Каталогът „Звездното небе – митология и наука“ бе представен (БТА)

Каталогът „Звездното небе – митология и наука“ бе представен (БТА)

Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).

Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.

„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.

От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев

„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.

„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.

„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.

гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев

Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.

„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.

Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.

„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.

От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев

Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.

Източник: БТА
Снимки: екип на Националния етнографски музей

Представяне на каталога „Звездното небе – митология и наука“

Представяне на каталога „Звездното небе – митология и наука“

По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен на 23 септември Националният етнографски музей официално ще представи най-новото си книжно издание „Звездното небе – митология и наука“. Събитието е от 17:30 часа и ще се проведе в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (бившият Царски дворец в София).

Изданието представлява албум-каталог към едноименната изложба на музея. То е на български и английски език и е в обем от 240 богато илюстровани страници. Книгата съдържа истории, знания, вярвания и любопитни открития и практики за това как хората по българските земи са гледали и разбирали небето и обектите по него — от древността до наши дни. Каталогът представлява вълнуващ разказ, посветен на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България.

Освен информативни текстовe, на страниците на албума-каталог са поместени изящни и любопитни предмети от традиционния бит и култура на българския народ, специализирана научна апаратура, прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват експонати с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от включените в изданието обекти са признати за движими културни ценности и са единствени по рода си в световен мащаб. Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Изданието е съставено от интердисциплинарен, професионален екип – етнолози от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.

Албумът-каталог се реализира с любезното партньорство на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия в Софийския университет, Националния политехнически музей, Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“ Димитровград, Астрономическата обсерватория в Хасково и Националния музей на образованието.

Освен от фондовете на партньорските институции в изданието са представени експонати и архивни изображения и на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Силистра и в Стара Загора, Историческия музей в Омуртаг, Градската художествена галерия в Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).

Албумът-каталог към изложбата „Звездното небе – митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.).