По повод есенното равноденствие и настъпилата астрономическа есен, екипът на Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН представи новия албумен каталог “Звездното небе-митология и наука” към едноименната изложба в музея. Каталогът съдържа 240 страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето – от древността до наши дни.
Пред Радио София гл.ас.д-р Илия Вълев – ръководител отдел “Експозиции” в музея и съставител на новото издание, сподели, че процесът по създаването на каталога е бил дълъг.
“С доста трудности, най-вече покрай финансовото обезпечаване на проекта имахме проблеми, но Слава Богу направихме изложбата. Сега също успяхме да реализираме и каталога. В крайна сметка това остава за вечността, книгата вече си остава. Изложбата след няколко години ще изчезне, защото в крайна сметка всяка изложба приключва, но книгата остава”, обясни д-р Вълев.
Изданието е на български и английски език, с богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Поместени са и впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства.
За да се реализира проекта, усилия обединяват етнолози и астрономи.
“Честно казано, след като се срещнахме още преди години (с Института по астрономия и Института за космически изследвания), когато тръгнахме да реализираме този проект, мисля, че много радушно приеха цялата идея да направим един съвместен голям проект, който да покаже двете начала на познанието за звездното небе”, посочи гл. ас. д-р Илия Вълев.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе.
“Научните факти са представени по много приятен и лек начин, той е замислен за широката публика, за да може да вникне в същността на самата тема, която се разглежа. Паралелно по два начина се разглежат в книгата познанията, без да се противопоставят. Отначало се започва с научното обяснение какво представлява примерно Слънцето, Луната, Земята. В последствие, във втората част на същия параграф, се разглежда и митологичната представа за съответния обект. Те са наистина паралелно добре направени, такава е идеята на каталога, така го съставих, за да може съвременият човек да разбере старите българи какво са си представяли, как са си обяснявали света и как постепенно тези двете познания, как се допълват или разграничават някои неща. Или пък, всъщност направо се отричат, за да може да се състави съвсем ново познание за съответния обект”, каза съставителят на каталога.
Той добави, че изданието завършва с отворен край, тъй като, по думите на д-р Вълев, все още доста неща не се знаят.
“И няма как да се знаят заради ограниченията на съвременната математика и съвременната физика, но за черните дупки, за тъмната енергия, за тъмната материя, почти все още нищо не се знае. Тя още тази проблематика е твърде имагинерна за нашите познания, така че имаме някакви факти за тях, но много от нещата още почиват на митология, също бих казал, така че затова и албумът-каталог завършва с отворен край за бъдещите изследователи”, каза гл. ас. д-р Илия Вълев.
Луксозното издание вече е достъпно в Националния етнографски музей и е част от събитията за отбелязването на 120-годишнината на Националния етнографски музей.
През октомври продължава инициативата на музея 120 години, 120 минути в НЕМ. По този повод всяка събота и неделя, от 10.00 до 12.00 ч., входът на Националния етнографски музей е свободен.
Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.
Източник: БТА Снимки: екип на Националния етнографски музей
