора родственици от два различни века, обединени от любовта към родната земя. По време на събитието ще бъде прочетен откъс от романа, а гостите ще имат възможност да разговарят с авторката и да получат личен автограф.
Разберете повече за романа от интервюто на авторката Стефка Станчева за „Понеделник вечер“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) празнува своя 120-годишен юбилей през 2026 г. с мащабна културна програма. Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие.
От септември до края на 2026 г. посетителите ще могат да се насладят на разнообразни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
В контекста на юбилея Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) обявява участието си в тазгодишното издание на КвАРТал Фестивал: Бъдещето на стария град.
Всички събития в програмата на ИЕФЕМ-БАН са достъпни срещу заплащане на входен билет на касата на Националния етнографски музей.
18 септември 2026 г. (петък) Исторически тур: „Княжеският дворец – дух и архитектура“ Начален час: 18:00 ч. Продължителност: 1 ч. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: доц. д-р Петко Христов Анотация: Обиколката в Княжеския дворец, където се намират в момента Националния етнографски музей и Националната художествена галерия цели да запознае участниците в Квартал Фестивал с важните за българската история моменти и емблематични места и архитектурни елементи в сградата.
19 септември 2026 г. (събота) „120 години – 120 минути в НЕМ“ – Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможността да се насладят на едно истинско пътешествие във времето и пространството, опознавайки традициите, обичаите и бита на българите от различни епохи и региони. Свободният вход за музея важи от 10 ч. до 12 ч. в събота (19.09) и неделя (20.09)
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: д-р арх. Мирелла Кафкова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Лекцията „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ разкрива вековните знания за работа с дървения материал – от избора на правилното дърво и точния момент за сеч до майсторската му обработка със специфични занаятчийски инструменти. Едно научнопопулярно пътешествие из традиционното майсторство, което разкрива кой и как превръща дървесината в устойчив и дълготраен архитектурен елемент.
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Архитектурна среда и памет: където материалното наследство среща живия занаят“ Начален час: 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Ирина Аргирова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията ще разкрие, чрез примери, неразривната връзка между архитектурната среда и застрашените от изчезване строителни занаяти, които са я създали. Загубата на тези традиционни умения, част от нематериалното наследство обрича материалното културно наследство на разруха, тъй като поддържането на автентичния вид е невъзможно без уменията на носителя им – майстора. Чрез съхраняването на живото знание ние не просто можем да запазим старите сгради, а да съхраним неповторимия дух и идентичност на мястото.
19 септември 2026 г. (събота) Семейна работилница: „Хлябът, който ни събира“ Начални часове: 12:00 ч. и 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 15 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Мария Боянова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Събитието ще пренесе възрастни и деца назад във времето, за да ги запознае с ролята на хляба в делника и празника на нашите предци. Ще поговорим за житните култури у българите и преработката им до брашно в миналото, за пособията, използвани в процеса, и поводите за приготвяне на квасен и безквасен хляб. Как европейски пътешественици в Османската империя са описали хляба в българското село и каква символика откриваме в украсата на обредните хлябове от традиционния период? Заповядайте при нас, за да потърсим отговор на тези любопитни въпроси. В практическата част от заниманието ще измесим собствени хлебчета по образци от Софийско, които ще хапнем в уютната обстановка на Националния етнографски музей.
20 септември 2026 г. (неделя) Лекция: „Грънчарството в Троян – жива традиция или застрашен занаят?“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Женя Георгиева, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията разглежда съвременното състояние на троянската керамична традиция и предизвикателствата, свързани с нейното опазване в контекста на критериите на ЮНЕСКО и Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Фокусът е върху необходимостта от разграничаване на керамиката като чисто производствена/занаятчийска практика и троянската „шарка“ като специфична, декоративна система, а също така и върху превръщането на занаята от основен поминък и семейна традиция в масов пазарен сувенир, прекъсвайки приемствеността между поколенията и застрашавайки от изчезване деликатния баланс между наследената технология и локалната естетика.
20 септември 2026 г. (неделя) Семейна работилница: Код: Шевица – Творческо ателие за създаване на музеен паспорт на шевица от Софийско. Начален час: 12:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Десислава Васова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Квартал фестивал ни среща с историите на града и неговите места. В Етнографския музей ви каним да направите още една крачка към опознаването на местното наследство, като създадете паспорт на шевица от Софийско – рисунка и кратко описание на традиционен мотив, вдъхновен от богатството на софийската везбена традиция. По време на ателието ще се запознаете с характерни шевици от Софийския край и ще изработите свой музеен паспорт, който да отнесете със себе си.
