В навечерието на максимума метеорния поток Персеиди („падащи звезди“), ви представяме каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето — от древността до наши дни.
Изданието е на български и английски език, в обем от 240 богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Или казано по-просто — от народните вярвания и звездните легенди до телескопите, научните уреди и пътя на човека към Космоса.
На страниците ще откриете впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват обекти с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от тях са признати за движими културни ценности, а други са истински уникати – единствени по рода си в световен мащаб.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Книга за всички, които поне веднъж са поглеждали нагоре и са си задавали въпроса: „Какво има там?“ Отговорите ви очакват — между страниците на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Луксозното издание вече може да бъде закупено от касата на Националния етнографски музей. Вземете своя екземпляр и продължете пътешествието сред звездите и след посещението на изложбата. Подходящ избор е за подарък, а също така и прекрасен спомен от 120-годишнината на музея, която отбелязваме тази година.
Каталогът е организиран и реализиран от екип в състав: гл. ас. д-р Илия Вълев (съставител), доц. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Божидар Първанов, Валери Петров и Юлина Михайлова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и доц. д-р Георги Латев и Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Дизайн и предпечатна подготовка: Десислава Васова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Каталогът се реализира с любезното партньорството на: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски” Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград Астрономическа обсерватория Хасково / Astronomical observatory Haskovo Национален Музей На Образованието / National Museum of Education
В изданието са представени експонати и архивни изображения от фондовете на партньорските институции и на: Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музей на авиацията – село Крумово (филиал на Национален военноисторически музей), Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Стара Загора, Исторически музей – Омуртаг, Градска художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Каталогът към изложбата „Звездното небе: митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.). Цената на каталога е 30 €.
Изложбата „Пътят до трапезата“ е в залите на Националния етнографски музей.
Eкспозицията предлага възможност на всички желаещи да се запознаят с богатата история и развитие на хранителните практики в България. Тя представя широк спектър от дейности и традиции, свързани с осигуряването на прехрана, които са били практикувани от хората. Посетителите ще могат да видят артефакти и документи, които илюстрират различните методи и техники, използвани за отглеждане, събиране и приготвяне на храна през вековете.
От първичните форми на земеделие и лов до съвременните иновации, изложбата проследява еволюцията на хранителната култура в региона. През годините, храната е изминавала дълъг и сложен път от полето до трапезата, като този процес е бил белязан от множество трансформации и нововъведения.
Днес, благодарение на глобализацията и технологичния прогрес, имаме достъп до широка гама от хранителни продукти, които идват от различни краища на света. Въпреки това, тази изобилие носи със себе си и редица предизвикателства, свързани с устойчивостта и качеството на храните. Изложбата „Пътят до трапезата“ подчертава значението на отговорното и устойчиво отношение към храната, която консумираме ежедневно.
Посещението на изложбата „Пътят до трапезата“ предоставя възможност да се потопите в историята на хранителните практики и да разберете колко много усилия и знания са необходими, за да достигнем до разнообразието и удобството, с които разполагаме днес. Не пропускайте шанса да видите тази завладяваща експозиция и да обогатите своите познания за пътя на храната до нашата трапеза.
На Гергьовден, в Деня на храбростта и празника на Българската армия в Регионалния етнографски музей на открито „ЕТЪР” се откри изложбата „Когато момчето става мъж…” Казармата през “ОНЕЗИ” 45 години”. Неин автор е д-р Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Изложбата предоставя подробно изследване върху темата за наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Тя включва разнообразни материали като преки спомени и разкази на хора, които са преминали през този период, както и документи и научни анализи, които допринасят за по-задълбоченото разбиране на темата. Сред експонатите могат да се видят множество фотографии и автентични предмети, които са съхранени от времето на социализма. Временна изложба цели да разкрие някои любопитни факти и детайли, свързани с българската армия през конкретния период, като проследява обичаите, ритуалите и традициите, свързани с казармения преход. Освен това, експозицията разглежда и процеса на възмъжаване на младежите, преминаващи през военната служба, като показва как е протичал вътрешноказарменият всекидневен живот на войниците.
Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на: Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.
Може да бъде разгледана на втория етаж в Шарланджийската работилница в РЕМО „Етър” до 27 юни 2025 г.
На 2 април в Българския културен клуб в Калгари, Канада, се състоя откриването на постерната изложба „Между нишките на българската народна шевица“.
Шевиците не само служат като декоративен елемент, но и често съдържат кодирани послания. Най-често тези послания имат магическо-апотропейно значение, целящо да предпазят носещия дрехата от злото в заобикалящия го видим и духовен свят. Орнаментите, цветовете и съдържанието на шевиците варират значително в различните региони на България. В повечето случаи преобладават растителни, геометрични и символични мотиви, докато зооморфните и антропоморфните форми са по-редки. Цветовете от доминиращата червена гама в Западна България постепенно избледняват в източна посока, отстъпвайки място на изцяло черно-белите контрасти.
Везбата е едно от най-изящните приложни изкуства, което и до днес впечатлява с красотата си, оставяйки трайна следа в душите и сърцата на хората.
„От името на българската общност в Калгари и от мое име изказвам огромна благодарност за вашия принос към това събитие, посветено на българските традиции“, каза в словото си по време на откриването на изложбата координаторът Таня Танева.
Автори на изложбата са гл. ас. д-р Ангел Ангелов и Десислава Васова, дизайн. Всички образци са от фондовете на Националния етнографски музей. Изложбата е създадена по Национална научна програма „Българистика“.
