Публична лекция на гл. ас. д-р Илия Вълев

Публична лекция на гл. ас. д-р Илия Вълев

На 22 октомври, като част от традиционните есенни издания на Кръжока по астрономия, организиран от Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски”, гл. ас. д-р Илия Вълев изнесе публична лекция на тема “Вселената от древността до наши дни. За проекта “Звездното небе – митология и наука”: от музейната витрина до страниците на албум-каталог”.

Събитието се състоя в лекционната зала на Астрономическата обсерватория на СУ, разположена в Борисова градина, и привлече широк кръг от любители на астрономията, историята и културното наследство. В рамките на лекцията аудиторията имаше възможност да се запознае с българските митологични представи за небесните тела, както и с процеса по създаването на изложбата и каталога към нея „Звездното небе – митология и наука“, реализирана в Националния етнографски музей.

Особено внимание бе отделено на връзката между научния и митологичния поглед към космоса, както и на начина, по който митологията и съвременните научни открития могат да се допълват и обогатяват взаимно. Лекцията предизвика оживена дискусия и интерес сред присъстващите, които имаха възможност да зададат въпроси и да споделят своите впечатления.

„От хорска срама“ – лекция на „Славки приказки“ в музея

„От хорска срама“ – лекция на „Славки приказки“ в музея

На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.

Събитието има своята предистория.

През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.

Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.

„Славки приказки“ за студенти в музея

В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.

Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.

Участие в международна научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“

Участие в международна научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“

На 14 ноември 2025 г. гл. ас. д-р Елена Водинчар взе участие в международната научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“. Събитието се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 13-15 ноември. То се осъществи в контекста на 75 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Виетнам и е част от мащабния културно-академичен цикъл „Виетнам: повече близо, отколкото далеч (Видимост и разпознаваемост на изучаването на виетнамски език, култура и общество в СУ ‘Св. Климент Охридски’)“, осъществяван от катедра „Африканистика и индо-тихоокеански изследвания“, специалност „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, ФКНФ, СУ, под ръководството на гл. ас. д-р Райна Бенева. Форумът събра учени, изследователи и преводачи от над десет държави, които представят оригинални изследвания в областта на историята, филологията, литературата, изкуствознанието, икономиката, антропологията и международните отношения. 

Д-р Водинчар представи доклад на тема: „Изкусната свирня на един подарък или какво ни разказва кутията с виетнамски музикални инструменти от фонда на Националния етнографски музей при БАН“ [The skillful playing of a one gift or what the box of Vietnamese musical instruments from the collection of the National Ethnographic Museum at the Bulgarian Academy of Sciences tells us]. Темата има конкретни изследователски измерения, насочени към изучаването на музейните предмети като вещи със собствена културна биография. По примера на един музеен обект – кутия с осем миниатюрни музикални инструменти от Виетнам, се анализира етнографската стойност на предмета. Макар и миниатюрни, тези музикални инструменти са изработени с точност до оригинала. Те нагледно показват какви народни инструменти битуват в тази азиатска държава и каква е музикалната култура на виетнамския народ. В същото време се засяга и въпросът за начина на постъпване на предмета във фонда на Националния етнографски музей. Това става през 1967 г., когато Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина (държавна структура в периода 1951-1974 г.), дарява на музея сбирка с предмети – дарения от чуждестранни организации, комитети и съюзи в рамките на българските дипломатически отношения с различни социалистически и капиталистически държави през 1950-1970 г. В този смисъл кутията с музикални инструменти се разглежда и като носител на информация за ролята на дара в българо-виетнамските дипломатически взаимоотношения.

Проучването на д-р Е. Водинчар ще бъде отпечатано в сборник с доклади от Международна научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“.