През 2026 г. Националният етнографски музей отбелязва своя 120-годишен юбилей с богата програма.
Интервю на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
От септември до края на годината посетителите ще могат да видят различни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, сподели пред Радио София доц. д-р Мила Маева – директор на Националния етнографски музей и директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
“120 години Национален етнографски музей ни напомня за историята на музея, за хилядите, стотиците изследователи, музейни работници, реставратори, събирачи, които през годините са работили много активно, за да обогатят нашата колекция и нашия фонд. Но тази година за нас е не само един радостен повод, не само повод за равносметка, но и за отговор на въпроса каква е ролята на Етнографския музей днес. Защото да, ние имаме богата колекция, наша отговорност е да я съхраняваме, но наша задача е да я представим съвременно, разбираемо на хората днес“, обясни доц. Маева.
Като част от програмата за годишнината на Националния етнографски музей, през септември екипът ще представи новата визия и лого на музея.
“В съвременността много трудно е да представим миналото по традиционния начин. С тази цел се обърнахме към графици, които да представят нашите идеи и мисля, че съвременната ни визия, новата ни визия, новото ни лого много добре кореспондира с това. То е много изчистено, много ясно, много разпознаваемо. И целта е да не говорим на визуалния език на миналото, а именно чрез елементи от традиционната култура да ги представим на разпознаваем съвременен език, т.е. да представим традиционната култура на визуалния език на съвременния човек. И с тази връзка се надяваме Етнографския музей да стане по-разпознаваем за публиките“, посочи доц.д-р Мила Маева.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към честването на годишнината, което ще продължи поне до края на годината.
През месец октомври са предвидени кураторски беседи и различни инициативи. В кампания “Първите 120“ – първите 120 посетители ще получат подаръци. За същия месец е предвидена и изложбата “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”.
През ноември посетителите могат да видят гостуваща изложба “Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“, както и да участват в представяне на каталог, посветен на художниците на музея.
През декември предстои изложбата “Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; “Нощ в музея“ (вечерна беседа); “Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание).
“Работим и на националните празници, на официалните празници, така че се надявам колекциите ни да привлекат още повече посетители. Има една идея, която се надяваме в бъдеще да успеем да я реализираме, да работим безпочивен ден, както се случва с някои музеи в други части на Европа“, каза доц. д-р Мила Маева.
Тя добави, че всички посетители на Националния етнографски музей могат да се включат в кураторски беседи. Целта е да научат повече за отделните предмети в изложбите.
Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева.
Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
Необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет.
Един от знаковите паметници на културата в центъра на София е застрашен от все по-сериозни щети. Бившият Царски дворец, в който днес се помещават Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, се нуждае от спешна реставрация, но началото на ремонта е блокирано заради липсата на актуален акт за държавна собственост.
От Националния етнографски музей сигнализират за редица проблеми по сградата – падащи мазилки, олющена боя, течове от покрива и неизправности в канализацията. Състоянието ѝ поражда притеснения както за хората, които работят и я посещават, така и за музейните експонати, съхранявани вътре.
От музея обясняват, че необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет след политическите промени в края на 40-те и началото на 50-те години. През 1953 г. с решение на правителството в бившия дворец са настанени Етнографският музей и Художествената галерия.
Проблемите със състоянието на сградата също не са от днес. Още експертната комисия, която я обследва преди настаняването на музея, установява редица нередности, част от които остават нерешени и до днес.
През последните две десетилетия различни ръководства на музея многократно са сигнализирали институциите.
„Сигнали са подавани може би през последните 20 години от немалко от предишните директори на музея към различни институции – към Министерството на културата, към Столичната община, но до момента нямаме отговор, който да ни задоволява“, обясни гл. ас. д-р Божидар Първанов, който е заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
Опасенията са, че без бърза намеса част от пораженията могат да станат необратими. Според Първанов е необходимо институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство, да предприемат незабавни действия. Той посочи Министерството на културата и най-вече Министерския съвет като фактически собственик на сградата, която е публична държавна собственост и паметник на културата с национално значение.
От Министерството на културата заявиха пред NOVA, че изготвянето на проект за консервация, реставрация и адаптация, както и осигуряването на необходимото финансиране, са свързани с издаването на актуален акт за държавна собственост.
Още през 2023 г. ведомството е поискало такъв документ от областния управител, но няма данни процедурата да е приключила. Затова Министерството на културата съобщава, че започва процеса отново.
Въпреки натрупаните през годините проблеми специалистите смятат, че все още не е късно един от символите на българската история да бъде съхранен.
„Все още има шанс сградата да бъде запазена в нейната цялост или в много голяма степен в автентичния си вид“, посочи Първанов. Според него обаче са необходими спешни консервационни и реставрационни дейности, на първо място по покрива и подпокривните пространства. Необходимо е също подробно обследване на фасадата и основите на двореца.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей настояват Министерският съвет и Министерството на културата да ускорят необходимите административни процедури, за да може да започне реалното спасяване и реставриране на историческата сграда.
Бившият царски дворец в центъра на София – паметник на културата, символ на Третата българска държава, дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, е в окаяно състояние.
Части от покрива и фасадата се рушат, проблеми има и в залите, и в мазетата на сградата. Необходим е спешен ремонт, но той е блокиран основно заради нерешен административен казус със собствеността на сградата.
„За съжаление, състоянието на сградата не е никак добро. Не става въпрос само за козметични ремонти, а за необходимост от цялостен ремонт“, посочи доц. д-р Мила Маева, директор на Етнографския музей.
По думите ѝ такъв ремонт никога не е правен. „Още от 1953 година в архивите намираме документи за течащи тръби и лющещи се стени. Тоест става въпрос за проблем, който продължава повече от 70 години“.
„Основният проблем всъщност е неясният статут на тази сграда. Според акт, отново от 1953 година, сградата е собственост на Министерския съвет, а ние сме просто музей“, обясни д-р Маева.
Главен асистент Божидар Първанов, заместник-директор на Етнографския музей, сподели, че има проблеми в много от залите в сградата. „Влагата се просмуква и е подкожушила стената. Засегнати са около 4 кв. м.“.
„Проблемът е на първо място в покрива. Една сграда, когато се руши, обикновено има два възможни източника – покривът или основите. За жалост, в нашия случай са и двете“, посочи той.
Според Първанов покривът е в особено лошо състояние. „Влагата, която вследствие на дъждове и снегове се просмуква в покривното и подпокривното пространство, е достигнала от третия етаж и таванското помещение до първия етаж включително“.
„Не само експонатите, но и електрическата система и захранването са застрашени. Съвсем наскоро, преди около 4 месеца, във втората зала покривът протече и водата течеше на сантиметри от една от лайсните, които държат осветлението“, каза той.
Първанов подчерта, че сградата сама в никакъв случай няма да се оправи. „Ситуацията категорично върви към влошаване. До няколко десетилетия тази сграда може вече да не бъде годна за експлоатация“.
bTV се свърза с Министерството на културата. Оттам ни отговориха писмено, че за да бъде направен ремонтът, е необходимо да бъде издаден акт за собственост.
Такъв е поискан през 2023 година с писмо до областния управител, но процедурата не е финализирана. Сега Министерството започва процедурата отново, но не е посочено колко време ще отнеме тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Падаща мазилка, течове в основите и блокиран ремонт заради неуредена собственост заплашват една от най-ценните исторически сгради в София.
Царският дворец в центъра на столицата – паметник на културата, символ на Третата българска държава и дом на Националната галерия и Националния етнографски музей – се намира в окаяно състояние, а спешният му ремонт е блокиран не толкова от липсата на средства, колкото от липсата на административно решение за собствеността на сградата, предаде репортер на БГНЕС.
Падаща мазилка, опасна за посетителите, течащи отходни тръби в основите и проблеми с покрива са само част от щетите, които чакат решение от години. За да започне същинският ремонт и да бъде осигурено финансиране, първо трябва да бъде издаден акт, който да уреди съвместното ползване и собствеността на сградата – процедура, зависеща от няколко държавни институции.
„Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден“, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Историята на проблема започва още през 1953 г., когато с решение на Министерския съвет Националната галерия и Националният етнографски музей са настанени в Царския дворец. Оттогава двете институции работят в сградата, но въпросът с административното уреждане на собствеността така и не е решен.
По думите на доц. Маева, тъй като сградата е собственост на Министерския съвет, е необходимо негово решение, но в процедурата трябва да участват още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областният управител на София.
„Сами си давате сметка, че става въпрос за много институции, които трябва да се включат в решаването на този проблем“, посочи тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Междувременно състоянието на сградата се влошава.
„Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда“, каза директорът на Института за етнология и фолклористика.
Според нея именно липсата на нотариален акт е попречила на музея да кандидатства успешно за финансиране.
„До сега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ“, обясни доц. Маева.
Тя уточни, че вече има изготвени и одобрени проекти за отоплението и покрива на сградата, преминали през необходимите институции. Те обаче не могат да бъдат реализирани без уреждане на собствеността.
На въпрос коя институция трябва да поеме инициативата, доц. Маева посочи Министерството на културата.
„Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо“, заяви тя.
По думите ѝ министърът е информиран за състоянието на двореца и знае, че проблемът е преди всичко административен, а не финансов.
Ситуацията е особено болезнена за Националния етнографски музей, който тази година отбелязва 120 години от създаването си. Институцията подготвя постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не отговаря на необходимите условия.
„Ние сме в тази ситуация да нарушаваме изискванията на Министерството на културата, защото не можем да изпълним самия план за постоянна експозиция поради липса на една ремонтирана сграда“, посочи доц. Маева.
Тя предупреди, че продължаващото влошаване на състоянието на двореца създава риск не само за посетителите, но и за културното наследство, което се съхранява в него.
Царският дворец не е просто музейна сграда, подчерта директорът на Института за етнология и фолклористика.
„Тази сграда не е само паметник на културата, тя е паметник на българската история. Знаете, че в мазето на тази сграда е съден и е лежал Васил Левски. Тази сграда е символ на Третата българска държава, символ на историята, на традициите, а самата тя като архитектура е нещо много ценно за София и за гражданите на столицата“, каза тя.
Призивът ѝ е отправен директно към държавното ръководство.
„Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата“, заяви доц. д-р Мила Маева пред БГНЕС.
Докато институциите координират решенията си и чакат административният възел да бъде развързан, една от най-разпознаваемите исторически сгради на София продължава да се руши – в сърцето на столицата и буквално срещу Министерския съвет.
