На 29 октомври Националният етнографски музей прие дипломати от различни държави, акредитирани в България. Посещението им бе част от шестото издание на „Въвеждащия семинар за новопостъпили представители на чуждестранния дипломатически корпус“, организиран от Български дипломатически институт. Целта на инициативата е да запознае новоназначените дипломати с културното и историческо богатство на страната ни, като им предостави възможност да опознаят българските традициите и обичаи.
В рамките на посещението си дипломатите имаха възможност да разгледат три тематични изложби – „130 години народен музей“, която проследява развитието на музейното дело и етнографията у нас; „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, представяща любопитни материали за детството и възпитанието през миналия век; както и „Звездното небе – митология и наука“, която съчетава древните вярвания и съвременните научни познания за космоса.
Посещението на Националния етнографски музей е отличен старт за опознаването на българската култура и история. Вече 120 години институцията събира, съхранява и популяризира както материалното, така и нематериалното културно наследство на България и света. В богатите ѝ колекции се пазят хиляди предмети, някои от които уникални. Те разказват за бита, традициите и занаятите на българите през вековете – от традиционни носии и занаятчийски инструменти до домашни уреди и други артефакти, които пресъздават атмосферата на ежедневието в миналото.
Дипломатите получиха възможност да се докоснат до живата история на България и да изградят по-дълбоко разбиране за културата и идентичността ни.
Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН за ученици от 5. до 12. клас
При нас ще научите повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, и за почитта към покойниците на Задушница през традиционния период.
А каква е същността на митологични създания от невидимия свят като вампир и нави? И има ли прилики между нашата и други култури в почитта към покойниците? Заедно ще отговорим на тези и много други любопитни въпроси!
Заповядайте при нас от 27 до 30 октомври, като предварително се запишете на телефон: 0879807947. Продължителност – 1 астрономически час (начало на кръгъл час). Цена – 5 € Образователната програма се провежда при група от минимум 5 записани ученици. Максимален допустим брой – 26 участници.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
На 13 и 14 октомври 2026 г. в Кюстендил се състоя Третата национална среща на музейните педагози. Домакин на форума беше Регионален исторически музей Кюстендил, а съорганизатори – Национален природонаучен музей и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Събитието събра на едно място специалисти от цялата страна, за да обсъдят иновативни практики и перспективи в областта на музейната педагогика.
Основната тема на срещата беше „Изкуството като инструмент за разширяването на географските и социални граници на музейната педагогика“. Акцентът попадна върху ролята на творческите подходи за преодоляване на бариери и достигане до по-широка и разнообразна публика.
Националният етнографски музей беше представен от трима свои експерти, които споделиха опита и резултатите от реализирани през 2025 г. проекти.
Гл. ас. д-р Радина Илиева представи доклад на тема „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на презентацията тя акцентира върху научно-популярните и образователните ресурси, създадени в сътрудничество с Националния природонаучен музей – БАН и с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“. Всички материали са свободно достъпни на интернет страниците на двата музея и предлагат ценна информация за връзката между човека и природата в българските традиции. Безплатните брошури и образователни листове обединяват четирите сезона, някои свързани с тях биологични видове и обичайни практики.
Гл. ас. д-р Стамен Кънев изнесе доклад на тема „София в багрите на времето: наръчник за откриватели – перспективи за музейното представяне на градската история“. Той представи концепцията зад едноименната книга, създадена съвместно с Радина Илиева, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер). Изданието не е просто исторически справочник, а интерактивно пособие, което стимулира любопитството и изследователския дух на читателите. Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община, програма „Култура“.
Мария Боянова представи образователната програма на Националния етнографски музей, посветена на експозицията „Звездното небе – митология и наука“. Тя акцентира върху интердисциплинарния характер на програмата, която съчетава етнографски и фолклорни знания с астрономически факти. Заниманията са разработени за различни възрастови групи и целят да обогатят общата култура и въображението на участниците. Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
В рамките на форума се проведоха дискусии, посветени на актуални теми в музейното образование – трансгранично сътрудничество и споделено наследство, учене чрез творчество и практика, създаване на образователни ресурси и работа със специфични публики. Срещата се превърна в ценна платформа за обмен на опит и идеи между музейните педагози от цялата страна.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година се включи в инициативата Нощ на литературата. Събитието се проведе на 1 октомври от 18 ч. до 21:30 ч.
В рамките на вечерта 130 посетители имаха възможност да чуят откъси от книгата „Чувствай се в синьо, обличай се в червено“ от Ерси Сотиропулу, представени от преводачката Марина Деливлаева. Произведението беше избрано от Посолството на Гърция в България, а за удобство на всички гости беше осигурен превод на български жестов език.
То е част от богатата културна програма, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
