Сградата на „Двореца“ е в критично състояние, МК работи по въпроса

Сградата на „Двореца“ е в критично състояние, МК работи по въпроса

Сградата на „Двореца“ в София е в критично състояние и има двойна собственост – от една страна – Министерството на културата с Националната галерия, от друга – Българската академия на науките с Националния етнографски музей и институт към БАН и това създава казуси от гледна точка на административното управление на сградата. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в отговор на въпрос на народния представител Тома Биков (ГЕРБ) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите.

Тома Биков попита кога ще бъде изяснена собствеността на сградата, в която се помещават Националният етнографски музей и филиала на Националната галерия – „Двореца“, предвид нуждата от такъв и факта, че липсата на ясна собственост е пречка да се ремонтира тази „емблематична сграда“. 

Милошев отбеляза, че Министерството вече работи по въпроса, но не може да поеме конкретен срок за приключване на процедурата по изчистване на документите за собственост, тъй като решението не зависи единствено от Министерството на културата. По думите му обаче чувствителността на темата и упоритостта на администрацията дават основание да се очаква, че въпросът за получаването на актуален документ за собственост ще бъде решен сравнително бързо.

„Аз смятам, че при добро желание и липсата на такъв документ не би била пречка, за да се направят необходимите ремонти. Категорично го казвам това“, каза Милошев.

Според него казусът с Двореца в центъра на София, който е свързан с националната история и представлява недвижимо културно наследство, поставя по-общия въпрос за капиталовото планиране и управлението на капиталовите ресурси в културата.

„Не бих искал да бъда в ситуацията на министъра, който констатира, но наистина въпросът за това, което се вижда пред нас – течащия покрив не само на Двореца, течащия покрив на Националния исторически музей, течащия покрив на Националната библиотека – с очите си видях легените и кофите, които се редят непременно при най-тежките дъждове. Това са казуси, по които работим усилено“, каза той.

Комисията по културата и медиите провежда заседание в сградата на Народното събрание. На снимката: министърът на културата Евтим Милошев. Снимка: Минко Чернев/БТА (БА)

Милошев посочи, че Министерството търси начин управлението на ресурса да намери „най-правното решение“, като работи по създаването на административни и нормативни предпоставки за вземането на дългосрочни и принципни решения. Той определи това като приоритетна тема за Министерството на културата.

Министърът отбеляза, че част от проблемите на културната инфраструктура са известни от години и често получават обществено внимание едва след като бъдат отразени от медиите. Той даде за пример гробницата в Александрово, както и други обекти, чието състояние е проблем от години или десетилетия.

По думите му още преди публичното обсъждане на проблема с гробницата в Александрово Министерството е започнало работа по осигуряването на адекватна електрическа система, която да осигури необходимите условия за опазването на обекта. Той обясни, че става дума за мерки, свързани с контрола на микросредата, влагата и микроклимата.

Милошев подчерта, че тези казуси поставят „много по-глобален въпрос“ за материално-техническото състояние на всички културни институти.

Доц. д-р Пламен Славов допълни, че преди години в „Двореца“ е извършен скъп ремонт на стойност няколко милиона лева, чиито резултати впоследствие са били компрометирани. Това обстоятелство също трябва да бъде взето предвид при обсъждането на причините за сегашното състояние на сградата, посочи той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с покривната конструкция, но не само с нея.

Той уточни, че по този казус особена роля играе и областният управител на област София, с когото са в постоянен диалог, за да може възможно най-бързо да бъде актуализиран актът за собственост. По думите му именно административно-правният въпрос е проблемът, който трябва да бъде решен, но той „по никакъв начин“ не би трябвало да възпрепятства действията по опазването на „Двореца“ като паметник на недвижимото културно наследство. Той определи сградата като „наистина забележителен паметник на недвижимото културно наследство“ и подчерта необходимостта от действия за нейното опазване.

Източник: БТА

Каталогът „Звездното небе – митология и наука“ бе представен (БТА)

Каталогът „Звездното небе – митология и наука“ бе представен (БТА)

Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).

Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.

„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.

От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев

„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.

„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.

„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.

гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев

Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.

„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.

Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.

„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.

От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев

Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.

Източник: БТА
Снимки: екип на Националния етнографски музей

НЕМ е в интерактивната карта „БГ Музеи“

НЕМ е в интерактивната карта „БГ Музеи“

Българската телеграфна агенция създаде интерактивна карта и платформа за новини от музеите в България. Тя е разработена от националния системен интегратор „Информационно обслужване“.

Платформата предлага информации от репортерите и кореспондентите на БТА за културните календари и събития на над 170 музея в страната. Първоначално са включени музеите от регистъра на Министерството на културата. Структурата и съдържанието на платформата ще се допълват постоянно с новини и материали в текст, снимки и видео.

Съдържанието на интерактивната карта е организирано по области и населени места. За всеки от музеите е предоставена информация за адреса му, работно време, хипервръзка към интернет страницата му.

В специално създадената секция на платформата на БТА, посветена на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН), посетителите ще могат да се запознаят с най-актуалните новини, свързани с дейността на музея и института. Това включва информация за предстоящи и текущи изложби, представяния на нови книги и издания, както и подробности за научни проекти, конференции и други инициативи.

За да сте винаги информирани за всичко, което се случва в Националния етнографски музей, следете редовно както платформата на БТА, така и официалния уебсайт на музея. Там ще откриете актуална програма, информация за работно време, цени на билети и всички необходими детайли за вашето посещение.

Интерактивната карта на БТА е значим напредък в усилията за разширяване на достъпността и популяризирането на българското културно наследство, като същевременно предоставя на широката общественост ценен информационен и културен ресурс.

Източник: БТА

В края на юли родопското село Равногор чества стария обичай „изпращане на набора” с нова визия „младежки вечери”

В края на юли родопското село Равногор чества стария обичай „изпращане на набора” с нова визия „младежки вечери”

Смятаме, че „традициите не са това, което бяха”, но гл. ас. д-р Илия Вълев от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доказва, че изразът е двусмислен, когато проследим динамиката на развитие на българските празнични традиции и обичаи, които търпят промени в резултат на политически, икономически, социални и културни процеси в отминалия век и днес. Типичен е случаят с обичая „Изпращане на набора”, който се е празнувал в цяла България, а днес под името „Младежки вечери” е част от празничната традиция на родопското село Равногор.

След Освобождението (1878 г.) в страната се създава военната повинност. Тя задължава всеки годен за военна служба младеж при навършване на определена възраст да се зачисли в редовете на българската войска. Целта е държавата да подготви бъдещи войници, които да защитават нейния суверенитет и цялост, да формират чувство за дълг, чест и отговорност към себе си и другите. С въвеждането на наборната военна служба сериозно се променя личният, семейният и общественият светоглед. Отбиването на военна служба се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови обичаи.

Такъв нов обичай в следосвобожденския празничен календар е „Изпращането на набора”, който е културно явление с масов и обществен характер. С възникването в края на XIX в., той се свързва единствено с момента на влизането на българските младежи в казармата и демонстрира значението на военната служба в обществения живот на страната, стимулира изграждането на ценности у младите. В село Равногор обичаят присъства осезателно в местния празнично-обреден календар и днес. След отменянето на наборната военна служба, обичаят не изчезва, а се развива. Равногор е единственото селище в България, което продължава да „изпраща набори”, но в по-различна форма. Празникът на местно ниво има три условни етапа на съществуване: монархически, социалистически и съвременен.

Ето как местната народна памет описва обичая по изпращането на равногорските младежи в казармата: „В миналото, когато са ходили на войниклък, младежите от селото са били изпращани от своите близки, роднини и приятели под звуците на гайда. Играели са кръшни хора, а майките, бабите и момичетата са кичели със здравец и уханно цвете своите синове, внуци и приятели с пожелание за лека служба, за сполука и да се завърнат живи и здрави вкъщи. По-възрастните мъже гърмели с пушки, девойките с трепет се захващали за хорото до своя любим, а народният певец възпявал майките, мъжко родили, войник изпратили”.

При социализма и след него празникът се обогатява откъм обредност и символи. Появява се интересна и натоварена с изключителна символика практика в средата на XX в. – момичетата от набора шият знаме, на което извезват годината на изпращания набор и името на селото. Знамето в деня на изпращането се предава на изявен младеж от набора, който го пази, а останалите от същия набор, коленичейки и целувайки знамето, дават обещание пред родители и пред цялата местна общественост, че ще бъдат „верни, себеотдадени и старателни както в овладяването на военното дело, така и във воденето на добър семеен и трудов живот след уволняването от казармата”. Знамето се прибира и се изнася само при бъдещи евентуални срещи на набора. Днес също се прави знаме, но от местна жена, вещица в шиенето. Когато е готово, кани младежите и девойките от набора в дома си и го предава. Това е традиционна практика, съпътствана с почерпка и с изиграване на няколко хора.

Обиколка на историческите и природни забележителности в землището на село Равногор, 2013 г. Снимка: Илия Вълев  

От 50-те години на миналия век обичаят прераства в тридневен празник на селото, чакан с нетърпение от жителите, които разказват: „Това са три дни празници, три дни веселби и хора, които са предшествани от един месец подготовка, един месец вълнение и цяла година чакане да дойде денят”; „И преди, когато имаше казарма, и сега за Набора тук в село се събират близки и познати от цяла България. Идват си дори от чужбина.”; „Това е времето, в което цялото село се пълни до краен предел и всяка къща свети”. „Изпращането на набора” или както днес го наричаме „Младежките вечери” са най-хубавите дни за равногорци. Събираме се от близо и далеч и целият площад се пълни с хора.

Празникът става значима традиция с определено място в празничния календар на селото – последните петък, събота и неделя на юли, „когато учениците са завършили, рано е за прибирането на реколтата и не са започнали традиционните новобрански вечери, които бяха през август и септември… Сега няма новобрански вечери, но младежите през август отиват по чужбина, по морето, преди университета и краят на юли е най-удобното време за „Младежките вечери”. Подготовката за празника започва по-рано от завършващите наборници, подпомогнати от родители, близки, роднини, приятели. Намират спонсори, които подкрепят финансово и организационно „Младежките вечери”. Обичаят има официална част, която преминава по сценарий с водещ и неформална част, която протича свободно според обстоятелствата. Формалната част се спазва в деня на откриването на тридневните празници, а останалото е елемент от неписаната традиция, която търпи промени и развитие. По време на празника младите от набора правят поход и обикалят землището на селото, посещават исторически паметници, природни забележителности и местности. Правят снимки за спомен със знамето на набора и с националния флаг, играят хора, разказват случки от училищните години. Някои набори посаждат дръвче, посветено на техния набор, играят приятелски футболен мач.

В деня на откриване на празниците младежите се обличат с официални облекла, като ризата е в един цвят, а панталонът е тъмен. Официално е облеклото и на девойките без изискване за еднаквост. Едно момче и едно-две момичета от набора се обличат в носии и поемат националния флаг, предаване и приемане на знамето на набора. След откриването на тържеството повеждат „хорото на донаборниците”, сега на младежите. Късно следобед в първия ден цялото село се събира на украсения с балони и цветни ленти площад. Под звуците на гайда или музика младежите, придружени от своите майки и последвани от девойките от набора се строяват на централно място на площада. Напред излиза младежът в народна носия с националния флаг, а момичето с носията носи знамето на набора заедно с кмета и други официални лица. Водещата, която е момиче от набора, приветства присъстващите с добре дошли и представя историята на обичая. След 1990 г. при откриването на празниците присъства и местният свещеник, който отслужва водосвет и благославя.

Източник: БТА

„Звездното небе – митология и наука“ – специално интервю за БТА

„Звездното небе – митология и наука“ – специално интервю за БТА

Много са митовете в българския фолклор, свързани с Космоса. Това казва пред БТА кураторът Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Експозицията е разположена в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г. 

Идеята за нея тръгва от първия планетарен апарат в България, конструиран през 1962 г от арх. Милко Миланов и показан в Димитровград, в първия планетариум в България. „Идеята ни беше този апарат да дойде в София и да го видят колко се може повече хора“, казва Вълев и уточнява, че с тази експозиция апаратът за първи път излиза от родния си Димитровград. Посетителите могат да чуят и разказа от първи лице на първия уредник на димитровградския планетариум. 

ИЗЛОЖБАТА

„Звездното небе – митология и наука“, разказва за астрономическите познания по българските земи и митологичните вярвания на българите за звездното небе, за звездите, планетите, Слънцето, Луната. 

Изложбата е разделена на няколко части и обхваща девет зали. Първите две разказват за астрономическите познания от древността до наши дни, като се засягат древните астрономически обсерватории, първите писмени източници, които съдържат астрономически познания, и се стига до научните институти, които се занимават професионално с астрономия.

Следващите пет зали разглеждат космически обекти, започвайки със Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения, всички планети – познати и непознати от Древността до наши дни. „Засягаме съзвездията и звездите и дълбокия космос. На практика – всички тези обекти, разгледани от научна гледна точка и от вярванията на българите за тези обекти“, разказва Вълев.

„Един от акцентите в нашата изложба е рубриката „В безтегловност“, където представяме устрема на България към космическото пространство. Ние сме третата страна, която произвежда космическа храна и сред експонатите могат да се видят интересните храни като боза, таратор, дори сладолед, боб, сарми, всякакви плодове, сирене. Разбира се, засягаме и това, че България е първата страна, която произвежда и космическа оранжерия, която в Космоса може да отглежда от семе до семе различни растения. Това също е повод за национална гордост. Имаме и двама космонавти, изпратени в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. В тази рубрика представяме и космическия глас на Валя Балканска“, разказва кураторът.

Посетителите могат да чуят и гласа на Елисавета Багряна, която два пъти се е срещала с Халеевата комета. В записа е представен разказът с нейния глас, както и стихотворението й, посветено на Халеевата комета, изрецитирано от нея. По думите на куратора много любопитен акцент е и колекция от книги, издадени от XIX век до наши дни.

Вълев отбелязва, че предпоследната зала в изложбата е звездната зала. В нея се представя филм със зрелищни картини и космическа музика, която представя в ретроспективен поглед развитието на човечеството от наземните, любителски наблюдения към Космоса, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическото изследване с космически сонди, с изстрелване на пилотирани кораби в Космоса. „Имаме и нещо като творческа зала, където призоваваме всеки наш посетител да запише някакво космическо послание“, отбелязва кураторът. Той уточнява, че екипът ще направи опит да изпрати част от тези послания в Космоса. 

Изложбата включва и интерактивни елементи. Един от тях акцентира върху разликата между астрономията и астрологията. В друга зала пък може да се научи повече за първите астрономи в България. Зад едно от капачетата е името на Петър Витанов – първият в историята ни астроном по образование, който е завършил в Малта. „Той се води първият образован астроном у нас. А Йордан Ковачев е първият етнолог астроном на практика, защото е направил страхотно изследване „Народна астрономия и метеорология“ и до ден-днешен много се цитира. Ние също стъпваме на него“ разказва Вълев.

КОСМОСЪТ В НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ

Илия Вълев разказва, че митовете в българския фолклор, свързани с Космоса са много. Така например Слънцето като като най-яркото небесно светило е представяно като юнак, силен мъж, който живее много далеч – там, където човек не може да стъпи. Представя се като свръхестествено човешко същество, което не може да се ожени. „Той иска да се ожени, но не може, защото ще се народят много слънца и ще изгорят Земята. Но пък има майка, която е много грижовна и всяка вечер го посреща с огромна трапеза“, разказва кураторът.

Той отбелязва, че Луната също присъства в много митологични вярвания. Тя пък често се представя като крава, която магьосници свалят от небосвода, за да може да бъде издоена и да правят магия с това мляко – умното мляко. Кометите също са представени по много особен начин. Въпреки, че са много красиви, кометите обикновено носят нещастие според вярванията на българите, обяснява Вълев.

Млечният път в нашите приказки присъства като кумова слама. В една приказка е представен кумът като най-уважавания човек в семейството. Той е духовният баща на семейството и не се краде от него. Кумовата слама напомня как един кумец е откраднат от кума си слама, за да нахрани животните си, разказва Вълев.

В нашия фолклор, оказа се, че само две планети имат имена – чисто народни. Вечерницата и Зорницата са названията на Венера, а Лъжекерванка се припознава като Юпитер, защото е най-ярката след Венера. Но понякога и Марс се припознава като Лъжекерванка, защото в противостояние, когато е най-ярка, става по-ярка и от Юпитер. Името идва от там, че легенда разказва, че един керван се е объркал въз основа на този изгрев – на Юпитер или на Марс и тръгнал по-рано, много преди зазоряване. Объркал пътя и се загубил, обяснява той. 

Както БТА писа, експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.

Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите.

Източник: БТА