Шевици и дребни тъкани

Тъкани, шевици и кенета попълват музеен отдел, основан още в първите години на ХХ век. Откупувани от терен или дарявани от родолюбиви българи, днес те обемат фонд от над 11 000 образци, систематизирани в богати по съдържание колекции.
Разнообразието от традиционни народни тъкани е обусловено от потребностите на делничния и празничен живот на българското семейство. Те се приготвят:

    • За облекло – конопени, ленени, памучни и копринени платна за женски и мъжки ризи, шаяци за сукмани, престилки, мъжки гащи, елеци, пояси и пр.;
    • За нуждите на интериора – възглавници, завивки, пелени, килимчета, черги, китеници;
    • за употреба в домакинството и в стопанството – месали за хляб, пешкири, торби, дисаги, цедилки, килими за кон и пр.
    • За обредни дарове – орнаментирани пешкири, везани поли и др.

    Шевицата е едно от най-ярките достижения на българското народно творчество. Впечатляваща като колорит, форми и композиционна завършеност, тя повишава естетическите качества на традиционния български костюм и определя до голяма степен етническата му специфика.
    Кенетата са дребни плетива от копринени или памучни конци върху конски косъм, изработени с игла. Използват се за изящна цветна украса на забрадките, пазвите и ръкавите на женската риза. Появили се през ХІХ век в развитите възрожденски градове Котел, Панагюрище, Копривщица, Самоков, те са илюстрация за преосмисляне на външните културни влияния в духа на българската традиция.