Сградата на „Двореца“ в София е в критично състояние и има двойна собственост – от една страна – Министерството на културата с Националната галерия, от друга – Българската академия на науките с Националния етнографски музей и институт към БАН и това създава казуси от гледна точка на административното управление на сградата. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в отговор на въпрос на народния представител Тома Биков (ГЕРБ) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите.
Тома Биков попита кога ще бъде изяснена собствеността на сградата, в която се помещават Националният етнографски музей и филиала на Националната галерия – „Двореца“, предвид нуждата от такъв и факта, че липсата на ясна собственост е пречка да се ремонтира тази „емблематична сграда“.
Милошев отбеляза, че Министерството вече работи по въпроса, но не може да поеме конкретен срок за приключване на процедурата по изчистване на документите за собственост, тъй като решението не зависи единствено от Министерството на културата. По думите му обаче чувствителността на темата и упоритостта на администрацията дават основание да се очаква, че въпросът за получаването на актуален документ за собственост ще бъде решен сравнително бързо.
„Аз смятам, че при добро желание и липсата на такъв документ не би била пречка, за да се направят необходимите ремонти. Категорично го казвам това“, каза Милошев.
Според него казусът с Двореца в центъра на София, който е свързан с националната история и представлява недвижимо културно наследство, поставя по-общия въпрос за капиталовото планиране и управлението на капиталовите ресурси в културата.
„Не бих искал да бъда в ситуацията на министъра, който констатира, но наистина въпросът за това, което се вижда пред нас – течащия покрив не само на Двореца, течащия покрив на Националния исторически музей, течащия покрив на Националната библиотека – с очите си видях легените и кофите, които се редят непременно при най-тежките дъждове. Това са казуси, по които работим усилено“, каза той.
Комисията по културата и медиите провежда заседание в сградата на Народното събрание. На снимката: министърът на културата Евтим Милошев. Снимка: Минко Чернев/БТА (БА)
Милошев посочи, че Министерството търси начин управлението на ресурса да намери „най-правното решение“, като работи по създаването на административни и нормативни предпоставки за вземането на дългосрочни и принципни решения. Той определи това като приоритетна тема за Министерството на културата.
Министърът отбеляза, че част от проблемите на културната инфраструктура са известни от години и често получават обществено внимание едва след като бъдат отразени от медиите. Той даде за пример гробницата в Александрово, както и други обекти, чието състояние е проблем от години или десетилетия.
По думите му още преди публичното обсъждане на проблема с гробницата в Александрово Министерството е започнало работа по осигуряването на адекватна електрическа система, която да осигури необходимите условия за опазването на обекта. Той обясни, че става дума за мерки, свързани с контрола на микросредата, влагата и микроклимата.
Милошев подчерта, че тези казуси поставят „много по-глобален въпрос“ за материално-техническото състояние на всички културни институти.
Доц. д-р Пламен Славов допълни, че преди години в „Двореца“ е извършен скъп ремонт на стойност няколко милиона лева, чиито резултати впоследствие са били компрометирани. Това обстоятелство също трябва да бъде взето предвид при обсъждането на причините за сегашното състояние на сградата, посочи той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с покривната конструкция, но не само с нея.
Той уточни, че по този казус особена роля играе и областният управител на област София, с когото са в постоянен диалог, за да може възможно най-бързо да бъде актуализиран актът за собственост. По думите му именно административно-правният въпрос е проблемът, който трябва да бъде решен, но той „по никакъв начин“ не би трябвало да възпрепятства действията по опазването на „Двореца“ като паметник на недвижимото културно наследство. Той определи сградата като „наистина забележителен паметник на недвижимото културно наследство“ и подчерта необходимостта от действия за нейното опазване.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) празнува своя 120-годишен юбилей през 2026 г. с мащабна културна програма. Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие.
От септември до края на 2026 г. посетителите ще могат да се насладят на разнообразни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
В контекста на юбилея Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) обявява участието си в тазгодишното издание на КвАРТал Фестивал: Бъдещето на стария град.
Всички събития в програмата на ИЕФЕМ-БАН са достъпни срещу заплащане на входен билет на касата на Националния етнографски музей.
18 септември 2026 г. (петък) Исторически тур: „Княжеският дворец – дух и архитектура“ Начален час: 18:00 ч. Продължителност: 1 ч. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: доц. д-р Петко Христов Анотация: Обиколката в Княжеския дворец, където се намират в момента Националния етнографски музей и Националната художествена галерия цели да запознае участниците в Квартал Фестивал с важните за българската история моменти и емблематични места и архитектурни елементи в сградата.
19 септември 2026 г. (събота) „120 години – 120 минути в НЕМ“ – Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможността да се насладят на едно истинско пътешествие във времето и пространството, опознавайки традициите, обичаите и бита на българите от различни епохи и региони. Свободният вход за музея важи от 10 ч. до 12 ч. в събота (19.09) и неделя (20.09)
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: д-р арх. Мирелла Кафкова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Лекцията „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ разкрива вековните знания за работа с дървения материал – от избора на правилното дърво и точния момент за сеч до майсторската му обработка със специфични занаятчийски инструменти. Едно научнопопулярно пътешествие из традиционното майсторство, което разкрива кой и как превръща дървесината в устойчив и дълготраен архитектурен елемент.
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Архитектурна среда и памет: където материалното наследство среща живия занаят“ Начален час: 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Ирина Аргирова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията ще разкрие, чрез примери, неразривната връзка между архитектурната среда и застрашените от изчезване строителни занаяти, които са я създали. Загубата на тези традиционни умения, част от нематериалното наследство обрича материалното културно наследство на разруха, тъй като поддържането на автентичния вид е невъзможно без уменията на носителя им – майстора. Чрез съхраняването на живото знание ние не просто можем да запазим старите сгради, а да съхраним неповторимия дух и идентичност на мястото.
19 септември 2026 г. (събота) Семейна работилница: „Хлябът, който ни събира“ Начални часове: 12:00 ч. и 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 15 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Мария Боянова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Събитието ще пренесе възрастни и деца назад във времето, за да ги запознае с ролята на хляба в делника и празника на нашите предци. Ще поговорим за житните култури у българите и преработката им до брашно в миналото, за пособията, използвани в процеса, и поводите за приготвяне на квасен и безквасен хляб. Как европейски пътешественици в Османската империя са описали хляба в българското село и каква символика откриваме в украсата на обредните хлябове от традиционния период? Заповядайте при нас, за да потърсим отговор на тези любопитни въпроси. В практическата част от заниманието ще измесим собствени хлебчета по образци от Софийско, които ще хапнем в уютната обстановка на Националния етнографски музей.
20 септември 2026 г. (неделя) Лекция: „Грънчарството в Троян – жива традиция или застрашен занаят?“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Женя Георгиева, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията разглежда съвременното състояние на троянската керамична традиция и предизвикателствата, свързани с нейното опазване в контекста на критериите на ЮНЕСКО и Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Фокусът е върху необходимостта от разграничаване на керамиката като чисто производствена/занаятчийска практика и троянската „шарка“ като специфична, декоративна система, а също така и върху превръщането на занаята от основен поминък и семейна традиция в масов пазарен сувенир, прекъсвайки приемствеността между поколенията и застрашавайки от изчезване деликатния баланс между наследената технология и локалната естетика.
20 септември 2026 г. (неделя) Семейна работилница: Код: Шевица – Творческо ателие за създаване на музеен паспорт на шевица от Софийско. Начален час: 12:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Десислава Васова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Квартал фестивал ни среща с историите на града и неговите места. В Етнографския музей ви каним да направите още една крачка към опознаването на местното наследство, като създадете паспорт на шевица от Софийско – рисунка и кратко описание на традиционен мотив, вдъхновен от богатството на софийската везбена традиция. По време на ателието ще се запознаете с характерни шевици от Софийския край и ще изработите свой музеен паспорт, който да отнесете със себе си.
Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
Необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет.
Един от знаковите паметници на културата в центъра на София е застрашен от все по-сериозни щети. Бившият Царски дворец, в който днес се помещават Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, се нуждае от спешна реставрация, но началото на ремонта е блокирано заради липсата на актуален акт за държавна собственост.
От Националния етнографски музей сигнализират за редица проблеми по сградата – падащи мазилки, олющена боя, течове от покрива и неизправности в канализацията. Състоянието ѝ поражда притеснения както за хората, които работят и я посещават, така и за музейните експонати, съхранявани вътре.
От музея обясняват, че необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет след политическите промени в края на 40-те и началото на 50-те години. През 1953 г. с решение на правителството в бившия дворец са настанени Етнографският музей и Художествената галерия.
Проблемите със състоянието на сградата също не са от днес. Още експертната комисия, която я обследва преди настаняването на музея, установява редица нередности, част от които остават нерешени и до днес.
През последните две десетилетия различни ръководства на музея многократно са сигнализирали институциите.
„Сигнали са подавани може би през последните 20 години от немалко от предишните директори на музея към различни институции – към Министерството на културата, към Столичната община, но до момента нямаме отговор, който да ни задоволява“, обясни гл. ас. д-р Божидар Първанов, който е заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
Опасенията са, че без бърза намеса част от пораженията могат да станат необратими. Според Първанов е необходимо институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство, да предприемат незабавни действия. Той посочи Министерството на културата и най-вече Министерския съвет като фактически собственик на сградата, която е публична държавна собственост и паметник на културата с национално значение.
От Министерството на културата заявиха пред NOVA, че изготвянето на проект за консервация, реставрация и адаптация, както и осигуряването на необходимото финансиране, са свързани с издаването на актуален акт за държавна собственост.
Още през 2023 г. ведомството е поискало такъв документ от областния управител, но няма данни процедурата да е приключила. Затова Министерството на културата съобщава, че започва процеса отново.
Въпреки натрупаните през годините проблеми специалистите смятат, че все още не е късно един от символите на българската история да бъде съхранен.
„Все още има шанс сградата да бъде запазена в нейната цялост или в много голяма степен в автентичния си вид“, посочи Първанов. Според него обаче са необходими спешни консервационни и реставрационни дейности, на първо място по покрива и подпокривните пространства. Необходимо е също подробно обследване на фасадата и основите на двореца.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей настояват Министерският съвет и Министерството на културата да ускорят необходимите административни процедури, за да може да започне реалното спасяване и реставриране на историческата сграда.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Падаща мазилка, течове в основите и блокиран ремонт заради неуредена собственост заплашват една от най-ценните исторически сгради в София.
Царският дворец в центъра на столицата – паметник на културата, символ на Третата българска държава и дом на Националната галерия и Националния етнографски музей – се намира в окаяно състояние, а спешният му ремонт е блокиран не толкова от липсата на средства, колкото от липсата на административно решение за собствеността на сградата, предаде репортер на БГНЕС.
Падаща мазилка, опасна за посетителите, течащи отходни тръби в основите и проблеми с покрива са само част от щетите, които чакат решение от години. За да започне същинският ремонт и да бъде осигурено финансиране, първо трябва да бъде издаден акт, който да уреди съвместното ползване и собствеността на сградата – процедура, зависеща от няколко държавни институции.
„Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден“, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Историята на проблема започва още през 1953 г., когато с решение на Министерския съвет Националната галерия и Националният етнографски музей са настанени в Царския дворец. Оттогава двете институции работят в сградата, но въпросът с административното уреждане на собствеността така и не е решен.
По думите на доц. Маева, тъй като сградата е собственост на Министерския съвет, е необходимо негово решение, но в процедурата трябва да участват още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областният управител на София.
„Сами си давате сметка, че става въпрос за много институции, които трябва да се включат в решаването на този проблем“, посочи тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Междувременно състоянието на сградата се влошава.
„Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда“, каза директорът на Института за етнология и фолклористика.
Според нея именно липсата на нотариален акт е попречила на музея да кандидатства успешно за финансиране.
„До сега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ“, обясни доц. Маева.
Тя уточни, че вече има изготвени и одобрени проекти за отоплението и покрива на сградата, преминали през необходимите институции. Те обаче не могат да бъдат реализирани без уреждане на собствеността.
На въпрос коя институция трябва да поеме инициативата, доц. Маева посочи Министерството на културата.
„Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо“, заяви тя.
По думите ѝ министърът е информиран за състоянието на двореца и знае, че проблемът е преди всичко административен, а не финансов.
Ситуацията е особено болезнена за Националния етнографски музей, който тази година отбелязва 120 години от създаването си. Институцията подготвя постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не отговаря на необходимите условия.
„Ние сме в тази ситуация да нарушаваме изискванията на Министерството на културата, защото не можем да изпълним самия план за постоянна експозиция поради липса на една ремонтирана сграда“, посочи доц. Маева.
Тя предупреди, че продължаващото влошаване на състоянието на двореца създава риск не само за посетителите, но и за културното наследство, което се съхранява в него.
Царският дворец не е просто музейна сграда, подчерта директорът на Института за етнология и фолклористика.
„Тази сграда не е само паметник на културата, тя е паметник на българската история. Знаете, че в мазето на тази сграда е съден и е лежал Васил Левски. Тази сграда е символ на Третата българска държава, символ на историята, на традициите, а самата тя като архитектура е нещо много ценно за София и за гражданите на столицата“, каза тя.
Призивът ѝ е отправен директно към държавното ръководство.
„Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата“, заяви доц. д-р Мила Маева пред БГНЕС.
Докато институциите координират решенията си и чакат административният възел да бъде развързан, една от най-разпознаваемите исторически сгради на София продължава да се руши – в сърцето на столицата и буквално срещу Министерския съвет.
