На 29 октомври Националният етнографски музей прие дипломати от различни държави, акредитирани в България. Посещението им бе част от шестото издание на „Въвеждащия семинар за новопостъпили представители на чуждестранния дипломатически корпус“, организиран от Български дипломатически институт. Целта на инициативата е да запознае новоназначените дипломати с културното и историческо богатство на страната ни, като им предостави възможност да опознаят българските традициите и обичаи.
В рамките на посещението си дипломатите имаха възможност да разгледат три тематични изложби – „130 години народен музей“, която проследява развитието на музейното дело и етнографията у нас; „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, представяща любопитни материали за детството и възпитанието през миналия век; както и „Звездното небе – митология и наука“, която съчетава древните вярвания и съвременните научни познания за космоса.
Посещението на Националния етнографски музей е отличен старт за опознаването на българската култура и история. Вече 120 години институцията събира, съхранява и популяризира както материалното, така и нематериалното културно наследство на България и света. В богатите ѝ колекции се пазят хиляди предмети, някои от които уникални. Те разказват за бита, традициите и занаятите на българите през вековете – от традиционни носии и занаятчийски инструменти до домашни уреди и други артефакти, които пресъздават атмосферата на ежедневието в миналото.
Дипломатите получиха възможност да се докоснат до живата история на България и да изградят по-дълбоко разбиране за културата и идентичността ни.
Националният етнографски музей Ви кани на специалното еднократно събитие „Първите 120“, посветено на 120-годишнината от създаването на институцията и на Деня на народните будители.
На 1 ноември 2026 г. всички посетители ще могат да се насладят на богатата експозиция ( на музея при намалена цена на билета – 50%. Освен това, първите 120 гости ще получат ексклузивен подарък от екипа на НЕМ – изненада, която ще разкрием единствено на място.
Изложбите, които ще можете да разгледате са: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ „Звездното небе – митология и наука“
Не пропускайте възможността да бъдете сред първите 120 посетител.
Очакваме ви в неделя, 1 ноември 2026 г., между 10:00 и 17:30 ч., за да отпразнуваме заедно юбилея и да отдадем почит на българските будители.
Цени на билетите на 1 ноември: Възрастни – 2,50 € Ученици/студенти/пенсионери – 1,50 € Семеен билет – 4,00 € Беседите запазват редовната си цена.
На 17 октомври светът отбеляза Международният ден на нематериалното културно наследство.
Денят е обявен през 2023 г. по време на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО с цел да насочи общественото внимание към значението на нематериалното културно наследство за съхраняването на културното многообразие и идентичността на общностите по света.
Нематериалното културно наследство представлява съкровищница от живи традиции, обичаи и знания, които се предават от поколение на поколение. То включва не само народните песни и танци, ритуалите и празниците, но и устните предания, легендите, приказките, както и традиционните занаяти и умения, които са част от идентичността на дадена общност. Съществува и се развива чрез хората, които го практикуват, пазят и предават нататък.
Националният етнографски музей вече 120 години събира, съхранява и популяризира както нематериалното, така и материалното културно наследство. В колекциите на музея се съхраняват хиляди уникални предмети от бита, традиционни носии, занаятчийски инструменти, домашни уреди и други артефакти, които разкриват историята на ежедневието на българите през вековете.
Наред с това, институцията активно работи за документиране и съхраняване на нематериалното наследство – народните песни и танци, обредите и празниците, устните предания и традиционните умения, които се предават от поколение на поколение. Специализираните и научно-популярни издания на музея допълват експозициите, като предоставят задълбочена информация и научни изследвания на широката публика и научната общност.
Образователните програми на Националния етнографски музей са ключов елемент от неговата дейност. Те са насочени към различни възрастови групи и имат за цел да разпространяват знанието, което институцията притежава.
Във връзка с отбелязването на Международния ден на нематериалното културно наследство напомняме, че под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ всеки уикенд през октомври от 10:00 ч. до 12:00 ч. музеят обявява вход свободен. Заповядайте и се докоснете до съкровищата, които представяме в нашите експозиции: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ „Общество, спорт и интеграция“ „Звездното небе – митология и наука“
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
Периодиката на ХХ век не просто описва детството като етап от развитието на индивида, а активно участва в конструирането на образа на детето в съответствие с ценностите на епохата. Изображения, рубрики и текстове в различни жанрови форми са проводник на този процес и изпълняват посредническа роля между институционалните идеологии и всекидневните представи за детството. Така периодичният печат на ХХ век се явява ключов източник за изследване на историческите трансформации в разбирането за детето.
Макар през ранните години на века да не се полагат особени усилия за външния облик на печатните издания, което проличава в слабото им полиграфско и художествено оформление, вестниците и списанията, специално насочени към детската аудитория, и публикациите, посветени на децата, се отличават с осезаем стремеж към по-висока естетика, приветливост и визуално въздействие.
Всяко поколение създава своя образ на детството, а периодичният печат е едно от огледалата, в които този образ остава съхранен. Затова страниците на старите вестници и списания разказват не само историята на детството, а историята на цялото общество – на неговите идеали, страхове и представи за бъдещето.
Публикациите от миналия век ни дават възможност да проследим как са живели децата преди нас, за да си зададем важни въпроси за настоящето: Как изглежда детството днес? Какви ценности предават съвременните медии? И какъв образ на бъдещето създаваме за следващите поколения?
Елате в Националния етнографски музей, за да разберете повече. Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ ще бъде достъпна за посетители от 17.09.2026 г. от 10 ч., когато музеят отваря.
Изложбата се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Сайт напроекта: https://bgchildhood.com/
