На 18 май отбелязваме Международният ден на музеите. От 1977 г. насам този ден обединява хиляди музеи по целия свят. Инициатор и организатор на честванията е Международният съвет на музеите (ICOM), който ежегодно определя актуална тема, насочваща вниманието към значимостта на музеите.
През 2026 г. мотото на празника е „Музеите обединяват един разделен свят“. То поставя във фокуса ролята на музеите като посредници и катализатори за преодоляване на културни, социални и геополитически бариери. В свят, белязан от разногласия и предизвикателства, музеите имат потенциала да изграждат мостове на разбирателство, да насърчават диалог и взаимно уважение, както и да създават пространства за приобщаване и мир – не само в рамките на отделните общности, но и между тях на глобално ниво.
Музеите далеч надхвърлят традиционната си роля на хранилища за артефакти и произведения на изкуството. Те са обществени пространства, на които хората се доверяват и където се срещат с истории, намират вдъхновение и възможност за среща – както помежду си, така и с богатото наследство на миналото и настоящето. Във времена на социална поляризация и неравен достъп до знания и култура, музеите помагат за възстановяването на връзките между поколенията, общностите и преодоляване на различни граници.
По случай Международния ден на музеите, Националният етнографски музей споделя специален поздравителен адрес от доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН и гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор, отговарящ за Националния етнографски музей:
* * *
Уважаеми колеги, партньори и приятели,
По повод Международния ден на музеите – 18 май, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките отправя своята благодарност към всички музейни специалисти, изследователи, реставратори, уредници и пазители на културната памет, които с професионализъм и отдаденост съхраняват и предават културното наследство на обществото.
През 2026 г. Международният ден на музеите се провежда под мотото „Музеите, обединяващи разделен свят“ – тема, която насочва вниманието към ролята на музеите като пространства на диалог, културно разбирателство, социално приобщаване и споделена памет. В свят, белязан от динамични социални, политически и културни трансформации, музеите продължават да бъдат посредници между минало и настояще, между локално и глобално, между различни общности и поколения.
Тазгодишното отбелязване на Международния ден на музеите има особено значение и за Националния етнографски музей, който през 2026 г. отбелязва 120 години от своето създаване. В продължение на повече от век музеят утвърждава своята роля като водещ научен, културен и образователен център, посветен на изследването, опазването и популяризирането на културното наследство. Историята на музея е история на поколения учени, музейни специалисти и дарители, които с ентусиазъм и, вдъхновение и ежедневен труд са допринасяли и допринасят за съхраняването на културното богатство и многообразие.
Днес Националният етнографски музей, като част от ИЕФЕМ – БАН, продължава активно да развива своята научна, експозиционна и образователна дейност, съчетавайки уважението към културното наследство със съвременните подходи в музейната практика, дигитализацията и работата с различни публики.
Поздравяваме всички колеги и партньори по случай Международния ден на музеите и 120-годишнината на Националния етнографски музей. Нека продължим заедно да отстояваме значението на музеите като пространства на памет, знания, културен обмен и обществена отговорност.
С уважение,
доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ – БАН гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор, отговарящ за Националния етнографски музей
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите са дарение за музея.
“Времена и хора” е една от експозициите в момента. Тя очертава образа на България в Европа чрез конкретни културни образци, артикулиращи традиция, модерност и креативност. Те са насочени към ключови тематики в съвременната европейска музеология: интимното (дом и семейство) в отношение с общественото пространство (от дюкяна до търговския център), засилен интерес към занаятите и към събития, представящи живата традиция с музика и танц. Като актуализира собствената си визия за културното ни наследство, Музеят изтъква активната роля на България на европейската сцена, създавайки потенциал за нови партньорства и мрежи.
“Звездното небе – митология и наука” е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Друга изложба е “130 години Народен музей”. Експозицията представя историята, личностите и идеите, стоящи в основата на създаване на Народния музей. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, авторите на изложбата надникват “зад кулисите” на музейната работа.
Следвайки създадения преди век план за събиране и представяне на старини, изработен от първия директор на НЕМ – етнографа Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като “История, Вяра и суеверия”, “Облекло и текстил”, “Народна музика”, “Покъщнина”, “Войнство” и др.
За смисъла на всичко, което се събира и съхранява като експонати в националния етнографски музей, както и за това какво представлява съвременния етнографски музей, каква е неговата мисия и бъдеще разказваме във втория епизод.
Вашето мнение винаги е било ценно за нас и ни дава възможност да подобрим работа си. Нашата мисия е да ви предложим завладяващо и научно подкрепено съдържание. Стремим се да направим всяко наше начинание забавно и интересно, така че науката да стане част от вашето ежедневие с лекота и удоволствие.
В момента екипът на Националния етнографски музей разработва концепция и план за нова постоянна изложба. Затова бихме желали да научим за Вашия досегашен опит с музея.
Отзивите Ви ще са от голяма полза за нас при подготовката на новата постоянна експозиция на музея!
