В предаването „Портал към световете“ по телевизия „България 24“ гл. ас. д-р Стамен Кънев и гл. ас. д-р Илия Вълев представиха основните предстоящи събития в програмата по случай 120-годишния юбилей на музея, както и митологичните представи за небето и звездите.
Експозицията „Звездното небе – митология и наука“ описва развитието на астрономическото познание по българските земи. Проследява устрема на България към Космоса. Представя по увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос.
В изложбата се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
През 2026 г. Националният етнографски музей отбелязва своя 120-годишен юбилей с богата програма.
Интервю на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
От септември до края на годината посетителите ще могат да видят различни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, сподели пред Радио София доц. д-р Мила Маева – директор на Националния етнографски музей и директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
“120 години Национален етнографски музей ни напомня за историята на музея, за хилядите, стотиците изследователи, музейни работници, реставратори, събирачи, които през годините са работили много активно, за да обогатят нашата колекция и нашия фонд. Но тази година за нас е не само един радостен повод, не само повод за равносметка, но и за отговор на въпроса каква е ролята на Етнографския музей днес. Защото да, ние имаме богата колекция, наша отговорност е да я съхраняваме, но наша задача е да я представим съвременно, разбираемо на хората днес“, обясни доц. Маева.
Като част от програмата за годишнината на Националния етнографски музей, през септември екипът ще представи новата визия и лого на музея.
“В съвременността много трудно е да представим миналото по традиционния начин. С тази цел се обърнахме към графици, които да представят нашите идеи и мисля, че съвременната ни визия, новата ни визия, новото ни лого много добре кореспондира с това. То е много изчистено, много ясно, много разпознаваемо. И целта е да не говорим на визуалния език на миналото, а именно чрез елементи от традиционната култура да ги представим на разпознаваем съвременен език, т.е. да представим традиционната култура на визуалния език на съвременния човек. И с тази връзка се надяваме Етнографския музей да стане по-разпознаваем за публиките“, посочи доц.д-р Мила Маева.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към честването на годишнината, което ще продължи поне до края на годината.
През месец октомври са предвидени кураторски беседи и различни инициативи. В кампания “Първите 120“ – първите 120 посетители ще получат подаръци. За същия месец е предвидена и изложбата “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”.
През ноември посетителите могат да видят гостуваща изложба “Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“, както и да участват в представяне на каталог, посветен на художниците на музея.
През декември предстои изложбата “Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; “Нощ в музея“ (вечерна беседа); “Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание).
“Работим и на националните празници, на официалните празници, така че се надявам колекциите ни да привлекат още повече посетители. Има една идея, която се надяваме в бъдеще да успеем да я реализираме, да работим безпочивен ден, както се случва с някои музеи в други части на Европа“, каза доц. д-р Мила Маева.
Тя добави, че всички посетители на Националния етнографски музей могат да се включат в кураторски беседи. Целта е да научат повече за отделните предмети в изложбите.
Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева.
През 2026 г. Националният етнографски музей чества своя 120-годишен юбилей – повод за равносметка и оценка на неговата роля в опазването и популяризирането на културното наследство, обществената му позиция, както и бъдещите перспективи през неговото развитие. По повод годишнината, Научната група на НEM има удоволствието да Ви покани на седмото издание от поредицата конференции „Дебати в музеологията“, озаглавена „Музеи – мостове. Поколения, култури, общности“.
В своите зали и експозиции музеите създават уникална среда, в която материалните свидетелства на човешката история – артефакти, предмети, произведения на изкуството, оживяват чрез разказите на хората, които са ги създали или използвали. Така се поражда атмосфера на диалог, взаимно уважение и споделено разбиране, която насърчава критичното мислене, културния обмен и личностното обогатяване. В свят, характеризиращ се с нарастваща социална фрагментация и поляризация, както и неравен достъп до знание и културно съдържание, музеите се утвърждават като важни средища преодоляване на тези разделения. Те се открояват като своеобразни „мостове“, които свързват миналото с настоящето, различните поколения, както и отделните общности и култури.
Съвременните музеи все повече се стремят да бъдат отворени, приобщаващи и достъпни за всички – независимо от пол, възраст, социален статус, етническа принадлежност или физически възможности. Чрез разнообразни образователни програми, интерактивни експозиции и дигитални платформи те не само съхраняват и популяризират културното наследство, но и активно работят за изграждането на по-устойчиво, справедливо и солидарно общество. В този смисъл музеите се характеризират като динамични центрове на културна памет, социално взаимодействие и вдъхновение за бъдещите поколения.
Основна цел на конференцията е да осигури трибуна за обмен на идеи, представяне на научни изследвания и добри практики, както и за дискусия относно перспективите в условията на бързо променящата се действителност.
Каним изследователи, музейни специалисти, преподаватели, студенти и представители на културни институции да се включат и да допринесат със своите знания и опит за развитието на музейната наука и практика в България.
Тематичен обхват:
Музеите в развитие – възможности и граници през третото десетилетие на 21 век.
Анатомия на визуалното послание: актуални тенденции в музейния дизайн и сценография
„Живи“ експозиции и „пулсиращи“ пространства – завладяващите музейни разкази
В реставрационното ателие – застрашените обекти и тяхното опазване
Кое „си струва“ да събираме и съхраняваме – колекции, колекционни политики и културна памет
За изкуството на изненадата – комуникацията с публиките.
Образованието е приключение – музеят като класна стая.
Музейната дипломация. Да прокараш мост над оградата – музеят като медиатор и посланик.
Експозициите като дигитален ландшафт. Дигитализация и мобилни приложения за музеи.
Музеят на прицел – войната и кражбите. Съвремието, което постави миналото под обстрел.
Изпращайте Вашите заявки за участие на електронен адрес edu.iefem.conf@gmail.com до 26 юни 2026 г., като посочите имената си, институция и заемана длъжност, заглавие на доклада, кратко резюме, електронна поща и телефон за контакт.
В периода 9 – 11 май Националният етнографски музей участва в „Алея на книгата“ в Ботевград – в пространството между Часовниковата кула, НЧ „Христо Ботев 1884” и Община Ботевград. Събитието се провежда за втора поредна година.
Програмата ще включва разнообразна културна част с участието на известни гостуващи автори както за възрастни, така и за деца. За най-малките посетители ще бъде организирано забавление с техните любими герои. Освен това, всички почитатели на литературата ще могат да се възползват от възможността да закупят популярни книги от различни издателства, които ще представят своите щандове на място.
На щанда ни ще откриете наши брошури и издания. Книгите, които може да откриете при нас са:
„110 години Национален етнографски музей – минало настояще и перспективи“ (от поредицата „Дебати в музеологията“)
„Музей и образование“ (от поредицата „Дебати в музеологията“)
„Веселата книжа за събирачи на „Жива старина“’
Каталогът „Наследството на Кобургите – из съкровищницата на Националния етнографски музей“
Всички издания са безплатни и ще ги намерите на нашия щанд в центъра на Ботевград. Очакваме Ви!
На 24 януари отбелязваме Международния ден на образованието по света. Тази година той е посветен на „ученето за траен мир“, подчертавайки необходимостта от ангажираност към мира в контекста на нарастване на насилието, дискриминацията, расизма и речта на омразата в световен мащаб.
Образованието е основно човешко право. Но освен това то е: – Средство за постигане на цели и решаване на конфликти, кризи и проблеми от различно естество. – Здрава основа за постигане на успехи. – Възможност за развитие и просперитет. – Ключ към напредъка, който желаем.
На днешния ден споделяме с вас част от предговора на сборника „Дебати в музеологията“, Т. 5. „Музей и образование“, и увода на монографията „Образование в музея“, където е синтезирана ролята на музея в процеса на обучение в и извън училище.
„Възможността, която музеите предоставят чрез разнообразните си и богати ресурси дейно да се включат в обучението и израстването на младите, е ключова за осъзнаването на миналото както като наследство, така и като средство за придобиване на нови знания и опит. Това са местата, където културата да бъде възприета като активно поле за личностна и общностна рефлексия, обогатяване и изява. Музейните специалисти отдавна са осъзнали основополагащата образователната функция, която се оказва основен механизъм за връщане на аудиторията и за поддържане на дълготраен интерес. Водещата в световен мащаб идея е музеят да развива творческото начало, да изгражда умения и да организира събития и дейности за създаване на условия за диалог. Тоест той е среда и платформа за комуникация, усъвършенстване, социално свързване и обединяване.“
Кънев, Ст., Водинчар, Е., Петев, Т. (съст.). 2022. Дебати в музеологията. Т. 5. Музей и образование. София. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 7.
„Днес, в началото на ХХI в., се извършва радикално преосмисляне на задачите и дейността на музеите, продиктувано от настъпващите промени в културния, обществения и социалния живот на хората, както и от инвазията на нови информационни, образователни и комуникационни технологии. Ролята в обществото, методологията на работа, перспективите за развитие и управление на музеите също се променят през последните десетилетия. От пространства, в които се представя миналото, от негови „храмове“, музеите се превръщат във „форуми“, в места за дебати. Най-общо казано, три са основните музейни функции – съхранение (което включва придобиването, консервацията и управлението на колекциите), изследване и комуникация. В баланса между тях комуникацията става все по-важна и натоварена със значения. Самата комуникация включва в себе си експозиционната дейност и образование. Несъмнено това е най-видната от музейните функции, защото експозициите са лицeто на всеки музей. При това образователната функция става все по-основна през последните десетилетия и за по-ясно дефиниране на нейната същност към нея се добавят понятията интерпретация и медиация.“
Мишкова, И. 2015. Образование в музея. София. ИК „Гутенберг“. 11–12.
Очакваме ви в Националния етнографски музей, за да напредваме заедно към успехите и мечтите си!
