На 24 септември (сряда) Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година ще е сред домакините на инициативата Нощ на литературата. Нашият екскурзовод Тотьо Христов ще чете откъс от книгата „Спасеният език“ на Елиас Канети, преведена от немски език от Елисавета Кузманова.
Събитието ще започне в 18 ч. в зала № 19 на втория етаж на адрес ул. Московска“ № 6А (вход откъм „Царската градина“).
Откъс от книгата: „Спасеният език“ Автор: Елиас Канети Превод: Елисавета Кузманова Издателство: Издателство “Леге Артис” Година на издаване: 2008 Оформление: Лъчезар Владимиров
За книгата В „Спасеният език“ Елиас Канети разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, но и с много мечти, любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора. Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от творчеството на Канети, ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която го въвежда в света на литературата, от семейното проклятие на патриархалния дядо, от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство.
За автора През 2025 г. честваме 120-ата годишнина от рождението на Елиас Канети. Роденият в Русе през 1905 г. забележителен писател-нобелист прекарва последните 20 години от живота си в Цюрих, където пише своята обширна автобиография. Именно нейният първи том носи заглавието „Спасеният език“. Елиас Канети умира през 1994 г. в Цюрих, оставяйки след себе си забележителни творби, преведени на повече от 25 езика. Някои от тях, като например „Маси и власт“, днес са по-актуални от всякога.
За преводача Елисавета Кузманова е сред най-изтъкнатите преводачи от немски език. В неин превод излизат почти всички произведения на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети – автобиографичните му книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“, „Игра с очи“, „Парти по време на война“, романът „Заслепението“, както и философските му размисли, събрани в „Маси и власт“. Тя е превела също творби от Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Роберт Менасе. Елисавета Кузманова е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, основан на 5 юни 1974 г. и дълги години работи в неговите ръководни органи.
„Нощ на литературата“ се провежда на 𝟐𝟒 септември от 𝟏𝟖:𝟎𝟎 ч. и включва произведения, написани на 𝟐𝟎 европейски езика. Информация за всички книги и четенията в страната ще откриете в сайта на „Нощ на литературата“.
На 10.12 (вторник) в 18 ч., по време на първото съвместно събитие между Националния етнографски музей (НЕМ) и Националната галерия (НГ), тържествено бяха запалени коледните светлини на елхата, която се намира в централното фоайе на бившия царски дворец.
Инициативата Коледа в Двореца. Пътуване във времето бе посетена от 40 човека, предварително записали се за участие. Те изслушаха специална беседа, посветена на пъстрата история на мястото, където НЕМ и НГ се помещават от няколко десетилетия. Всички получиха специални символични подаръци от двете институции и се потопиха в атмосферата на отминалите години с разказа на Жанет Митева от галерията и Тотьо Христов от музея.
Представяме няколко снимки, чрез които и вие да усетите частица от духа на събитието.
Националният етнографски музей, съвместно с Националната галерия, организира една вълшебна Коледа в Двореца. Първите регистритани сред вас ще се насладят на пътуване назад във времето с водещи Тотьо Христов (от страна на нашия музей) и Жанет Митева (от страна на галерията).
„Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мен се открои картината – издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици“. Така художникът Александър Божинов описва срещата си с първата елха в София. През 1879 г. младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Сред неговите нововъведения е и първата Коледа у нас по европейски образец – с елха, зимни кънки и подаръци. Празнуването на Коледа в Двореца се превръща в ценена традиция за българското царско семейство.
С беседа, посветена на пъстрата история на мястото, където Националната галерия и Националният етнографски музей се помещават от няколко десетилетия, Ви каним на едно пътуване във времето. Ще можете да се докоснете до тържествената дворцова атмосфера в очакване на предстоящите светли празници!
10 декември 2024 г., вторник, 18:00 часа Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1
Скъпи приятели, Националният етнографски музей – БАН обявява начало на записванията за традиционните си Коледни образователни ателиета.
Какви са били обичаите при почитането на Коледа? Кога и как елхата и украсата стават част от коледното настроение и какви са гаданията на Сурва? В кой момент Нова година става част от празнуването?
Екипът ни е готов да отговори на тези и още много въпроси. Децата могат да изберат да омесят коледни хлябове (краваи) или да изработят сурвачки.
Подходящо за деца от всички възрасти. Продължителност: 60 мин. Цена на билет за ателие: 8 лв. Телефон записване: 0879 807 947
Екипът на Националния етнографски музей – БАН е убеден, че четенето е в основата на трупането на знания, намирането на решения и промяната на обществената среда. Затова ще се включи в тазгодишната инициативата на Фондация „Четене” Ден на четенето в България.
Събитието в музея е под надслов „СКРИТО-ПОКРИТО в българската традиционна култура. Блажни умотворения”. Ще се проведе в Образователния център (гр. София, ул. Московска 6А) на 15-ти ноември (петък) от 12 до 13 ч., както и онлайн в ZOOM.
Литературата е необятна и не се страхува да представи всяка мисъл и порив на човешките желания. В нея се крият отговорите на всички въпроси, свързани с „деликатните работи“ на семейния живот, за които културното благоприличие налага да се пази мълчание. Книгите на тази тематика не се изчерпват само с любовните романи. Учените и изследователите на бита и ежедневието на човешките общности отдавна повдигат завесите на темите табу.
Така нареченият „блажен“ фолклор „не е за пред хора“. Въпреки това етнографската наука успява да преодолее свенливостта, завещавайки ни богат емпиричен материал относно културните аспекти на сексуалността в традиционния период.
Нека заедно разберем прелюбопитни факти от културата на българите, като се отправим на едно вълнуващо пътешествие из страниците на „Фолклорния еротикон“!
Moлим, желаещите да присъстват на място да се запишат предварително на тел. 0879807947.
Научната група на Националния етнографски музей – БАН има удоволствието да Ви покани на публичната лекция на д-р Матиас Таден, гостуващ чуждестранен българист по Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
Тема на лекцията: „Български обекти в Берлин. Някои мисли за колекционера Густав-Адолф Кюперс, неговите пътувания и идеологическите му пристрастия”
Резюме: Музеят на европейските култури в Берлин притежава една от най-големите колекции от обекти, свързани с бита и културата на Югоизточна Европа. Голяма част от тях произхождат от България. Повечето от предметите постъпват в музея през 30-те години на миналия век, когато журналистът и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс ги придобива и събира по време на общо пет пътувания.
Матиас Таден ще ни запознае с историята и дейността на музея в Берлин. Ще имаме възможност да добием пълна представа за пътуванията на Кюперс, като д-р Таден ще даде и своята критична оценка за дейността на немския изследовател. Част от въпросите, на които ще получим отговори по време на лекция са: Какви са били мотивите за колекционната дейност на Кюперс? Как се е сдобил с предметите? Доколко колекциите са обвързани и с националсоциалистическата идеология от онова време? След представянето на д-р Таден ще има възможност за въпроси и отговори, както и допълнителни дискусии по темата.
За лектора: Д-р Матиас Таден работи понастоящем като изследовател в Музея на европейските култури – Staatliche Museen zu Berlin. В работата си той се занимава специално с произхода на музейни предмети от Източна и Югоизточна Европа. Преди да се присъедини към музея, той учи история и антропология в Берлин, Белфаст и Загреб. Получава докторска степен през 2022 г. от Университет Хумболт в Берлин с дисертация за хърватските националисти след Втората световна война и тяхната политическа активност в Германия.
Място: Зала 19 Ул.”Московска”№ 6А Дата: 22 октомври Час: 13:30 – 15:00 ч. Лекцията ще се проведе на английски език.
