По повод отбелязването на 120-годишния юбилей на Националния етнографски музей екипът на музея ви кани на поредица от специални кураторски беседи.
На 10 ноември 2026 г. (вторник) от 18:00 ч. и 3 декември 2026 г. (четвъртък) от 18:00 ч. доц. д-р Иглика Мишкова ще бъде ваш водач в изложбата „130 години Народен музей“. По време на срещите посетителите ще имат възможност да се запознаят с обстоятелствата около създаването на Народния музей, неговото развитие и значението му за съхраняването и популяризирането на културното наследство.
Експозицията проследява историята на институцията, нейните основоположници и идеите, които стоят зад създаването ѝ. Народният музей се обособява през 1892 г., когато се отделя от структурата Публичната библиотека (днешна Национална библиотека „Кирил и Методий“). През 1906 г. той е разделен на два самостоятелни музея – Етнографски и Археологически, а документалното наследство, свързано с Българското възраждане и националноосвободителните борби, постъпва във фондовете на Националната библиотека през 20-те години на ХХ век.
Кураторските беседи ще предложат възможност за по-задълбочен поглед към историческите процеси, институционалните промени и личностите, оформили облика на Народния музей, както и на етнографията. Чрез представените експонати и разказите на куратора посетителите ще могат да открият нови гледни точки към историята на науката и нейното място в развитието на българското общество.
Място: пл. „Княз Александър I“ 1 Макс. посетители – 20 Цена – 8 евро на човек
За да участвате, трябва да попълните предварително регистрационната бланка: https://forms.gle/6JogGpe4nG3Ea7jT7 В момента формата е активна за кураторската беседа, която ще се проведе на 10.11.2026 г. от 18 ч.
Очакваме Ви, за да отбележим заедно юбилея на Националния етнографски музей!
Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите са дарение за музея.
“Времена и хора” е една от експозициите в момента. Тя очертава образа на България в Европа чрез конкретни културни образци, артикулиращи традиция, модерност и креативност. Те са насочени към ключови тематики в съвременната европейска музеология: интимното (дом и семейство) в отношение с общественото пространство (от дюкяна до търговския център), засилен интерес към занаятите и към събития, представящи живата традиция с музика и танц. Като актуализира собствената си визия за културното ни наследство, Музеят изтъква активната роля на България на европейската сцена, създавайки потенциал за нови партньорства и мрежи.
“Звездното небе – митология и наука” е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Друга изложба е “130 години Народен музей”. Експозицията представя историята, личностите и идеите, стоящи в основата на създаване на Народния музей. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, авторите на изложбата надникват “зад кулисите” на музейната работа.
Следвайки създадения преди век план за събиране и представяне на старини, изработен от първия директор на НЕМ – етнографа Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като “История, Вяра и суеверия”, “Облекло и текстил”, “Народна музика”, “Покъщнина”, “Войнство” и др.
За смисъла на всичко, което се събира и съхранява като експонати в националния етнографски музей, както и за това какво представлява съвременния етнографски музей, каква е неговата мисия и бъдеще разказваме във втория епизод.
На 17 и 18 септември в Асеновград се проведе Втората национална среща на музейните педагози. Тя е по инициатива на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). Семинарът бе посветен на „STEAM подходи в музейната педагогика – синтез на изкуство и наука“. Домакин на срещата беше филиалът на НПМ-БАН в Асеновград – Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“.
По време на конференцията бяха представени различни образователни програми и инициативи на близо 20 музея от страната. Националният етнографски музей беше представен от гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова. Те изнесоха доклади и презентации, които демонстрираха широкия спектър от образователни програми, учебни материали за ученици, научно-популярни издания и дигитални образователни продукти, разработени от екипа на музея.
Теми на презентациите по реда на представяне:
„НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ“: Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН към гостуващата изложба „Fake (f)or Real – История на подправянията и фалшификациите, Мария Боянова;
„Веселата книжка за събирачи на „жива старина“ – един креативен подход в обучението по етнография, гл. ас. д-р Радина Илиева;
TreasureUP – дигитално приключение в Националния етнографски музей, гл. ас. д-р Стамен Кънев
Музейни образователни програми за общности – музеология и интердисциплинарен фокус, гл. ас. д-р Иглика Мишкова
Благодарим на организаторите и домакините от Национален природонаучен музей – БАН, както и на останалите участници във форума. Сигурни сме, че тази инициатива ще продължи да осъществява така необходимата връзка между музейните педагози от страната и чужбина, допринасяйки за повишаването на качеството на образователните продукти в българските музеи.
На 23 май 2025 г. в Националния етнографски музей се проведе обучение на журналисти на тема „Употребите на традициите днес – Нематериално културно наследство и как да го отразяваме обективно“, организирано от БТА и музея. Събитието привлече множество журналисти, кореспонденти на агенцията и специалисти, които се запознаха с важни аспекти на нематериалното културно наследство и начините за неговото обективно отразяване.
Работилницата започна с уводна част, посветена на ролята на България в ЮНЕСКО и значението на конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Гл. ас. д-р Милена Любенова представи разнообразни примери, включващи устни традиции, езиково наследство, традиционни обичаи, обреди и празници, както и традиционни занаяти.
Основният акцент на събитието попадна върху маскарадните традиции и изобретените традиции. Гл. ас. д-р Иглика Мишкова разгледа темата за маскарадните традиции, техните древни корени и съвременните им интерпретации. Обсъдиха се и предизвикателствата, свързани с тяхното представяне в медийното пространство. Участниците имаха възможност да се включат в конструктивна дискусия, която да подпомогне бъдещото отразяване на маскарадните практики.
Ключова тема бяха и т. нар. изобретени традиции, като основно се разгледа примерът с леденото хоро в Калофер и нововъведенията в празнуването на Йордановден. Медийното внимание към тези явления породи дебати относно тяхната автентичност и значимост, което бе предмет на оживени дискусии сред участниците.
Събитието завърши с тематична обиколка на най-новата експозиция на музея „Звездното небе – митология и наука“, свързана със светогледните представи и научните постижения за космоса. Бяха обсъдени идеи за насърчаване на активността на журналистите за отразяване на изложби и други музейни дейности.
Работилницата предостави ценна платформа за обмен на опит и знания, като същевременно стимулира критичното мислене и професионализма в отразяването на нематериалното културно наследство. Организаторите изразиха своята благодарност към всички участници и заявиха готовност за провеждане на подобни инициативи в бъдеще.
