В предаването „Портал към световете“ по телевизия „България 24“ гл. ас. д-р Стамен Кънев и гл. ас. д-р Илия Вълев представиха основните предстоящи събития в програмата по случай 120-годишния юбилей на музея, както и митологичните представи за небето и звездите.
Експозицията „Звездното небе – митология и наука“ описва развитието на астрономическото познание по българските земи. Проследява устрема на България към Космоса. Представя по увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос.
В изложбата се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
На 17 октомври светът отбеляза Международният ден на нематериалното културно наследство.
Денят е обявен през 2023 г. по време на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО с цел да насочи общественото внимание към значението на нематериалното културно наследство за съхраняването на културното многообразие и идентичността на общностите по света.
Нематериалното културно наследство представлява съкровищница от живи традиции, обичаи и знания, които се предават от поколение на поколение. То включва не само народните песни и танци, ритуалите и празниците, но и устните предания, легендите, приказките, както и традиционните занаяти и умения, които са част от идентичността на дадена общност. Съществува и се развива чрез хората, които го практикуват, пазят и предават нататък.
Националният етнографски музей вече 120 години събира, съхранява и популяризира както нематериалното, така и материалното културно наследство. В колекциите на музея се съхраняват хиляди уникални предмети от бита, традиционни носии, занаятчийски инструменти, домашни уреди и други артефакти, които разкриват историята на ежедневието на българите през вековете.
Наред с това, институцията активно работи за документиране и съхраняване на нематериалното наследство – народните песни и танци, обредите и празниците, устните предания и традиционните умения, които се предават от поколение на поколение. Специализираните и научно-популярни издания на музея допълват експозициите, като предоставят задълбочена информация и научни изследвания на широката публика и научната общност.
Образователните програми на Националния етнографски музей са ключов елемент от неговата дейност. Те са насочени към различни възрастови групи и имат за цел да разпространяват знанието, което институцията притежава.
Във връзка с отбелязването на Международния ден на нематериалното културно наследство напомняме, че под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ всеки уикенд през октомври от 10:00 ч. до 12:00 ч. музеят обявява вход свободен. Заповядайте и се докоснете до съкровищата, които представяме в нашите експозиции: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ „Общество, спорт и интеграция“ „Звездното небе – митология и наука“
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) празнува своя 120-годишен юбилей през 2026 г. с мащабна културна програма. Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие.
От септември до края на 2026 г. посетителите ще могат да се насладят на разнообразни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
В контекста на юбилея Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) обявява участието си в тазгодишното издание на КвАРТал Фестивал: Бъдещето на стария град.
Всички събития в програмата на ИЕФЕМ-БАН са достъпни срещу заплащане на входен билет на касата на Националния етнографски музей.
18 септември 2026 г. (петък) Исторически тур: „Княжеският дворец – дух и архитектура“ Начален час: 18:00 ч. Продължителност: 1 ч. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: доц. д-р Петко Христов Анотация: Обиколката в Княжеския дворец, където се намират в момента Националния етнографски музей и Националната художествена галерия цели да запознае участниците в Квартал Фестивал с важните за българската история моменти и емблематични места и архитектурни елементи в сградата.
19 септември 2026 г. (събота) „120 години – 120 минути в НЕМ“ – Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможността да се насладят на едно истинско пътешествие във времето и пространството, опознавайки традициите, обичаите и бита на българите от различни епохи и региони. Свободният вход за музея важи от 10 ч. до 12 ч. в събота (19.09) и неделя (20.09)
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: д-р арх. Мирелла Кафкова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Лекцията „Изчезващи строителни занаяти – традиционно дърводелство“ разкрива вековните знания за работа с дървения материал – от избора на правилното дърво и точния момент за сеч до майсторската му обработка със специфични занаятчийски инструменти. Едно научнопопулярно пътешествие из традиционното майсторство, което разкрива кой и как превръща дървесината в устойчив и дълготраен архитектурен елемент.
19 септември 2026 г. (събота) Лекция: „Архитектурна среда и памет: където материалното наследство среща живия занаят“ Начален час: 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Ирина Аргирова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията ще разкрие, чрез примери, неразривната връзка между архитектурната среда и застрашените от изчезване строителни занаяти, които са я създали. Загубата на тези традиционни умения, част от нематериалното наследство обрича материалното културно наследство на разруха, тъй като поддържането на автентичния вид е невъзможно без уменията на носителя им – майстора. Чрез съхраняването на живото знание ние не просто можем да запазим старите сгради, а да съхраним неповторимия дух и идентичност на мястото.
19 септември 2026 г. (събота) Семейна работилница: „Хлябът, който ни събира“ Начални часове: 12:00 ч. и 15:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 15 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Мария Боянова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Събитието ще пренесе възрастни и деца назад във времето, за да ги запознае с ролята на хляба в делника и празника на нашите предци. Ще поговорим за житните култури у българите и преработката им до брашно в миналото, за пособията, използвани в процеса, и поводите за приготвяне на квасен и безквасен хляб. Как европейски пътешественици в Османската империя са описали хляба в българското село и каква символика откриваме в украсата на обредните хлябове от традиционния период? Заповядайте при нас, за да потърсим отговор на тези любопитни въпроси. В практическата част от заниманието ще измесим собствени хлебчета по образци от Софийско, които ще хапнем в уютната обстановка на Националния етнографски музей.
20 септември 2026 г. (неделя) Лекция: „Грънчарството в Троян – жива традиция или застрашен занаят?“ Начален час: 14:00 ч. Продължителност: 1 ч. С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Женя Георгиева, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Презентацията разглежда съвременното състояние на троянската керамична традиция и предизвикателствата, свързани с нейното опазване в контекста на критериите на ЮНЕСКО и Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Фокусът е върху необходимостта от разграничаване на керамиката като чисто производствена/занаятчийска практика и троянската „шарка“ като специфична, декоративна система, а също така и върху превръщането на занаята от основен поминък и семейна традиция в масов пазарен сувенир, прекъсвайки приемствеността между поколенията и застрашавайки от изчезване деликатния баланс между наследената технология и локалната естетика.
20 септември 2026 г. (неделя) Семейна работилница: Код: Шевица – Творческо ателие за създаване на музеен паспорт на шевица от Софийско. Начален час: 12:00 ч. Продължителност: 1 ч. и 30 мин. Максимален брой участници – 20 души С предварително записване на тел. 0879807947 Водещ: Десислава Васова, ИЕФЕМ – БАН Анотация: Квартал фестивал ни среща с историите на града и неговите места. В Етнографския музей ви каним да направите още една крачка към опознаването на местното наследство, като създадете паспорт на шевица от Софийско – рисунка и кратко описание на традиционен мотив, вдъхновен от богатството на софийската везбена традиция. По време на ателието ще се запознаете с характерни шевици от Софийския край и ще изработите свой музеен паспорт, който да отнесете със себе си.
През 2026 г. Националният етнографски музей отбелязва своя 120-годишен юбилей с богата програма.
Интервю на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
От септември до края на годината посетителите ще могат да видят различни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, сподели пред Радио София доц. д-р Мила Маева – директор на Националния етнографски музей и директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
“120 години Национален етнографски музей ни напомня за историята на музея, за хилядите, стотиците изследователи, музейни работници, реставратори, събирачи, които през годините са работили много активно, за да обогатят нашата колекция и нашия фонд. Но тази година за нас е не само един радостен повод, не само повод за равносметка, но и за отговор на въпроса каква е ролята на Етнографския музей днес. Защото да, ние имаме богата колекция, наша отговорност е да я съхраняваме, но наша задача е да я представим съвременно, разбираемо на хората днес“, обясни доц. Маева.
Като част от програмата за годишнината на Националния етнографски музей, през септември екипът ще представи новата визия и лого на музея.
“В съвременността много трудно е да представим миналото по традиционния начин. С тази цел се обърнахме към графици, които да представят нашите идеи и мисля, че съвременната ни визия, новата ни визия, новото ни лого много добре кореспондира с това. То е много изчистено, много ясно, много разпознаваемо. И целта е да не говорим на визуалния език на миналото, а именно чрез елементи от традиционната култура да ги представим на разпознаваем съвременен език, т.е. да представим традиционната култура на визуалния език на съвременния човек. И с тази връзка се надяваме Етнографския музей да стане по-разпознаваем за публиките“, посочи доц.д-р Мила Маева.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към честването на годишнината, което ще продължи поне до края на годината.
През месец октомври са предвидени кураторски беседи и различни инициативи. В кампания “Първите 120“ – първите 120 посетители ще получат подаръци. За същия месец е предвидена и изложбата “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”.
През ноември посетителите могат да видят гостуваща изложба “Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“, както и да участват в представяне на каталог, посветен на художниците на музея.
През декември предстои изложбата “Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; “Нощ в музея“ (вечерна беседа); “Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание).
“Работим и на националните празници, на официалните празници, така че се надявам колекциите ни да привлекат още повече посетители. Има една идея, която се надяваме в бъдеще да успеем да я реализираме, да работим безпочивен ден, както се случва с някои музеи в други части на Европа“, каза доц. д-р Мила Маева.
Тя добави, че всички посетители на Националния етнографски музей могат да се включат в кураторски беседи. Целта е да научат повече за отделните предмети в изложбите.
Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева.
