В навечерието на максимума метеорния поток Персеиди („падащи звезди“), ви представяме каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето — от древността до наши дни.
Изданието е на български и английски език, в обем от 240 богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Или казано по-просто — от народните вярвания и звездните легенди до телескопите, научните уреди и пътя на човека към Космоса.
На страниците ще откриете впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват обекти с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от тях са признати за движими културни ценности, а други са истински уникати – единствени по рода си в световен мащаб.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Книга за всички, които поне веднъж са поглеждали нагоре и са си задавали въпроса: „Какво има там?“ Отговорите ви очакват — между страниците на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Луксозното издание вече може да бъде закупено от касата на Националния етнографски музей. Вземете своя екземпляр и продължете пътешествието сред звездите и след посещението на изложбата. Подходящ избор е за подарък, а също така и прекрасен спомен от 120-годишнината на музея, която отбелязваме тази година.
Каталогът е организиран и реализиран от екип в състав: гл. ас. д-р Илия Вълев (съставител), доц. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Божидар Първанов, Валери Петров и Юлина Михайлова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и доц. д-р Георги Латев и Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Дизайн и предпечатна подготовка: Десислава Васова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Каталогът се реализира с любезното партньорството на: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски” Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград Астрономическа обсерватория Хасково / Astronomical observatory Haskovo Национален Музей На Образованието / National Museum of Education
В изданието са представени експонати и архивни изображения от фондовете на партньорските институции и на: Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музей на авиацията – село Крумово (филиал на Национален военноисторически музей), Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Стара Загора, Исторически музей – Омуртаг, Градска художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Каталогът към изложбата „Звездното небе: митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.). Цената на каталога е 30 €.
С началото на август в София започна инициативата “Лято на паветата”. Всеки уикенд, през месеца, емблематичният бул. “Цар Освободител” се превръща в пешеходно пространство за разходки, срещи и културни събития. Инициативата на Столичната община дава възможност на жителите и гостите на столицата да погледнат към историческия център по различен начин.
Не само като място през което преминават, а като място, на което да останат. Движението на автомобилите е пренасочено по обходни маршрути, а градският транспорт запазва дневните си линии. Промяна има единствено при нощния транспорт, който преминава по бул. “Дондуков”.
Към инициативата “Лято на паветата” се присъединява и Националният етнографски музей при БАН. По повод 120-годишнината си музеят посреща посетители с вход свободен в рамките на 2 часа всяка събота и неделя.
В рамките на тези 120 минути, посетителите могат да разгледат няколко изложби, в музея, който се помещава в Княжеския дворец от над 70 години вече. Едната от изложбите е посветена на 130-годишнината на Народния музей, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев от Националния етнографски музей при БАН.
Тази 130-годишнина е на така наречения Народен музей, който е открит през 1892 г. с много пищна церемония и е обединявал в едно история, археология и етнография, докато през 1906 г. Етнографският музей се обособява отделно от него.
Първоначалната локация на Националния етнографски музей е била на “опашката на коня” в центъра на София, но след бомбардировките от 40-те години на ХХ век експозицията е унищожена, заедно с огромна част от тогавашните фондове.
От края на 40-те, през 50-те и 60-те години на ХХ в., има огромна инициатива за събиране на етнографски предмети от цяла България. В тази изложба може да се види част от променчалната история на отделната етнография, както и на обособяването на музея като отделен музей през 1906 г.
Одвен това в музея може да бъде видяна и гостуваща изложба от Молдова, която представя традиционни молдовски ризи, както и мъжки и женски костюми.
“Част от тях са и автентични, друга част от тях са изработени от така наречената безрядка седянка, където няколко жени изработват реплики на такива костюми”.
Друга изложба пък показва космоса през няколко гледни точки – от гледна точка на етнографията, през това как хората си обяснявали наличието на небесните тела – на луната и слънцето. Също така са показани и научните достижения, които са през ХХ век, свързани с пътуването в космоса, качването на луната и разбира се българското участие във всичко това.
Още за изложбите, които могат да бъдат разгледани в Етнографския музей, чуйте в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
Първата седмица от Лятната школа в музея завърши с много усмивки, нови знания и незабравими преживявания за децата!
Техен верен пътеводител в света на етнографията беше „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ (издание на Националния етнографски музей).
В света на етнографията с „Веселата книжка за събирачи на жива старина“
Малките откриватели научиха любопитни факти за професията и за традициите, които тя съхранява. В експозицията ни „Звездното небе – митология и наука“ децата се запознаха с едно от най-вълнуващите небесни явления – „падащите звезди“. Разбраха какво всъщност представляват тези светлинни явления и как хората през вековете са ги възприемали в своите легенди и вярвания. Децата се запознаха и с билките, които някога са били използвани от момите за любовни наричания.
В Националния природонаучен музей – БАН
В рамките на седмицата малките изследователи посетиха общо три знакови музея в София – Националния етнографски музей, Националния природонаучен музей – БАН и Регионалния исторически музей – Софи. Там те се докоснаха до богатството на традиционната култура, опознаха разнообразието на екосистемите и научиха повече за историята на столицата ни.
В Регионалния исторически музей – Софи
От 22 юни започва втората седмица на Лятната ни школа, която също обещава вълнуващи истории, интерактивни занимания и творчески ателиета.
Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
Националният етнографски музей ще посрещне посетителите си в Европейската нощ на музеите с три мащабни експозиции, богатство от традиционни български ценности и специална празнична програма. Това каза в предавенто “България, Европа и светът на фокус” на Радио ФОКУС Мария Боянова, уредник в НЕМ.
В рамките на празничната нощ, от 19:00 часа до полунощ, гостите на Националния етнографски музей ще могат да разгледат безплатно три изложби. „Първата е юбилейната експозиция „130 години народен музей“, която представя историята на етнографската наука у нас, богатите фондове, директорите и развитието на музейната работа през годините. Втората голяма изложба, която показваме за първи път в Нощта на музеите, е „Звездното небе: Митология и наука“. Тя е изключително модерна и интерактивна, като съчетава българските народни вярвания и обичаи за космоса и небесните тела с чисто научните постижения в астрономията“, обясни Боянова в интервю пред Цоня Събчева.
Мария Боянова, уредник и музеен педагог
Третото събитие е гостуваща камерна изложба, посветена на традиционните смилянски ножове, представяща уникални произведения на майсторите от известния родопски ножарски център. Специално за Нощта на музеите е подготвена и празнична томбола. Посетителите ще имат възможност да спечелят каталози, интерактивни образователни книги и сувенири от най-новата дизайнерска линия на музея, дело на Десислава Васова.
През цялата вечер уредници от музея и учени от ИЕФЕМ – БАН ще бъдат на разположение на гражданите във всяка една от залите, за да дават разяснения и да споделят историите зад предмети като възрожденски експонати, писани яйца, кукерски маски и обредни хлябове.
„Идеята на този празник е да се докоснем до публиката, да получим обратна връзка и да осъществим ползотворен разговор между посетителите и хората, които създават изложбите. Модерната музеология изисква да не сме статично място с прашни витрини, а платформа за преживявания – едновременно образователни и развлекателни“, посочи уредникът.
