На 13 и 14 октомври 2026 г. в Кюстендил се състоя Третата национална среща на музейните педагози. Домакин на форума беше Регионален исторически музей Кюстендил, а съорганизатори – Национален природонаучен музей и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Събитието събра на едно място специалисти от цялата страна, за да обсъдят иновативни практики и перспективи в областта на музейната педагогика.
Основната тема на срещата беше „Изкуството като инструмент за разширяването на географските и социални граници на музейната педагогика“. Акцентът попадна върху ролята на творческите подходи за преодоляване на бариери и достигане до по-широка и разнообразна публика.
Националният етнографски музей беше представен от трима свои експерти, които споделиха опита и резултатите от реализирани през 2025 г. проекти.
Гл. ас. д-р Радина Илиева представи доклад на тема „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на презентацията тя акцентира върху научно-популярните и образователните ресурси, създадени в сътрудничество с Националния природонаучен музей – БАН и с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“. Всички материали са свободно достъпни на интернет страниците на двата музея и предлагат ценна информация за връзката между човека и природата в българските традиции. Безплатните брошури и образователни листове обединяват четирите сезона, някои свързани с тях биологични видове и обичайни практики.
Гл. ас. д-р Стамен Кънев изнесе доклад на тема „София в багрите на времето: наръчник за откриватели – перспективи за музейното представяне на градската история“. Той представи концепцията зад едноименната книга, създадена съвместно с Радина Илиева, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер). Изданието не е просто исторически справочник, а интерактивно пособие, което стимулира любопитството и изследователския дух на читателите. Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община, програма „Култура“.
Мария Боянова представи образователната програма на Националния етнографски музей, посветена на експозицията „Звездното небе – митология и наука“. Тя акцентира върху интердисциплинарния характер на програмата, която съчетава етнографски и фолклорни знания с астрономически факти. Заниманията са разработени за различни възрастови групи и целят да обогатят общата култура и въображението на участниците. Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
В рамките на форума се проведоха дискусии, посветени на актуални теми в музейното образование – трансгранично сътрудничество и споделено наследство, учене чрез творчество и практика, създаване на образователни ресурси и работа със специфични публики. Срещата се превърна в ценна платформа за обмен на опит и идеи между музейните педагози от цялата страна.
По повод есенното равноденствие и настъпилата астрономическа есен, екипът на Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН представи новия албумен каталог “Звездното небе-митология и наука” към едноименната изложба в музея. Каталогът съдържа 240 страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето – от древността до наши дни.
Пред Радио София гл.ас.д-р Илия Вълев – ръководител отдел “Експозиции” в музея и съставител на новото издание, сподели, че процесът по създаването на каталога е бил дълъг.
“С доста трудности, най-вече покрай финансовото обезпечаване на проекта имахме проблеми, но Слава Богу направихме изложбата. Сега също успяхме да реализираме и каталога. В крайна сметка това остава за вечността, книгата вече си остава. Изложбата след няколко години ще изчезне, защото в крайна сметка всяка изложба приключва, но книгата остава”, обясни д-р Вълев.
Изданието е на български и английски език, с богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Поместени са и впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства.
За да се реализира проекта, усилия обединяват етнолози и астрономи.
“Честно казано, след като се срещнахме още преди години (с Института по астрономия и Института за космически изследвания), когато тръгнахме да реализираме този проект, мисля, че много радушно приеха цялата идея да направим един съвместен голям проект, който да покаже двете начала на познанието за звездното небе”, посочи гл. ас. д-р Илия Вълев.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе.
“Научните факти са представени по много приятен и лек начин, той е замислен за широката публика, за да може да вникне в същността на самата тема, която се разглежа. Паралелно по два начина се разглежат в книгата познанията, без да се противопоставят. Отначало се започва с научното обяснение какво представлява примерно Слънцето, Луната, Земята. В последствие, във втората част на същия параграф, се разглежда и митологичната представа за съответния обект. Те са наистина паралелно добре направени, такава е идеята на каталога, така го съставих, за да може съвременият човек да разбере старите българи какво са си представяли, как са си обяснявали света и как постепенно тези двете познания, как се допълват или разграничават някои неща. Или пък, всъщност направо се отричат, за да може да се състави съвсем ново познание за съответния обект”, каза съставителят на каталога.
Той добави, че изданието завършва с отворен край, тъй като, по думите на д-р Вълев, все още доста неща не се знаят.
“И няма как да се знаят заради ограниченията на съвременната математика и съвременната физика, но за черните дупки, за тъмната енергия, за тъмната материя, почти все още нищо не се знае. Тя още тази проблематика е твърде имагинерна за нашите познания, така че имаме някакви факти за тях, но много от нещата още почиват на митология, също бих казал, така че затова и албумът-каталог завършва с отворен край за бъдещите изследователи”, каза гл. ас. д-р Илия Вълев.
Луксозното издание вече е достъпно в Националния етнографски музей и е част от събитията за отбелязването на 120-годишнината на Националния етнографски музей.
През октомври продължава инициативата на музея 120 години, 120 минути в НЕМ. По този повод всяка събота и неделя, от 10.00 до 12.00 ч., входът на Националния етнографски музей е свободен.
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.
Източник: БТА Снимки: екип на Националния етнографски музей
По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен на 23 септември Националният етнографски музей официално ще представи най-новото си книжно издание „Звездното небе – митология и наука“. Събитието е от 17:30 часа и ще се проведе в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (бившият Царски дворец в София).
Изданието представлява албум-каталог към едноименната изложба на музея. То е на български и английски език и е в обем от 240 богато илюстровани страници. Книгата съдържа истории, знания, вярвания и любопитни открития и практики за това как хората по българските земи са гледали и разбирали небето и обектите по него — от древността до наши дни. Каталогът представлява вълнуващ разказ, посветен на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България.
Освен информативни текстовe, на страниците на албума-каталог са поместени изящни и любопитни предмети от традиционния бит и култура на българския народ, специализирана научна апаратура, прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват експонати с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от включените в изданието обекти са признати за движими културни ценности и са единствени по рода си в световен мащаб. Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос. Изданието е съставено от интердисциплинарен, професионален екип – етнолози от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
Албумът-каталог се реализира с любезното партньорство на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия в Софийския университет, Националния политехнически музей, Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“ Димитровград, Астрономическата обсерватория в Хасково и Националния музей на образованието.
Освен от фондовете на партньорските институции в изданието са представени експонати и архивни изображения и на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Силистра и в Стара Загора, Историческия музей в Омуртаг, Градската художествена галерия в Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Албумът-каталог към изложбата „Звездното небе – митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.).
