Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.
Източник: БТА Снимки: екип на Националния етнографски музей
В навечерието на максимума метеорния поток Персеиди („падащи звезди“), ви представяме каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето — от древността до наши дни.
Изданието е на български и английски език, в обем от 240 богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Или казано по-просто — от народните вярвания и звездните легенди до телескопите, научните уреди и пътя на човека към Космоса.
На страниците ще откриете впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват обекти с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от тях са признати за движими културни ценности, а други са истински уникати – единствени по рода си в световен мащаб.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Книга за всички, които поне веднъж са поглеждали нагоре и са си задавали въпроса: „Какво има там?“ Отговорите ви очакват — между страниците на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Луксозното издание вече може да бъде закупено от касата на Националния етнографски музей. Вземете своя екземпляр и продължете пътешествието сред звездите и след посещението на изложбата. Подходящ избор е за подарък, а също така и прекрасен спомен от 120-годишнината на музея, която отбелязваме тази година.
Каталогът е организиран и реализиран от екип в състав: гл. ас. д-р Илия Вълев (съставител), доц. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Божидар Първанов, Валери Петров и Юлина Михайлова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и доц. д-р Георги Латев и Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Дизайн и предпечатна подготовка: Десислава Васова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Каталогът се реализира с любезното партньорството на: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски” Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград Астрономическа обсерватория Хасково / Astronomical observatory Haskovo Национален Музей На Образованието / National Museum of Education
В изданието са представени експонати и архивни изображения от фондовете на партньорските институции и на: Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музей на авиацията – село Крумово (филиал на Национален военноисторически музей), Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Стара Загора, Исторически музей – Омуртаг, Градска художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Каталогът към изложбата „Звездното небе: митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.). Цената на каталога е 30 €.
Изложбата „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944 г.)“ с автор Григор Хар. Григоров може да бъде разгледана до края на месец май в Националния етнографски музей. Тя не просто разказва „биографиите“ на отделните празници във формата на хроника, а разкрива напреженията и „съперничеството“ между тях, съответно – между идеологиите на честващите ги групи, въплътени в празниците. “Заглавието на изложбата е метафорично: празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар. Съперничеството между празниците са представени чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия”, организаторите на събитието.
Изложбата е структурирана около 13 сюжета, свързани с оспорвани дати в празничния календар на монархическа България:
Неразделна и иновативна част от документалната изложба представлява разработеният към нея каталог „Приказки по календара (по действителни случаи)“, специално предназначен за по-младата музейна публика. Авторът на каталога – Григор Хар. Григоров, прави опит да се „преведе“ тежкия исторически наратив под формата на приказки, разказани увлекателно и на достъпен за децата език. Съперничеството между празниците в изданието е представено чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия. Отпечатан като книжка с черно-бели илюстрации (32 страници, формат А5, тираж 500 бр.), каталогът се предлага безплатно за посетителите на изложбата.
Автор на изложбата е Григор Хар. Григоров, а куратори са Лина Гергова и Светла Казаларска.
