Бившият царски дворец в центъра на София – паметник на културата, символ на Третата българска държава, дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, е в окаяно състояние.
Части от покрива и фасадата се рушат, проблеми има и в залите, и в мазетата на сградата. Необходим е спешен ремонт, но той е блокиран основно заради нерешен административен казус със собствеността на сградата.
„За съжаление, състоянието на сградата не е никак добро. Не става въпрос само за козметични ремонти, а за необходимост от цялостен ремонт“, посочи доц. д-р Мила Маева, директор на Етнографския музей.
По думите ѝ такъв ремонт никога не е правен. „Още от 1953 година в архивите намираме документи за течащи тръби и лющещи се стени. Тоест става въпрос за проблем, който продължава повече от 70 години“.
„Основният проблем всъщност е неясният статут на тази сграда. Според акт, отново от 1953 година, сградата е собственост на Министерския съвет, а ние сме просто музей“, обясни д-р Маева.
Главен асистент Божидар Първанов, заместник-директор на Етнографския музей, сподели, че има проблеми в много от залите в сградата. „Влагата се просмуква и е подкожушила стената. Засегнати са около 4 кв. м.“.
„Проблемът е на първо място в покрива. Една сграда, когато се руши, обикновено има два възможни източника – покривът или основите. За жалост, в нашия случай са и двете“, посочи той.
Според Първанов покривът е в особено лошо състояние. „Влагата, която вследствие на дъждове и снегове се просмуква в покривното и подпокривното пространство, е достигнала от третия етаж и таванското помещение до първия етаж включително“.
„Не само експонатите, но и електрическата система и захранването са застрашени. Съвсем наскоро, преди около 4 месеца, във втората зала покривът протече и водата течеше на сантиметри от една от лайсните, които държат осветлението“, каза той.
Първанов подчерта, че сградата сама в никакъв случай няма да се оправи. „Ситуацията категорично върви към влошаване. До няколко десетилетия тази сграда може вече да не бъде годна за експлоатация“.
bTV се свърза с Министерството на културата. Оттам ни отговориха писмено, че за да бъде направен ремонтът, е необходимо да бъде издаден акт за собственост.
Такъв е поискан през 2023 година с писмо до областния управител, но процедурата не е финализирана. Сега Министерството започва процедурата отново, но не е посочено колко време ще отнеме тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Падаща мазилка, течове в основите и блокиран ремонт заради неуредена собственост заплашват една от най-ценните исторически сгради в София.
Царският дворец в центъра на столицата – паметник на културата, символ на Третата българска държава и дом на Националната галерия и Националния етнографски музей – се намира в окаяно състояние, а спешният му ремонт е блокиран не толкова от липсата на средства, колкото от липсата на административно решение за собствеността на сградата, предаде репортер на БГНЕС.
Падаща мазилка, опасна за посетителите, течащи отходни тръби в основите и проблеми с покрива са само част от щетите, които чакат решение от години. За да започне същинският ремонт и да бъде осигурено финансиране, първо трябва да бъде издаден акт, който да уреди съвместното ползване и собствеността на сградата – процедура, зависеща от няколко държавни институции.
„Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден“, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Историята на проблема започва още през 1953 г., когато с решение на Министерския съвет Националната галерия и Националният етнографски музей са настанени в Царския дворец. Оттогава двете институции работят в сградата, но въпросът с административното уреждане на собствеността така и не е решен.
По думите на доц. Маева, тъй като сградата е собственост на Министерския съвет, е необходимо негово решение, но в процедурата трябва да участват още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областният управител на София.
„Сами си давате сметка, че става въпрос за много институции, които трябва да се включат в решаването на този проблем“, посочи тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Междувременно състоянието на сградата се влошава.
„Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда“, каза директорът на Института за етнология и фолклористика.
Според нея именно липсата на нотариален акт е попречила на музея да кандидатства успешно за финансиране.
„До сега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ“, обясни доц. Маева.
Тя уточни, че вече има изготвени и одобрени проекти за отоплението и покрива на сградата, преминали през необходимите институции. Те обаче не могат да бъдат реализирани без уреждане на собствеността.
На въпрос коя институция трябва да поеме инициативата, доц. Маева посочи Министерството на културата.
„Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо“, заяви тя.
По думите ѝ министърът е информиран за състоянието на двореца и знае, че проблемът е преди всичко административен, а не финансов.
Ситуацията е особено болезнена за Националния етнографски музей, който тази година отбелязва 120 години от създаването си. Институцията подготвя постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не отговаря на необходимите условия.
„Ние сме в тази ситуация да нарушаваме изискванията на Министерството на културата, защото не можем да изпълним самия план за постоянна експозиция поради липса на една ремонтирана сграда“, посочи доц. Маева.
Тя предупреди, че продължаващото влошаване на състоянието на двореца създава риск не само за посетителите, но и за културното наследство, което се съхранява в него.
Царският дворец не е просто музейна сграда, подчерта директорът на Института за етнология и фолклористика.
„Тази сграда не е само паметник на културата, тя е паметник на българската история. Знаете, че в мазето на тази сграда е съден и е лежал Васил Левски. Тази сграда е символ на Третата българска държава, символ на историята, на традициите, а самата тя като архитектура е нещо много ценно за София и за гражданите на столицата“, каза тя.
Призивът ѝ е отправен директно към държавното ръководство.
„Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата“, заяви доц. д-р Мила Маева пред БГНЕС.
Докато институциите координират решенията си и чакат административният възел да бъде развързан, една от най-разпознаваемите исторически сгради на София продължава да се руши – в сърцето на столицата и буквално срещу Министерския съвет.
Всички избрани обекти преминаха през процес на триизмерно заснемане и фотограметрия*, което гарантира максимална точност и детайлност. Предстои постепенното им възпроизвеждане в реплики, които при допир ще пресъздават в пълнота същинските контури на оригиналите.
Този проект е изключително важен за нас, защото ще направи културното ни наследство по-достъпно за хора със зрителни проблеми и ще обогати тяхното преживяване в музея.
Изказваме своята искрена благодарност на Агенцията за хората с увреждания за финансовата подкрепа, както и на Съюза на слепите в България за ценното съдействие и експертизата, които допринасят за успешното реализиране на инициативата.
* Фотограметрията е научна дисциплина, която се занимава с измерване и определяне на формата, размерите, местоположението и други характеристики на обекти чрез анализ на техни фотографии. Първоначално се заснемат многобройни обхождащи и припокриващи се фотографии на обекта от различни ъгли. След това чрез геометрични изчисления софтуерът възстановява дълбочината и 3D структурата. Думата произлиза от гръцките „photos“ (светлина), „grama“ (чертеж) и „metreo“ (измервам).
В навечерието на максимума метеорния поток Персеиди („падащи звезди“), ви представяме каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето — от древността до наши дни.
Изданието е на български и английски език, в обем от 240 богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Или казано по-просто — от народните вярвания и звездните легенди до телескопите, научните уреди и пътя на човека към Космоса.
На страниците ще откриете впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват обекти с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от тях са признати за движими културни ценности, а други са истински уникати – единствени по рода си в световен мащаб.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Книга за всички, които поне веднъж са поглеждали нагоре и са си задавали въпроса: „Какво има там?“ Отговорите ви очакват — между страниците на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Луксозното издание вече може да бъде закупено от касата на Националния етнографски музей. Вземете своя екземпляр и продължете пътешествието сред звездите и след посещението на изложбата. Подходящ избор е за подарък, а също така и прекрасен спомен от 120-годишнината на музея, която отбелязваме тази година.
Каталогът е организиран и реализиран от екип в състав: гл. ас. д-р Илия Вълев (съставител), доц. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Божидар Първанов, Валери Петров и Юлина Михайлова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и доц. д-р Георги Латев и Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Дизайн и предпечатна подготовка: Десислава Васова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Каталогът се реализира с любезното партньорството на: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски” Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград Астрономическа обсерватория Хасково / Astronomical observatory Haskovo Национален Музей На Образованието / National Museum of Education
В изданието са представени експонати и архивни изображения от фондовете на партньорските институции и на: Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музей на авиацията – село Крумово (филиал на Национален военноисторически музей), Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Стара Загора, Исторически музей – Омуртаг, Градска художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Каталогът към изложбата „Звездното небе: митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.). Цената на каталога е 30 €.
С началото на август в София започна инициативата “Лято на паветата”. Всеки уикенд, през месеца, емблематичният бул. “Цар Освободител” се превръща в пешеходно пространство за разходки, срещи и културни събития. Инициативата на Столичната община дава възможност на жителите и гостите на столицата да погледнат към историческия център по различен начин.
Не само като място през което преминават, а като място, на което да останат. Движението на автомобилите е пренасочено по обходни маршрути, а градският транспорт запазва дневните си линии. Промяна има единствено при нощния транспорт, който преминава по бул. “Дондуков”.
Към инициативата “Лято на паветата” се присъединява и Националният етнографски музей при БАН. По повод 120-годишнината си музеят посреща посетители с вход свободен в рамките на 2 часа всяка събота и неделя.
В рамките на тези 120 минути, посетителите могат да разгледат няколко изложби, в музея, който се помещава в Княжеския дворец от над 70 години вече. Едната от изложбите е посветена на 130-годишнината на Народния музей, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев от Националния етнографски музей при БАН.
Тази 130-годишнина е на така наречения Народен музей, който е открит през 1892 г. с много пищна церемония и е обединявал в едно история, археология и етнография, докато през 1906 г. Етнографският музей се обособява отделно от него.
Първоначалната локация на Националния етнографски музей е била на “опашката на коня” в центъра на София, но след бомбардировките от 40-те години на ХХ век експозицията е унищожена, заедно с огромна част от тогавашните фондове.
От края на 40-те, през 50-те и 60-те години на ХХ в., има огромна инициатива за събиране на етнографски предмети от цяла България. В тази изложба може да се види част от променчалната история на отделната етнография, както и на обособяването на музея като отделен музей през 1906 г.
Одвен това в музея може да бъде видяна и гостуваща изложба от Молдова, която представя традиционни молдовски ризи, както и мъжки и женски костюми.
“Част от тях са и автентични, друга част от тях са изработени от така наречената безрядка седянка, където няколко жени изработват реплики на такива костюми”.
Друга изложба пък показва космоса през няколко гледни точки – от гледна точка на етнографията, през това как хората си обяснявали наличието на небесните тела – на луната и слънцето. Също така са показани и научните достижения, които са през ХХ век, свързани с пътуването в космоса, качването на луната и разбира се българското участие във всичко това.
Още за изложбите, които могат да бъдат разгледани в Етнографския музей, чуйте в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
„Лято на паветата“: Столичната община превръща бул. „Цар Освободител“ в пешеходно пространство през почивните дни през август
Жълтите павета са един от най-разпознаваемите символи на София. Пространството около Българската академия на науките, Народния театър „Иван Вазов“, Царския дворец, Градската градина и площад „Княз Александър I“ е историческото сърце на столицата. През август то ще бъде пространство за хората – за разходки, срещи и нови преживявания в центъра на града.
Всеки уикенд през август бул. „Цар Освободител“ ще бъде пешеходен и ще се превърне в пространство за разходки, срещи и градски живот.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) с радост се присъединява към тази инициатива. През 2026 година музеят ще отпразнува своя 120-годишен юбилей – значим повод, който ще бъде отбелязан с поредица от събития и специални инициативи. Като част от празничната програма, през всеки уикенд на месец август, в часовете между 10:00 и 12:00, музеят ще бъде отворен за всички жители и гости на столицата с напълно свободен вход. Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможност да се потопят в богатата културна и историческа съкровищница на България, да се запознаят с уникалните експонати и да преживеят едно незабравимо пътешествие във времето.
Ограничението за автомобилното движение ще важи в участъка между ул. “Княз Александър І” и бул. “Васил Левски” и ще се прилага само през почивните дни – от 6:00 ч. в събота до 22:00 ч. в неделя. Запазва се преминаването през булеварда по ул. „Г. С. Раковски“ и при пл. „Народно събрание“. През останалото време движението по булеварда ще се осъществява по обичайния ред. Градският транспорт ще се движи без промени в обслужването с изключение на нощния транспорт, който ще преминава по бул. “Дондуков”, а автомобилите ще бъдат насочвани към обходни маршрути.
