Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ вече е достъпна

Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ вече е достъпна

Честит празник на гр. София и на на всички именици! Нека този ден бъде изпълнен с радост, вдъхновение и любов!

От днес (17 септември) в Националният етнографски музей за жителите и гостите на столицата е достъпна изложба „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“. Експозицията разкрива богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, посветени на детството и възпитанието през миналия век.

Иложбата представя и пъстрата палитра на детството – игрите, облеклото, хранителния режим, заниманията в училище и разнообразните дейности, които са оформяли ежедневието на децата през XX век.

Чрез богата селекция от периодични издания, изложбата ни потапя в атмосферата на обществените дебати, практическите съвети и ценностите, които са формирали възпитанието на поколения българи. Тя ни дава възможност да надникнем в света на нашите предци и да си зададем важни въпроси за настоящето: Какво е детството днес? Какви послания носят съвременните медии? И какъв свят изграждаме за бъдещите поколения?

Заповядайте в Националния етнографски музей, за да разберете повече. Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ ще бъде достъпна за посетители от 17.09.2026 г. от 10 ч., когато музеят отваря.

Изложбата се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Сайт на проекта: https://bgchildhood.com/

Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ вече е достъпна

Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“

Периодиката на ХХ век не просто описва детството като етап от развитието на индивида, а активно участва в конструирането на образа на детето в съответствие с ценностите на епохата. Изображения, рубрики и текстове в различни жанрови форми са проводник на този процес и изпълняват посредническа роля между институционалните идеологии и всекидневните представи за детството. Така периодичният печат на ХХ век се явява ключов източник за изследване на историческите трансформации в разбирането за детето.

Макар през ранните години на века да не се полагат особени усилия за външния облик на печатните издания, което проличава в слабото им полиграфско и художествено оформление, вестниците и списанията, специално насочени към детската аудитория, и публикациите, посветени на децата, се отличават с осезаем стремеж към по-висока естетика, приветливост и визуално въздействие.

Всяко поколение създава своя образ на детството, а периодичният печат е едно от огледалата, в които този образ остава съхранен. Затова страниците на старите вестници и списания разказват не само историята на детството, а историята на цялото общество – на неговите идеали, страхове и представи за бъдещето.

Публикациите от миналия век ни дават възможност да проследим как са живели децата преди нас, за да си зададем важни въпроси за настоящето: Как изглежда детството днес? Какви ценности предават съвременните медии? И какъв образ на бъдещето създаваме за следващите поколения?

Елате в Националния етнографски музей, за да разберете повече. Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ ще бъде достъпна за посетители от 17.09.2026 г. от 10 ч., когато музеят отваря.

Изложбата се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Сайт напроекта: https://bgchildhood.com/

НЕМ на фестивала „Първи звънец“

НЕМ на фестивала „Първи звънец“

На 12 септември (събота) от 10 ч. до 14 ч. екип на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) взе участие във второто издание на семейния фестивал „Първи звънец“, организиран от районна администрация „Подуяне“. То е част от богатата програма, с която отбелязваме 120-годишнината на институцията.

В рамките на фестивала екипът представи последните издания и актуалните изложби на музея, както и образователните програми, които се провеждат в Образователния център. Особено внимание предизвикаха каталозите към изложбите „130 г. Народен музей“ и „Звездното небе: митология и наука“. Те могат да бъдат закупени от касата на музея.

Победители в нашите куизове

Програмата на музея включваше и интерактивни занимания за малки и големи. Децата и техните родители имаха възможност да се запознаят с традиционното тъкачество чрез демонстрация на тъкачен стан, както и да участват в забавни куизове с награди. Наградите бяха специално подбрани издания на музея – „Веселата книжка за събирачи на жива старина“, „София в багрите на времето: наръчник за откриватели“, „Готови ли сте за Великден“ и „Готови ли сте за Коледа“. Тези книги не само образоват, но и представят по достъпен и увлекателен начин българските традиции и празници.

Участници в нашите куизове

Участието на Националния етнографски музей в семейния фестивал „Първи звънец“ бе успешно и допринесе за популяризирането на културното наследство, което съхраняваме и представяме в залите на НЕМ, както и всички образователни, научни и културни дейности, които реализираме. Събитието се оказа отлична платформа за среща с широката публика, за да се покаже, че НЕМ е жив културен център, който активно работи за опазването, изследването и популяризирането на българската идентичност.

Учстник в демонстрацията на тъкачен стан

Музеят представя три изложби и томбола в Европейската нощ на музеите

Музеят представя три изложби и томбола в Европейската нощ на музеите

Националният етнографски музей ще посрещне посетителите си в Европейската нощ на музеите с три мащабни експозиции, богатство от традиционни български ценности и специална празнична програма. Това каза в предавенто “България, Европа и светът на фокус” на Радио ФОКУС Мария Боянова, уредник в НЕМ.

В рамките на празничната нощ, от 19:00 часа до полунощ, гостите на Националния етнографски музей ще могат да разгледат безплатно три изложби. „Първата е юбилейната експозиция „130 години народен музей“, която представя историята на етнографската наука у нас, богатите фондове, директорите и развитието на музейната работа през годините. Втората голяма изложба, която показваме за първи път в Нощта на музеите, е „Звездното небе: Митология и наука“. Тя е изключително модерна и интерактивна, като съчетава българските народни вярвания и обичаи за космоса и небесните тела с чисто научните постижения в астрономията“, обясни Боянова в интервю пред Цоня Събчева.

Мария Боянова, уредник и музеен педагог

Третото събитие е гостуваща камерна изложба, посветена на традиционните смилянски ножове, представяща уникални произведения на майсторите от известния родопски ножарски център. Специално за Нощта на музеите е подготвена и празнична томбола. Посетителите ще имат възможност да спечелят каталози, интерактивни образователни книги и сувенири от най-новата дизайнерска линия на музея, дело на Десислава Васова.

През цялата вечер уредници от музея и учени от ИЕФЕМ – БАН ще бъдат на разположение на гражданите във всяка една от залите, за да дават разяснения и да споделят историите зад предмети като възрожденски експонати, писани яйца, кукерски маски и обредни хлябове.

„Идеята на този празник е да се докоснем до публиката, да получим обратна връзка и да осъществим ползотворен разговор между посетителите и хората, които създават изложбите. Модерната музеология изисква да не сме статично място с прашни витрини, а платформа за преживявания – едновременно образователни и развлекателни“, посочи уредникът.

Източник: Радио ФОКУС

„От хорска срама“ – лекция на „Славки приказки“ в музея

„От хорска срама“ – лекция на „Славки приказки“ в музея

На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.

Събитието има своята предистория.

През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.

Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.

„Славки приказки“ за студенти в музея

В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.

Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.