През 2026 г. Националният етнографски музей отбелязва своя 120-годишен юбилей с богата програма.
Интервю на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
От септември до края на годината посетителите ще могат да видят различни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, сподели пред Радио София доц. д-р Мила Маева – директор на Националния етнографски музей и директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
“120 години Национален етнографски музей ни напомня за историята на музея, за хилядите, стотиците изследователи, музейни работници, реставратори, събирачи, които през годините са работили много активно, за да обогатят нашата колекция и нашия фонд. Но тази година за нас е не само един радостен повод, не само повод за равносметка, но и за отговор на въпроса каква е ролята на Етнографския музей днес. Защото да, ние имаме богата колекция, наша отговорност е да я съхраняваме, но наша задача е да я представим съвременно, разбираемо на хората днес“, обясни доц. Маева.
Като част от програмата за годишнината на Националния етнографски музей, през септември екипът ще представи новата визия и лого на музея.
“В съвременността много трудно е да представим миналото по традиционния начин. С тази цел се обърнахме към графици, които да представят нашите идеи и мисля, че съвременната ни визия, новата ни визия, новото ни лого много добре кореспондира с това. То е много изчистено, много ясно, много разпознаваемо. И целта е да не говорим на визуалния език на миналото, а именно чрез елементи от традиционната култура да ги представим на разпознаваем съвременен език, т.е. да представим традиционната култура на визуалния език на съвременния човек. И с тази връзка се надяваме Етнографския музей да стане по-разпознаваем за публиките“, посочи доц.д-р Мила Маева.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към честването на годишнината, което ще продължи поне до края на годината.
През месец октомври са предвидени кураторски беседи и различни инициативи. В кампания “Първите 120“ – първите 120 посетители ще получат подаръци. За същия месец е предвидена и изложбата “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”.
През ноември посетителите могат да видят гостуваща изложба “Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“, както и да участват в представяне на каталог, посветен на художниците на музея.
През декември предстои изложбата “Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; “Нощ в музея“ (вечерна беседа); “Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание).
“Работим и на националните празници, на официалните празници, така че се надявам колекциите ни да привлекат още повече посетители. Има една идея, която се надяваме в бъдеще да успеем да я реализираме, да работим безпочивен ден, както се случва с някои музеи в други части на Европа“, каза доц. д-р Мила Маева.
Тя добави, че всички посетители на Националния етнографски музей могат да се включат в кураторски беседи. Целта е да научат повече за отделните предмети в изложбите.
Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева.
Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
През 2026 година Националният етнографски музей (НЕМ) ще отпразнува своя 120-годишен юбилей – значим повод, който ще бъде отбелязан с поредица от специални събития, изложби и инициативи, посветени на богатото културно-историческо наследство на България.
Като част от празничната програма, през месец август музеят се включи в инициативата на Столична община „Лято на паветата“. В рамките на кампанията близо 700 жители и гости на София се възползваха от възможността за безплатно посещение на музея в съботите и неделите между 10:00 и 12:00 часа.
Поради нестихващия интерес към инициативата, решихме тя да бъде удължена и през месец септември. Така всеки уикенд от 10:00 до 12:00 часа всички желаещи ще могат да се потопят в уникалната атмосфера на музея и да се докоснат до съкровищата на българската етнография.
Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможността да се насладят на едно истинско пътешествие във времето и пространството, опознавайки традициите, обичаите и бита на българите от различни епохи и региони.
Следете социалните ни мрежи и сайта nembg.com за повече информация относно предстоящите събития, които ще обогатят празничната ни програма.
С радост обявяваме, че вече предлагаме на своите посетители удобството на аудиогид, достъпен както на български, така и на английски език. С негова помощ ще можете да се потопите още по-дълбоко в богатия свят на нашите експозиции и да откриете нови и интересни детайли за културното наследство, което съхраняваме и представяме.
Аудиогидът е специално разработен, за да обогати вашето преживяване при разглеждането на двете ни ключови изложби – „130 години Народен музей“, която проследява историята и развитието на както на етнографията, така и на институцията. И „Звездното небе: митология и наука“, представяща уникалната връзка между древните вярвания и съвременните научни познания за космоса.
Независимо дали сте български или чуждестранен посетител, аудиогидът ще ви помогне да разберете по-добре и да се насладите максимално на всяка една експозиция, превръщайки посещението ви в едно незабравимо културно пътешествие.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще отпразнува своя 120-годишен юбилей през 2026 г. с мащабна програма от събития. Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие.
От септември до края на 2026 г. посетителите ще могат да се насладят на разнообразни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към тържеството, което ще продължи поне до края на годината. Сред основните акценти в програмата се открояват:
Септември: Представяне на новата визия и лого на музея; Представяне на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“; Изложба „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“
Октомври Кураторски беседи; „Първите 120“ – кампания с подаръци за първите 120 посетители; Изложба “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”
Ноември Гостуваща изложба: „Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“; Представяне на каталог, посветен на художниците на музея; Международна конференция от серията „Дебати в музеологията“
Декември Изложба „Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; „Нощ в музея“ (вечерна беседа); „Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание)
Екипът на Националния етнографски музей си запазва правото да прави промени в програмата, съобразени с организационни и творчески обстоятелства, като своевременно ще Ви информираме за тях.
Необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет.
Един от знаковите паметници на културата в центъра на София е застрашен от все по-сериозни щети. Бившият Царски дворец, в който днес се помещават Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, се нуждае от спешна реставрация, но началото на ремонта е блокирано заради липсата на актуален акт за държавна собственост.
От Националния етнографски музей сигнализират за редица проблеми по сградата – падащи мазилки, олющена боя, течове от покрива и неизправности в канализацията. Състоянието ѝ поражда притеснения както за хората, които работят и я посещават, така и за музейните експонати, съхранявани вътре.
От музея обясняват, че необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет след политическите промени в края на 40-те и началото на 50-те години. През 1953 г. с решение на правителството в бившия дворец са настанени Етнографският музей и Художествената галерия.
Проблемите със състоянието на сградата също не са от днес. Още експертната комисия, която я обследва преди настаняването на музея, установява редица нередности, част от които остават нерешени и до днес.
През последните две десетилетия различни ръководства на музея многократно са сигнализирали институциите.
„Сигнали са подавани може би през последните 20 години от немалко от предишните директори на музея към различни институции – към Министерството на културата, към Столичната община, но до момента нямаме отговор, който да ни задоволява“, обясни гл. ас. д-р Божидар Първанов, който е заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
Опасенията са, че без бърза намеса част от пораженията могат да станат необратими. Според Първанов е необходимо институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство, да предприемат незабавни действия. Той посочи Министерството на културата и най-вече Министерския съвет като фактически собственик на сградата, която е публична държавна собственост и паметник на културата с национално значение.
От Министерството на културата заявиха пред NOVA, че изготвянето на проект за консервация, реставрация и адаптация, както и осигуряването на необходимото финансиране, са свързани с издаването на актуален акт за държавна собственост.
Още през 2023 г. ведомството е поискало такъв документ от областния управител, но няма данни процедурата да е приключила. Затова Министерството на културата съобщава, че започва процеса отново.
Въпреки натрупаните през годините проблеми специалистите смятат, че все още не е късно един от символите на българската история да бъде съхранен.
„Все още има шанс сградата да бъде запазена в нейната цялост или в много голяма степен в автентичния си вид“, посочи Първанов. Според него обаче са необходими спешни консервационни и реставрационни дейности, на първо място по покрива и подпокривните пространства. Необходимо е също подробно обследване на фасадата и основите на двореца.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей настояват Министерският съвет и Министерството на културата да ускорят необходимите административни процедури, за да може да започне реалното спасяване и реставриране на историческата сграда.
