Килими и едри тъкани
В българския дом едрите тъкани (килими, черги, китеници и др.) са използвани за застилане на пода и миндерите, за постилане и завиване при спане.
Най-старата информация за тъканите за завиване се открива в един стенопис от Боянската църква (1259 г.), представящ “Чудото с килима” – сцена от житието на Св. Никола, в някои стенописи от църквата “Св. Св. Апостоли Петър и Павел” във Велико Търново (ХVІ в.) и църквата “Света Богородица” в Арбанашкия манастир от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. са тъкани на вертикален стан, основата и вътъкът са вълнени. Използвани са естествени багрила – люспи от кромид лук, листа от орех и други. В производството на килими са оформени два центъра: Западен (Чипровци, Самоков, Пирот), с типична орнаментация: “дърво с птици”, “хоро” и Източен (Котел) – с геометрична украса. В края на XVIII и началото на XIX в. килимарството се превръща в един от най-силно развитите занаяти с експортна насоченост.
Чергата е най-масово и повсеместно разпространена. Тя е изтъкана от различно обагрени симетрични ивици.
Козяците (покровите) са използвани за постилки при спане. Тъкани са от козинява вълна. Обикновено са едноцветни, но районът на Родопите е известен с богато оцветените си образци.
Китениците халища са широко разпространени в Родопите, Сливен, Ямбол и Котел. Китът им е от усукана вълнена прежда или от непредена вълна.
Плъстите (вид нетъкан текстил) се използват при спане и се изработват в районите на Малко Търново и Копривщица. Запазени са образци с оригинални орнаменти.
Рогозки за под се тъкат в отделни райони от царевична шума.
Най-старата информация за тъканите за завиване се открива в един стенопис от Боянската църква (1259 г.), представящ “Чудото с килима” – сцена от житието на Св. Никола, в някои стенописи от църквата “Св. Св. Апостоли Петър и Павел” във Велико Търново (ХVІ в.) и църквата “Света Богородица” в Арбанашкия манастир от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. са тъкани на вертикален стан, основата и вътъкът са вълнени. Използвани са естествени багрила – люспи от кромид лук, листа от орех и други. В производството на килими са оформени два центъра: Западен (Чипровци, Самоков, Пирот), с типична орнаментация: “дърво с птици”, “хоро” и Източен (Котел) – с геометрична украса. В края на XVIII и началото на XIX в. килимарството се превръща в един от най-силно развитите занаяти с експортна насоченост.
Чергата е най-масово и повсеместно разпространена. Тя е изтъкана от различно обагрени симетрични ивици.
Козяците (покровите) са използвани за постилки при спане. Тъкани са от козинява вълна. Обикновено са едноцветни, но районът на Родопите е известен с богато оцветените си образци.
Китениците халища са широко разпространени в Родопите, Сливен, Ямбол и Котел. Китът им е от усукана вълнена прежда или от непредена вълна.
Плъстите (вид нетъкан текстил) се използват при спане и се изработват в районите на Малко Търново и Копривщица. Запазени са образци с оригинални орнаменти.
Рогозки за под се тъкат в отделни райони от царевична шума.
