Сградата на „Двореца“ в София е в критично състояние и има двойна собственост – от една страна – Министерството на културата с Националната галерия, от друга – Българската академия на науките с Националния етнографски музей и институт към БАН и това създава казуси от гледна точка на административното управление на сградата. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в отговор на въпрос на народния представител Тома Биков (ГЕРБ) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите.
Тома Биков попита кога ще бъде изяснена собствеността на сградата, в която се помещават Националният етнографски музей и филиала на Националната галерия – „Двореца“, предвид нуждата от такъв и факта, че липсата на ясна собственост е пречка да се ремонтира тази „емблематична сграда“.
Милошев отбеляза, че Министерството вече работи по въпроса, но не може да поеме конкретен срок за приключване на процедурата по изчистване на документите за собственост, тъй като решението не зависи единствено от Министерството на културата. По думите му обаче чувствителността на темата и упоритостта на администрацията дават основание да се очаква, че въпросът за получаването на актуален документ за собственост ще бъде решен сравнително бързо.
„Аз смятам, че при добро желание и липсата на такъв документ не би била пречка, за да се направят необходимите ремонти. Категорично го казвам това“, каза Милошев.
Според него казусът с Двореца в центъра на София, който е свързан с националната история и представлява недвижимо културно наследство, поставя по-общия въпрос за капиталовото планиране и управлението на капиталовите ресурси в културата.
„Не бих искал да бъда в ситуацията на министъра, който констатира, но наистина въпросът за това, което се вижда пред нас – течащия покрив не само на Двореца, течащия покрив на Националния исторически музей, течащия покрив на Националната библиотека – с очите си видях легените и кофите, които се редят непременно при най-тежките дъждове. Това са казуси, по които работим усилено“, каза той.
Комисията по културата и медиите провежда заседание в сградата на Народното събрание. На снимката: министърът на културата Евтим Милошев. Снимка: Минко Чернев/БТА (БА)
Милошев посочи, че Министерството търси начин управлението на ресурса да намери „най-правното решение“, като работи по създаването на административни и нормативни предпоставки за вземането на дългосрочни и принципни решения. Той определи това като приоритетна тема за Министерството на културата.
Министърът отбеляза, че част от проблемите на културната инфраструктура са известни от години и често получават обществено внимание едва след като бъдат отразени от медиите. Той даде за пример гробницата в Александрово, както и други обекти, чието състояние е проблем от години или десетилетия.
По думите му още преди публичното обсъждане на проблема с гробницата в Александрово Министерството е започнало работа по осигуряването на адекватна електрическа система, която да осигури необходимите условия за опазването на обекта. Той обясни, че става дума за мерки, свързани с контрола на микросредата, влагата и микроклимата.
Милошев подчерта, че тези казуси поставят „много по-глобален въпрос“ за материално-техническото състояние на всички културни институти.
Доц. д-р Пламен Славов допълни, че преди години в „Двореца“ е извършен скъп ремонт на стойност няколко милиона лева, чиито резултати впоследствие са били компрометирани. Това обстоятелство също трябва да бъде взето предвид при обсъждането на причините за сегашното състояние на сградата, посочи той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с покривната конструкция, но не само с нея.
Той уточни, че по този казус особена роля играе и областният управител на област София, с когото са в постоянен диалог, за да може възможно най-бързо да бъде актуализиран актът за собственост. По думите му именно административно-правният въпрос е проблемът, който трябва да бъде решен, но той „по никакъв начин“ не би трябвало да възпрепятства действията по опазването на „Двореца“ като паметник на недвижимото културно наследство. Той определи сградата като „наистина забележителен паметник на недвижимото културно наследство“ и подчерта необходимостта от действия за нейното опазване.
Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
Националният етнографски музей, съвместно с Националната галерия, организира една вълшебна Коледа в Двореца. Първите регистритани сред вас ще се насладят на пътуване назад във времето с водещи Тотьо Христов (от страна на нашия музей) и Жанет Митева (от страна на галерията).
„Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мен се открои картината – издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици“. Така художникът Александър Божинов описва срещата си с първата елха в София. През 1879 г. младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Сред неговите нововъведения е и първата Коледа у нас по европейски образец – с елха, зимни кънки и подаръци. Празнуването на Коледа в Двореца се превръща в ценена традиция за българското царско семейство.
С беседа, посветена на пъстрата история на мястото, където Националната галерия и Националният етнографски музей се помещават от няколко десетилетия, Ви каним на едно пътуване във времето. Ще можете да се докоснете до тържествената дворцова атмосфера в очакване на предстоящите светли празници!
10 декември 2024 г., вторник, 18:00 часа Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1
