На 12 юли в ефира на bTV беше излъчен репортаж, който открои критичното състояние на сградата, в която се помещава Националният етнографски музей.
От години сградата, със статут на недвижима културна ценност с национално значение, страда от сериозни конструктивни и технически проблеми, които застрашават съхранението на редица ценни експонати от фонда на музея. Сред най-належащите проблеми са течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, както и сериозни неизправности във ВиК системата. Всички тези фактори създават ежедневни трудности за екипа на музея, който полага огромни усилия да опази културното наследство, поверено на неговата грижа.
Репортажът подчерта спешната необходимост от цялостен ремонт и модернизация на сградата, за да се гарантира нейното бъдеще и да се осигури адекватна среда за съхранение на националните ценности. За да се осъществи мащабният проект, освен необходимите средства е нужно и чаканото от десетилетия окончателно изясняване на собствеността върху сградата.
Липсата на документ за собственост е проблем, който от години остава нерешен.
На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
Първата седмица от Лятната школа в музея завърши с много усмивки, нови знания и незабравими преживявания за децата!
Техен верен пътеводител в света на етнографията беше „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ (издание на Националния етнографски музей).
В света на етнографията с „Веселата книжка за събирачи на жива старина“
Малките откриватели научиха любопитни факти за професията и за традициите, които тя съхранява. В експозицията ни „Звездното небе – митология и наука“ децата се запознаха с едно от най-вълнуващите небесни явления – „падащите звезди“. Разбраха какво всъщност представляват тези светлинни явления и как хората през вековете са ги възприемали в своите легенди и вярвания. Децата се запознаха и с билките, които някога са били използвани от момите за любовни наричания.
В Националния природонаучен музей – БАН
В рамките на седмицата малките изследователи посетиха общо три знакови музея в София – Националния етнографски музей, Националния природонаучен музей – БАН и Регионалния исторически музей – Софи. Там те се докоснаха до богатството на традиционната култура, опознаха разнообразието на екосистемите и научиха повече за историята на столицата ни.
В Регионалния исторически музей – Софи
От 22 юни започва втората седмица на Лятната ни школа, която също обещава вълнуващи истории, интерактивни занимания и творчески ателиета.
Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
Националният етнографски музей ще посрещне посетителите си в Европейската нощ на музеите с три мащабни експозиции, богатство от традиционни български ценности и специална празнична програма. Това каза в предавенто “България, Европа и светът на фокус” на Радио ФОКУС Мария Боянова, уредник в НЕМ.
В рамките на празничната нощ, от 19:00 часа до полунощ, гостите на Националния етнографски музей ще могат да разгледат безплатно три изложби. „Първата е юбилейната експозиция „130 години народен музей“, която представя историята на етнографската наука у нас, богатите фондове, директорите и развитието на музейната работа през годините. Втората голяма изложба, която показваме за първи път в Нощта на музеите, е „Звездното небе: Митология и наука“. Тя е изключително модерна и интерактивна, като съчетава българските народни вярвания и обичаи за космоса и небесните тела с чисто научните постижения в астрономията“, обясни Боянова в интервю пред Цоня Събчева.
Мария Боянова, уредник и музеен педагог
Третото събитие е гостуваща камерна изложба, посветена на традиционните смилянски ножове, представяща уникални произведения на майсторите от известния родопски ножарски център. Специално за Нощта на музеите е подготвена и празнична томбола. Посетителите ще имат възможност да спечелят каталози, интерактивни образователни книги и сувенири от най-новата дизайнерска линия на музея, дело на Десислава Васова.
През цялата вечер уредници от музея и учени от ИЕФЕМ – БАН ще бъдат на разположение на гражданите във всяка една от залите, за да дават разяснения и да споделят историите зад предмети като възрожденски експонати, писани яйца, кукерски маски и обредни хлябове.
„Идеята на този празник е да се докоснем до публиката, да получим обратна връзка и да осъществим ползотворен разговор между посетителите и хората, които създават изложбите. Модерната музеология изисква да не сме статично място с прашни витрини, а платформа за преживявания – едновременно образователни и развлекателни“, посочи уредникът.
През 2026 г. Националният етнографски музей чества своя 120-годишен юбилей – повод за равносметка и оценка на неговата роля в опазването и популяризирането на културното наследство, обществената му позиция, както и бъдещите перспективи през неговото развитие. По повод годишнината, Научната група на НEM има удоволствието да Ви покани на седмото издание от поредицата конференции „Дебати в музеологията“, озаглавена „Музеи – мостове. Поколения, култури, общности“.
В своите зали и експозиции музеите създават уникална среда, в която материалните свидетелства на човешката история – артефакти, предмети, произведения на изкуството, оживяват чрез разказите на хората, които са ги създали или използвали. Така се поражда атмосфера на диалог, взаимно уважение и споделено разбиране, която насърчава критичното мислене, културния обмен и личностното обогатяване. В свят, характеризиращ се с нарастваща социална фрагментация и поляризация, както и неравен достъп до знание и културно съдържание, музеите се утвърждават като важни средища преодоляване на тези разделения. Те се открояват като своеобразни „мостове“, които свързват миналото с настоящето, различните поколения, както и отделните общности и култури.
Съвременните музеи все повече се стремят да бъдат отворени, приобщаващи и достъпни за всички – независимо от пол, възраст, социален статус, етническа принадлежност или физически възможности. Чрез разнообразни образователни програми, интерактивни експозиции и дигитални платформи те не само съхраняват и популяризират културното наследство, но и активно работят за изграждането на по-устойчиво, справедливо и солидарно общество. В този смисъл музеите се характеризират като динамични центрове на културна памет, социално взаимодействие и вдъхновение за бъдещите поколения.
Основна цел на конференцията е да осигури трибуна за обмен на идеи, представяне на научни изследвания и добри практики, както и за дискусия относно перспективите в условията на бързо променящата се действителност.
Каним изследователи, музейни специалисти, преподаватели, студенти и представители на културни институции да се включат и да допринесат със своите знания и опит за развитието на музейната наука и практика в България.
Тематичен обхват:
Музеите в развитие – възможности и граници през третото десетилетие на 21 век.
Анатомия на визуалното послание: актуални тенденции в музейния дизайн и сценография
„Живи“ експозиции и „пулсиращи“ пространства – завладяващите музейни разкази
В реставрационното ателие – застрашените обекти и тяхното опазване
Кое „си струва“ да събираме и съхраняваме – колекции, колекционни политики и културна памет
За изкуството на изненадата – комуникацията с публиките.
Образованието е приключение – музеят като класна стая.
Музейната дипломация. Да прокараш мост над оградата – музеят като медиатор и посланик.
Експозициите като дигитален ландшафт. Дигитализация и мобилни приложения за музеи.
Музеят на прицел – войната и кражбите. Съвремието, което постави миналото под обстрел.
Изпращайте Вашите заявки за участие на електронен адрес edu.iefem.conf@gmail.com до 26 юни 2026 г., като посочите имената си, институция и заемана длъжност, заглавие на доклада, кратко резюме, електронна поща и телефон за контакт.
