На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.
Събитието има своята предистория.
През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.
Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.
„Славки приказки“ за студенти в музея
В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.
Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.
Филантропията е дума, която днес рядко присъства в нашия речник. Въпреки това, тя идеално описва г-жа Антоанета Кюрзи, която наскоро направи значимо дарение на Националния етнографски музей. Тя предостави невероятна колекция от пощенски картички и пликове, събирани в продължение на десетилетия от нея и нейния вече покоен съпруг.
Колекцията е разделена на две основни части: български пощенски картички от края на XIX в. до 40-те години на XX в. и картички от района на Ница и Лазурния бряг във Франция, предимно от втората половина на XX век. Сред особено ценните експонати са стари банкноти на златни и сребърни български левове. Дарението включва също така сувенирни предмети и пластики от дърво, метал и слонова кост, донесени от пътуванията ѝ до Африка, Азия и Америка. Тези артефакти не само обогатяват визуално и тематично фонда на музея, но и предоставят уникален поглед върху културните и исторически връзки между различните континенти.
Това не е първото дарение на г-жа Кюрзи на музея. Нейната щедрост значително обогатява колекциите на музея с уникални артефакти, които предоставят автентичен поглед върху историята и обичаите на различни народи от близкото минало.
Най-новото дарение, постъпило при нас от Дони Дженкова, гр. Бургас е колекция пощенски картички от началото на XXI век.
Според дарителката „пощенските картичките служат за красота в очите на хората. (…) При всяко свое пътуване получавах и пращах съответно от различни точки на света и по повод различни празници. Изключително обогатяващо занимание – да пътуваш през погледа, мислите и преживяванията на други хора“.
Практиката за изпращане на пощенски картички завладява Европа още през втората половина на XIX век. Макар новите технологии и модерните средства за комуникация днес да отменят необходимостта от хартиените писма, е съхранена практиката непознати от цял свят да се „срещат“ и общуват в пощенски картички.
Посредством платформата PostCrossing, в която членуват 800 000 души от 209 държави, разменили над 82 милиона писма, нашата дарителка открива за първи път удоволствието от това занимание.
Благодарим сърдечно на госпожа Дженкова за това цветно и вдъхновяващо дарение!
Шевично пано от селата в Дупнишко и Самоковско. Дарение за НЕМ от сем. Великови, януари 2025 г.
Историите на някои от предметите, които се съхраняват в богатите колекции на Националния етнографски музей, звучат като чудни приказки. Една от последните ценности, която постъпи в началото на 2025 г., има точно такава история.
Преди време във виртуалното пространство, в публикация в социалните мрежи, г-жа В. Великова споделя кадри от витрината на един антиквариат в гр. Базел, Швейцария. Тя си задава въпрос дали едно пано с шевици е с български произход. Без да се колебае започва да търси повече информация. Влиза в кореспонденция с представител на Националния етнографски музей. След разменени съобщения тя успява да разбере повече за историята на паното и го закупува.
Приключенията на паното не са от тези с неочакваните обрати и загадки, но пък са на повече от век и посвоему са ценни. Стояло окачено в къщата на една изтънчена дама в Базел. Било толкова важно за нея и семейството ѝ, че имало свое специално неизменно място на стената – поне 100 години никой не посмял да го премести оттам. Знае се единствено, че е донесено някога от земите на Османската империя. В наши дни новата собственичка на къщата решава да подмени обзавеждането на дома си и да продаде тази реликва. Така то се озовава в антикварния магазин, а в края на януари 2025 г. паното пристигна в София, в нашия музей, след като г-н Великов ни го предостави. За наша огромна радост той реши да ни го подари. Така неочаквано се сдобихме с един прекрасен нов експонат, за което искрено благодарим!
Изразяваме огромна признателност към семейство Великови. Те не само устояха на запитванията и настойчивите увещания на редица частни колекционери и антикварни търговци, а запазиха паното за музея, където може да се ползва за експозиции и бъдещи проучвания. То е изработено от шевици от ръкави и поли от селата в Дупнишко и Самоковско. След като мине през документални процедури и реставрация, то ще бъде показано в залите на Националния етнографски музей.
