На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.
Събитието има своята предистория.
През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.
Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.
„Славки приказки“ за студенти в музея
В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.
Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.
От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
Пчелите са едни от най-важните опрашители в природата и играят ключова роля за екосистемите и селското стопанство. През последните години пчелите и тяхната среда на живот са изправени пред множество заплахи, сред които пестициди, болести, нови технологии и др.
Намаляването на броя на пчелите е сериозна заплаха за биоразнообразието на планетата, поради което е важно да се предприемат действия за тяхното опазване.
На 17 и 18 септември в Асеновград се проведе Втората национална среща на музейните педагози. Тя е по инициатива на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). Семинарът бе посветен на „STEAM подходи в музейната педагогика – синтез на изкуство и наука“. Домакин на срещата беше филиалът на НПМ-БАН в Асеновград – Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“.
По време на конференцията бяха представени различни образователни програми и инициативи на близо 20 музея от страната. Националният етнографски музей беше представен от гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова. Те изнесоха доклади и презентации, които демонстрираха широкия спектър от образователни програми, учебни материали за ученици, научно-популярни издания и дигитални образователни продукти, разработени от екипа на музея.
Теми на презентациите по реда на представяне:
„НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ“: Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН към гостуващата изложба „Fake (f)or Real – История на подправянията и фалшификациите, Мария Боянова;
„Веселата книжка за събирачи на „жива старина“ – един креативен подход в обучението по етнография, гл. ас. д-р Радина Илиева;
TreasureUP – дигитално приключение в Националния етнографски музей, гл. ас. д-р Стамен Кънев
Музейни образователни програми за общности – музеология и интердисциплинарен фокус, гл. ас. д-р Иглика Мишкова
Благодарим на организаторите и домакините от Национален природонаучен музей – БАН, както и на останалите участници във форума. Сигурни сме, че тази инициатива ще продължи да осъществява така необходимата връзка между музейните педагози от страната и чужбина, допринасяйки за повишаването на качеството на образователните продукти в българските музеи.
Проектът „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ е една чудесна инициатива на Национален етнографски музей–БАН и Национален природонаучен музей–БАН, която се осъществява благодарение на Столична програма „Култура“ за 2025 г.
Българските народни обичаи са неразделна част от нашата културна идентичност и отразяват дълбоката връзка между човека и околната среда. „Като имаме това предвид, проектът цели да подчертае взаимозависимостта между природата, вярванията и поведението на хората в традиционното общество“ , подчертава гл. ас. д-р Радина Илиева и продължава. „В ежедневието (делниците) и в празничния календар природата играе важна роля като символ на жизнените цикли, на началото и края на селскостопанските дейности през различните сезони и на стихийните явления. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от традиционния период, често животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и недостатъци. Хората са определяли време в народния календар, в което са извършвали редица практики. Те са имали за цел умилостивяването и отдаването на почит.“
„Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задачи са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и животновъдството, народните обичаи са включвали ритуали за осигуряване на добра реколта и защита – например от природни бедствия, болести по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно наследство, което съхраняваме в Националния етнографски музей, както и в други музеи в страната, за да предадем знанието за живота на предшественици ни от отминалите епохи на бъдещите поколения“ допълва гл. ас. д-р Стамен Кънев.
Идейната концепция на проекта залага на идентично организирано (в двата музея) пространство, в което чрез експониране да бъдат представени част от животните, които са елемент от народните вярвания и календар на българите. Предвидените експозиции в НЕМ – БАН и НПМ – БАН, ще изградят един пълен, съдържателен образ на четири празника, свързани с различните сезони. Началото е поставено през месец март с празника Благовещение (25 март), свързан с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи благата вест за идващата пролет. През юни инициативата продължи с „Пеперуда“ (нередовен обичай, който се извършва при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата все още могат да бъдат разгледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН.
Предстои откриването на още две временни изложби. „За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври. Свързан е с народните практики за борба с вредителите, особено мишките и плъховете – да не пакостят по храната, дрехите, зърното и т.н. На този ден се извършват различни ритуали и обичаи, насочени към прогонване на гризачите и предотвратяване на тяхното нашествие в домовете и хамбарите. Един от най-известните обичаи е „погребението“ на мишка – хората улавят една, която символично погребват в дупка в земята, като произнасят клетви за прогонване на всички мишки от дома и стопанството.“, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев. „За зимата екипът се спира на Андреевден, честван на 30 ноември“, допълва гл. ас. д-р Радина Илиева. „Празникът е свързан както с ритуали за плодородие, така и с такива за защита от мечките, особено от тези, които нападат хора и добитък. В някои региони се изпълняват различни обреди и ритуали за здраве в семейството и плодородие на нивата и при животните. Например, в някои села се правят специални молитви за защита от болести и различни напасти.“
Още с откриването на първата съвместна изложба двата музея отчитат засилен интерес. С голяма вероятност това е така, защото за първи път учени от съвсем различни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон за да може широката аудитория да разбере скритото знание за природата от традиционния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) можете да намерите всички материали (брошури и образователни листове), които са достъпни безплатно.
Екипът на проекта е от учени и специалисти от двете звена – от НЕМ – БАН – гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, Мария Боянова-уредник, Десислава Васова- дизайн и художествено оформление; НПМ – БАН – доц. д-р Ростислав Бекчиев, доц. д-р Марио Лангуров, доц. д-р Николай Симов, Силвия Тошева-експерт връзки с обществеността, д-р Златка Яръмова-графичен дизайн и художествено оформление.
